Решение № 1067 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330114593 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от ********* ******** Д.Ш. и ********** М.В., чрез пълномощник адвокат Х. И., е предявил против Т. И. П., ЕГН: **********, от ************************, иск за признаване на установено, че ответницата дължи присъдените по частно гр. дело № 9040/ 2023 г. на ПРС, ХII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4308/ 28.06.2023 г., суми, както следва: сумата от 2 504, 01 лева- главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта ********** от 04.04.2005 г., сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК: 130950970, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 21.06.2023 г., до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК: 130950970, се сключил договор за издаване на кредитна карта ********** от 1

04.04.2005 г., по който на лицето бил отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 2 850 лева. Кредитополучателят приел ОУ без възражения, като преди това се запознал със същите. Той усвоявал различни суми през различни периоди, като дължал за главница само това, което бил изтеглил. От детайлно извлечение за извършени плащания се установявало усвояването на суми от предоставения кредитен лимит. Главницата от 2 504, 01 лева била формирана като сума от усвоявания, както и от направените погашения, а за движението по картовата сметка се издавала параметрична справка. На 24.03.2005 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк и Еф Джи България” АД (с предишно наименование „Пощенска банка“ АД) се сключил договор за продажба на предприятие, с който вземанията по кредити с картодържатели се прехвърлили на банката, за което длъжниците били надлежно уведомени. На 29.11.2019 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ ЕАД се преобразувало чрез вливане в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК: 2044987121, като вече правоприемникът се конституирал като страна по договорите за кредит. На 04.02.2020 г. в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД се вляло по реда на чл. 262 от ТЗ в „Юробанк България” АД. На 17.07.2017 г. между страните по делото се сключило допълнително споразумение към кредита за промяна на картата- от ********** на Mastercard Cash. Всеки месец по пощата до кредитополучателя се изпращало месечно извлечение за отразените операции с картата. Длъжникът можел да заплати задълженията си изцяло и без начисляване на лихва или пък на части, като в ОУ били уредени тези условия по кредита. При плащане на части се дължала минимална месечна вноска, при неплащането на която се дължало и обезщетение за забава. Длъжникът обаче не бил изпълнил задълженията си за заплащане на минималната месечна вноска и дължимите на банката възнаграждения и месечни такси. В тази връзка договорът бил прекратен на основание чл. 15.1. „а“ от ОУ, поради неплащане на две последователни месечни вноски през м. декември 2021 г. и м. януари 2022 г., като цялото задължение станало незабавно изискуемо, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен чрез ЧСИ. За събиране на сумите по договора се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която обаче длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се разноските по делото. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.

В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредитна карта и допълнително споразумение, ведно с общите условия на банката, справка за движението по картовата сметка, месечни извлечения за картодържателя, договор за цесия с приложения.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 17.12.2023 г., като страната е била редовно призована лично на адреса си на 16.02.2024 г. и за първото по делото с.з. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане 2 делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 50, 08 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 660, 48 лева, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4308/ 28.06.2023 г., издадена по частно гр. дело № 9040/ 2023 г. на ПРС, ХII гр. с-в, Т. И. П., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша“, ул.

„Околовръстен път” № 260, представлявано от ********* ******** Д.Ш. и ********** М.В., сумата от 2 504, 01 (две хиляди петстотин и четири лева и една стотинка) леваглавница, дължима по договор за издаване на кредитна карта ********** от 04.04.2005 г., сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК: 130950970, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 21.06.2023 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от ********* ******** Д.Ш. и ********** М.В., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса и сумата от 510, 24 (петстотин и десет лева и двадесет и 3 четири стотинки) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 50, 08 (петдесет лева и осем стотинки) лева- държавна такса и в размер на 660, 48 (шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки) леваадвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4