Решение № 84 от 26.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Русе , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело № 20214500500062 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Д. Й. Б.,Д. Д. Б. и К. Й. Б. чрез пълномощника си адвокат К. са обжалвали решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№1692/20 год.,с което са осъдени да осигурят достъп на В. С. Д. до стълбището и продължението му-бетонна стълба с метален парапет,водещи към подпокривното пространство/тавана/на жилищната сграда на адрес град Русе,ул.“*** като премахнат метална решетъчна врата на площадката пред задния вход на първия етаж на сградата,която прегражда стълбището и съответното му продължение,водещо към подпокривното пространство/тавана/на сградата.Развиват оплаквания за неговата неправилност и искат отмяна му и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан по съображения,подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата В. С. Д. счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението по съображения,подробно изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок,от надлежна страна в производството и е процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

По делото няма спор,че страните са собственици на самостоятелни жилища в двуетажна сграда,намираща се в град Русе по ул.“***,представляваща имот с идентификатор ***жалбоподателите на обособеното на втория етаж жилище,а ответникът по жалбата на жилището на първия етаж.Ползването на намиращото се над втория етаж подпокривно пространство/таван/,е разпределено между страните с решение по ВГД № 313/2009 год.на РОС.

Установено е ,че достъпа до втория етаж на сградата и до таванското помещение се осъществява по общо стълбище ,в началото на което жалбоподателите са поставили метална решетъчна врата с монтирана брава и секретен патрон. Това тяхно действие ответникът по жалбата,ищец в първоинстанционното производство определя като неправомерно и възпрепятстващо достъпа му до общи части на сградата-стълбището,водещо до тавана и подпокривното пространство.За защита на правото на собственост е предявил иск за преустановяване на действията на жалбоподателите и премахване на металната врата.

Жалбоподателите не оспорват поставянето на металната решетъчна врата,но считат това действие за правомерно,доколкото чрез него защитават правото си на свободно и необезпокоявано владение на собственото жилище чрез ограничаване достъпа на трети лица в имота.Възражението се основава на твърдението за двойствен статут на стълбището-като вътрешно стълбище за жилището и до санитарното помещение на площадката и на стълбище,което чрез продължението си осигурява достъпа до подпокривното пространство.

С обжалваното решение районният съд е приел,че поставената метална врата препятства свободния достъп на ищеца до тавана на сградата и така пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем.Поради това е счел предяви иск по чл.109 ЗС за основателен и е постановил решение в този смисъл.

Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно поради следното:

Собственикът на недвижим имот разполага с иска по чл.109 ЗС да защити своето право от неоснователни действия,с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.За успешното му упражняване е необходимо да докаже ,че е собственик на имота и че ответникът е извършил конкретните неоснователни действия,с които пречи или ограничава спокойното владение върху имота .Анализът на събраните по делото доказателства и установените въз основа на него фактически обстоятелства водят до извода,че посочените по-горе предпоставки за уважаване на предявения иск за защита на правото на собственост по чл.109 ЗС са налице.По делото няма спор,че ищецът е собственик на самостоятелно жилище на първия етаж в сградата по ул.“*** в град Русе,таванското подпокривно пространство на която се явява обща част,ползването на която е разпределено между страните с влязло в сила съдебно решение по ВГД № 313/2019 год.Достъпът до таванското помещение се осъществява по 2 единственото стълбище в сградата.Поставената метална врата препятства свободния достъп на ищеца до подпокривното пространство и по смисъла на чл.109 ЗС представлява действие,ограничаващо упражняването на правото на собственост в пълен обем. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателите,че при двойствения статут на стълбището-като вътрешно стълбище и стълбище,осигуряващо достъп до подпокривното пространство, следва да се даде предимство на правото им на свободно и необезпокоявано ползване на жилището и премахването на металната врата би нарушила това тяхно право.Металната врата не е поставена ,за да се ограничи достъпа на трети лица и за защита на собствеността им от евентуални посегателства от външни лица.Наведените в тази насока твърдения на жалбоподателите се опровергават ,на първо място,от обстоятелството,че стълбището е вътрешно за сградата и достъп до него имат само собствениците/ползвателите на разположените на първия и втори етаж жилища.А и ако препятствието е насочено към трети лица,то на ищеца следваше да бъде предоставен ключ за вратата.Това обаче не е сторено,и наред с останалите обстоятелства,води до извода,че вратата е монтирана ,за да ограничи достъпа му до таванското помещение.

По изложените дотук съображения и тези в мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща съгласно чл.272 ГПК жалбата се явява неоснователна.Решението на районния съд е правилно и подлежи на потвърждаване.

При този изход на спора съдът възлага в тежест на жалбоподателите разноските на ответника по жалбата във въззивното производство.Той е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.Процесуалният представител на жалбоподателите е поискал намаляването му поради прекомерност и несъответствие с фактическата и правна сложност на делото.Съдът намира възражението за основателно.Като приема,че делото не представлява фактическа и правна сложност,проведено е едно открито съдебно заседание,и отчита също изготвените писмен отговор и писмени бележки и личното явяване на процесуалния представител на ответника по жалбата,съдът счита че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено с 400 лева ,т.е.присъжда разноски в полза на ответника по жалбата в размер на 800 лева.

Така мотивиран и на основание чл.271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260167 от 29.ІХ.2020 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1692/2020 год.по описа на РРС.

ОСЪЖДА Д. Д. Б.,К. Й. Б. и Д. Й. Б.,тримата от град Русе,ул.“***,ет.2 да заплатят на В. С. Д. от град Русе,ул.“***,ет.1 сумата 800 лева разноски в производството пред окръжния съд.

3

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4