Решение № 214 от 03.04.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Б.град, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. С.а при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. С.а Административно наказателно дело № 20221210201998 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. С. Т. с адрес гр. Б.град, ул. „К. №, с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1899-зз-247/09.12.2022 г., издадена от Г. Ц. И. – к. на отделение към 01 РУ при ОДМВР Б.град, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, както и че същата е постановена при съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона. Твърди се, че от страна на полицейските служители не е отправяно разпореждане по силата на техните правомощия. Навежда се, че полицейските служители допуснали упражняване на произвол по отношение на жалбоподателя. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваната заповед за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Р., като поддържат депозираната жалба по изложените в нея доводи. Адв. Р. излага позицията си за установената от доказателствата фактическа обстановка. Счита, че не бил доказан нито един от елементите, обосноваващ задържането на жалбоподателя на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.

Ответникът Г. И., редовно призован се явява лично. Оспорва жалбата и поддържа законосъобразност на издадената заповед за задържане.

Съдът, след като служебно провери обжалваната заповед за задържане, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2022 г. Г. И. и К. С. – служители на 01 РУ Б.град били в състав на автопатрул, обслужващ територията на гр. Б.град. На посочената дата полицейските служители били изпратени на ул.„Даме Груев”, за да окажат съдействие на екип на 1

„Паргинги и гаражи” към Община Б.град при репатрирането на неправилно паркирани на ул. „Даме Груев” автомобили предвид ограничаването на движението по улицата поради извършвани ремонтни дейности. Като пристигнали на място там вече били служители на „Паркинги и гаражи” към Община Б.град и репатрирали паркирани на улицата автомобили на предназначен за това наказателен паркинг в гр.Б.град. Около 12.20ч към полицейските служители се приближил жалбоподателят, който видимо недоволен от репатрирането на автомобилите извършвал видеозаснемане с телефона си и обяснявал, че репатрирането се извършва без преди това да са поставени необходимите обявления, които да информират предварително засегнатите лица за това действие. Жалбоподателят изразявал негативното си мнение към извършваното репатриране на автомобили без предварително информиране на живущите на тази улица и настойчиво, с изразяващ раздразнението му тон изисквал от полицейските служители обяснения къде е обявено, че на тази дата ще бъде извършвано репатриране на автомобили.

Полицай И. неколкократно търпеливо обяснил на жалбоподателя, че Община Б.град организира и провежда репатрирането на автомобилите и всички въпроси следва да бъдат насочени към Общината.

В хода на провеждания разговор полицай И. преценил, че следва да провери документите за самоличност на жалбоподателя и му разпоредил да предостави документ за самоличност или друг заместващ документ.

Жалбоподателят отговорил, че не е длъжен да предоставя документ за самоличност, като този отказ е част от неговите права, обърнал се с гръб към служителите на 01 РУ Б.град и тръгнал в посока към ул. „Шишман”. Полицай И. за втори път разпоредил на Т. да представи личната си карта, при което жалбоподателят отново отказал. Полицейските служители помолили Т. да ги придружи до сградата на 01 РУ Б.град, където да бъде установена самоличността му и след като отказал спрямо него била приложена физическа сила, изразяваща се в захват за мишниците и отвеждането му към полицейския автомобил, обозначен със съответните знаци, като Т. оказвал съпротива. При доближаването до полицейския автомобил Т. започнал да вика, че са му взели телефона и призовавал преминаващия наблизо свидетел Н. Й. да снима. Вдигнал дясната си ръка над главата и докато държал в нея лична си карта казвал „Ето ми личната карта” и отново се обръщал към Й. и го питал дали снима. Т. не предоставил на полицейските служители личната си карта и влязъл сам в полицейския автомобил.

След като бил отведен в сградата на полицейското управление жалбоподателят предоставил на полицейските служители личната си карта, при което била установена неговата самоличност.

Т. е прегледан от лекар от Медицинска служба при ОДМВР – Б.град, който изразил становище, че здравословното му състояние позволява задържането му, като в издадената медицинска бележка е вписано, че не съобщава оплаквания. От медицинския специалист са му предоставени медикаменти за орален прием.

Ответникът Г. И. изготвил Заповед за задържане на задържане на лице с рег. № 1899-зз-247/09.12.2022 г.

В сградата на полицейското управление били оформени документите във връзка с издадената заповед, като Т. отказал да подпише и получи екземпляр от издадената Заповед за задържане и Декларация Приложение №1, към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетелката Л. М. – служител на РУ Б.град.

На жалбоподателя е предоставена възможност да се свърже с адвокат, като 2 същият телефонирал на свой приятел, когото уведомил, че е задържан.

Т. е освободен в 17.05ч. на същата дата.

След депозирана от него молба, на 21.12.2022 г. му е връчен екземпляр от издадената заповед за задържане.

В сградата на полицейското управление на 09.12.2022 г= срещу Т. е съставен и АУАН за нарушение на чл.64, ал.2 и ал.4 ЗМВР. Актът бил връчен на същата дата на жалбоподателя, който го подписал като вписал, че веднага след поискване предоставил личната си карта. Съставен е и протокол за предупреждение на основание чл.65 ЗМВР.

В основата на фактическите си констатации съдът постави обясненията на ответника и показанията на свидетелите П. Г., Л. М. и К. С.. Обясненията на И. и показанията на тримата свидетели са последователни, хронологично издържани и безпротиворечиви, като пресъздават непосредствените им възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства. Изводът за достоверността им се основава и на подкрепата им от кредитираните части на обясненията на жалбоподателя, показанията на Й., приетите по делото писмени доказателства и приложените от жалбоподателя видеозаписи.

Следва да се акцентира и на наличието на съответствието в обясненията на ответника и показанията на свидетелите и изложеното в съставената на същата дата докладна записка от свидетеля С..

В обясненията на И. и показанията на тази група свидетели се съдържат незначителни противоречия, извън обстоятелствата, релевантни към предмета на делото, което намира своето обяснение в индивидуалната способност на всеки един човек да запаметява и възпроизвежда съответните факти в различна детайлност.

Съдът се довери и на показанията на свидетеля Й., за когото също отсъстват данни за заинтересованост от изхода на делото.

При установяване на спазване на процедурата по издаване на обжалваната заповед за задържане, съдът съобрази и показанията на свидетелката М. предвид тяхната последователност и обективност. Показанията на М. установяват отказа на Т. да подпише и получи екземпляр от издадената заповед за задържане и Декларацията, Приложение №1, към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.

Съдът подложи на внимателен анализ обясненията на жалбоподателя, като съобрази заинтересоваността му от изхода на делото, променяща отношението му към фактите със значение по делото. Ето защо преценката за достоверност на обясненията на Т. следва да бъде извършена като се отчете наличието на противоречия, логически несъответствие и корелацията им с доказателствената съвкупност. Извършвайки посочената проверка, настоящият съдебен състав намира, че обясненията на Т. следва да бъдат кредитирани частично.

Като достоверни съдът приема обясненията на жалбоподателя в частта им за датата, мястото на репатрирането на автомобили от служители на „Паркинги и гаражи” при Община Б.град, извършваното от него видеозаснемане и съдържанието на насочените към пол. И. въпроси, както и това, че държал във вдигната над главата си ръка лична карта, без да я предоставя на полицейските служители и последвалото му отвеждането в полицейското управление. Съдът се довери и на обясненията на Т., че при отвеждането му в полицейското управление е прегледан от медицинско лице, предоставени му са медикаменти и му е осигурена възможност да проведе телефонен разговор, отказът му да подпише издадената заповед за задържане и Декларация Приложение №1, към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г, както и връчването на обжалваната заповед след подадена от него молба. В тези им части 3 обясненията на Т. са пълни и непротиворечиви и се подкрепят от показанията на полицейските служители, служителите на Община Б.град, свидетеля Й. и писмените доказателства.

Не следва да бъдат кредитирани обаче обясненията на Т. в частта им, че не му е издавано разпореждане да предостави документ, удостоверяващ самоличността му, отнемането на мобилния му телефон от полицейските служители и приложена спрямо него физическа сила и от служителите на Община Б.град. В посочените части обясненията на жалбоподателя се опровергават от показанията на Й., Г., М. и С. и приложените видеозаписи. Нещо повече в тези части обясненията на жалбоподателя съдържат вътрешни противоречия и са нелогични, тъй като от една страна заявява, че полицейските служители не са му разпореждали да им представи документ за самоличност, а след това сочи, че извадил личната си карта и започнал да им я показва.

С оглед опровергаването им от писмените документи, показанията на М. и обясненията на И., съдът не кредитира и обясненията на Т. в частта им, че не му е предоставена възможност да се свърже с адвокат.

Обясненията на И., кредитираната част на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Г., М. и С. и приобщените по делото писмени доказателства са доказателствен източник за действията на полицейските служители, издаденото разпореждане на жалбоподателя и отказа му да предостави документ, удостоверяващ самоличността му. Данни за това, че жалбоподателят държал във вдигната над главата си ръка лична карта, без да я предоставя на полицейските служители, както и оказаната от него съпротива да влезе в патрулния автомобил се съдържат и в показанията на Й. и приложените по делото видеозаписи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на заповедта, в регламентирания с чл.149, ал.1 АПК срок, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Атакуваната пред РС Б.град заповед за задържане представлява принудителна административна мярка, като по силата на чл.72, ал.4 ЗМВР нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146, като на основание чл.146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка за спазването на изискуемата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Разпечатката съдържа 40 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2453327-9dd6-4c88-bd37-90d85a7fb1ae