Определение № 4345 от 01.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4345 гр. София, 01.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100951 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. С., против решение №287 от 24.11.2023г. по в.гр.д.№287/2023г. на ОС – гр. Шумен, с което е потвърдено решение № 322/03.05.2023г. по гр.д.№2267/2022г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, само в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН], че К. И. И., ЕГН [ЕГН] и Н. И. И., ЕГН [ЕГН] са собственици на УПИ№ * – *** с площ от 810 кв.м., в квартал ** по плана на [населено място], общ. Х., [улица], ведно с жилищна сграда и лятна кухня, при граници: от север – УПИ **- ***, от изток – УПИ * – ***, от юг – улица, от запад – УПИ *** – ***, и Д. Г. С. е осъден да предаде на К. И. И. и Н.

И. И. владението върху УПИ * – *** с площ от 810 кв.м., в квартал ** по плана на [населено място], общ. *., [улица], при граници: от север – УПИ **- ***, от изток – УПИ * – ***, от юг – улица, от запад – УПИ *** – ***/решението в частта, в която искът за предаване владението върху жилищна сграда и лятна кухня, находящи се в процесния УПИ * – ***, е отхвърлен като неоснователен, като необжалвано е влязло в законна сила/.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че са налице предпоставките за това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.Поставят се следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото :

1/Следва ли съдът при разглеждане на предявен установителен иск по чл.108 от ЗС, с твърдения от ищците, че са собственици на процесния имот на основание придобивна давност, на която са се позовали след като през последните 10 години са извършили редица разпоредителни и владелчески актове, да уважи исковата претенция незачитайки владението на собствениците, притежаващи годно правно основание/документи за собственост/, 1 възникнали чрез възмездни сделки, неоспорени и неотменени по надлежния ред или обявени за нищожни ;

2/Следва ли при липсата на третата предпоставка абсолютно необходима за основателност на искова претенция по реда на чл.108 от ЗС – ответникът който владее имота да притежава правно основание за това, съдът да приеме иска за основателен и да уважи исковата претенция като признае ищците за собственици по давностно владение, за което праводателите им не са се позовали приживе ;

3/Следва ли въззивният съд с оглед задълженията си по чл.12 от ГПК, да обсъди аргументите и доводите на страните, да прецени всички доказателства по делото и на основание чл.235, ал.2 от ГПК да постанови решението си върху приетите от него за установени факти и съобразно закона ;

4/След като съсобственик прехвърли възмездно своите идеални части заедно с останалите съсобственици, а след това е останал да живее в имота със съгласието на новия собственик/купувача/, то допустимо ли е след това да установи владение върху имота, респ. това владение да бъде упражнявано по скрит за собственика начин ;

5/Следва ли да се приеме, че действията по вписване на възмездна сделка и предаване владението върху имот са такива, които водят до прекъсване на придобивната давност.

Ответниците по касационната жалба К. И. и Н. И. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №**, том ***, дело № 494/64г. на Коларовградски народен съд, дядото на ищците И. Д. И./И. Т. М./ бил признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в [населено място] от 1500 кв.м., заедно с построената в него къща, втора стара къща, за който имот се отрежда парцел ** - *** от кв. **, при граници: от двете страни улици, И. А. и М. С. и М. К..

По делото е било установено, че ползването на имота е било разпределено между двамата сина на И. - синът му М. И. Д./М. Й. Д./ ползвал реално обособената северна част от дворното място, а синът му И. И. Д./баща на ищците/ ползвал реално обособената южна част на дворното място, като между двете части имало изградена ограда от мрежа с преход между двете части.Старата къща, находяща се в средата на имота била съборена и двамата му сина изградили всеки в реално обособената си част къща и стопански постройки.

След смъртта на М. И. Д./починал на 01.09.1982г./ бащата И. Т. М., другият му син И. Й.

Д./И. И. Д./ и наследниците му, сключили договор за продажба с О. М. И. и Е. Х. И. на недвижим имот, като в нотариалния акт № ***, том **, дело № 1149/1982г. на ШРС, имотът 2 е бил описан по следния начин: - Къща и други стопански постройки с дворно място, представляващо парцел ** – *** в кв. ** по плана на [населено място], който парцел включва 1160кв.м., а урегулиран съдържа 1500кв.м., при граници: от две страни улици, парцел *-*** и парцел ***-***.

След продажбата фактическото положение не било променено, оградата продължила да разделя имота и владението на южната реално обособена част от двора, заедно с къщата и стопанските постройки продължило от И. И. Д., съпругата му Е. С. Д..Същите обработвали земята, засаждали насаждения, отглеждали животни и продължили да живеят в къщата.След смъртта на И. И. Д. на 16.09.2008г., неговата съпруга продължила да живее в къщата до смъртта си на 17.08.2016г.Същата била посещавана от своята дъщеря – К. И., като за жилищната сграда и земята основно се грижил синът Н. И., който тогава живеел и работел в чужбина, но всяка година периодично посещавал имота.

През 2016г. О. М. И., О. О. М., З. О. А. и С. О. М. прехвърлили на Б. А. К. собствеността върху дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот № **-*** в кв. ** по плана на [населено място], включващ собствено място от 1160 кв. м., а урегулиран съдържащ 1500 кв. м. , находящо се в [населено място], [улица], заедно с построените в имота жилищна сграда и други три стопански постройки, при граници: от изток УПИ *-***, от север – улица, от запад – УПИ **-*** и УПИ ***-*** и от юг – улица, за което бил съставен Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, н.д. № 40/2016г. на Нотариус рег. № *** на НК.

След смъртта на Е. С. И., по възлагане от Б. А. К. било извършено геодезическо измерване на имота след което била издадена Заповед № РД-326 от 26.11.2018г. на Кмета на [община], с която се попълнил и поправил кадастъра на ПИ *** и имотът УПИ **-*** станал с площ от 1493кв.м.Същите започнали и строително - ремонтни работи в северната част на имота като извършили основен ремонт на жилищната сграда изградена там.

Със Заповед № РД – 264 от 27.09.2019г. на Зам.кмета на [община] е била изменена регулацията по плана на селото, одобрена със заповед №676/1933г. и променена със заповед №РД-326 от 2018г. в кв.**, като УПИ * - се разделя на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти – УПИ **- *** с площ 683 кв.м. и УПИ * – *** с площ 810кв.м.След разделянето на имотите достъпът на ищците бил преустановен чрез заключването на дворната врата откъм южната му част /откъм [улица]/, като започнали пререкания и спорове относно собствеността на тази част от имота.

На 21.02.2020г. ответникът Д. Г. С. дал в заем на Б. А. К. сумата от 8000лв., за което в качеството си на ипотекарни длъжници Б. и съпругата му М. А. К. учредили ипотека в полза на заемодателя върху урегулиран поземлен имот № * – *** в кв. ** по плана на [населено място], с площ 810 кв.м., заедно с построените върху имота две стопански постройки.Поради невръщането на заема ответникът С. провел заповедно производство, била е издадена заповед за изпълнение № 304/15.05.2020г. и изпълнителен лист № 567 от 15.05.2020г.

На 26.02.2020г. ищците К. И. И. и Н. И. И. били признати за собственици на процесния урегулиран поземлен имот № * – *** с площ 810 кв.м. находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, видно от нотариален 3 акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № ***, том *, рег. № ****, н.д. № 107/26.02.2020г. на нотариус рег. № *** на НК.

На 26.05.2020г. било образувано изпълнително дело № 356/2020г. по описа на ЧСИ Р. Р., въз основа на изпълнителния лист от 15.05.2020г. представен от ответника-кредитор.В хода на образуваното изпълнително производство била наложена възбрана върху имота.

На 09.07.2020г. ищцата К. И. И. е подала молба до ЧСИ възбраната да бъде вдигната, тъй като имотът бил собственост на нея и брат й – Н. И. И., за което представили констативен нотариален акт.С Постановление от 20.07.2020г. на ЧСИ Р. Р. било отказано да се заличи вписаната ипотека, тъй като взискателят придобил правото да се удовлетвори от имота преди ищците, поради което не можело да му се противопостави по-късно вписания акт за собственост. Насрочена била публична продан на УПИ - в кв. **, ведно с построената в него паянтова стопанска постройка с площ 64 кв.м. и полумасивна стопанска постройка с площ от 35 кв.м., като било установено, че изградената в местото лятна кухня била преустроена в жилищно помещение/придобита по давност от трето за изпълнението лице/, а долепената до нея полумасивна едноетажна постройка изградена върху вкопана маза, не била предмет на продажбата и ипотеката.С постановление за възлагане на недвижим имот от 30.03.2021г. за купувач на имота – дворно място и две стопански постройки бил обявен Д. С..На 09.06.2021г. бил извършен въвод във владение на купувача.

Въззивният съд е приел, че от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че наследодателя на ищците и техен дядо – И. Т., придобил имота за двамата си сина и го разделил между тях фактически с изграждане на телена ограда, но не била задвижена процедура по изменение на регулационния план за процесния УПИ.Чичото на ищците построил къщата си през 1965г., а тази на ищците била построена преди това.Дядото и бабата живеели в друг имот, но всички се събирали заедно.Ищците живеели в бащината си къща с ограденото около нея място още от раждането си, а семейството на чичо им след смъртта му, продали къщата си на О. – роднина на майка му. О. знаел, че къщите са в един общ парцел и никога не е имал претенции към мястото на ищците.Той живял в имота до 1995г., а през 2016г. го продал на Б..Тогава в южната част на имота живеела баба Е. Д., а след смъртта й къщата останала празна.

Свидетелката М. К. твърди, че били закупили целия парцел и къщата и стопанските постройки.Майката на ищците живеела в другата къща и след смъртта й, с тях се свързал Н. и искал да купи част от парцела и поискал да го разделят.След това сложили ограда и изкарали документи за двата отделни имота, но Н. се отказал да купува.Взели заем от ответника, тъй като не им стигнали парите за ремонт и за разделянето на имотите.Заключили вратата към дворното място когато се уточнило, че мястото е тяхно, защото ищците спорили, че е тяхна собственост.

Свидетеля Б. К. твърди, че през 2016г. купили процесния имот от декар и половина.В имота имало две жилищни сгради с три постройки, като закупил горната къща откъм [улица], а долната къща нямала документи.Излага, че предишния собственик му казал, че се разбрал да предостави едно парче от земята на семейството на ищците временно, докато били там.Разказва, че причината да вземе заем около 10 000 лв. от ответника, който тогава му бил 4 адвокат, била, че Н. искал да купи земята и трябвало да я разделят на два отделни имота.Заемът бил взет за месец и не могъл да върне парите и последвала публична продан на имота.