Решение № 648 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2345/2023
- Вид
- Решение № 648
- Подписан
- 13.06.2024
- Състав
- Красимир Тодоров Василев, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 648 гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Т. Василев
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100502345 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от ГПК.
Oбразувано e по молба с вх. № 9288/10.04.2024 г. по описа на ОС-Варна и уточнителна молба вх. № 12124/14.05.2024г. , подадена от В. Н. П., с която се иска допълване по реда на чл. 250 от ГПК; тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК и изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 224/06.03.2024 г. постановено по в. гр. дело № 2345/23 година по описа на ОС-Варна.
Молителят - В. Н. П. счита постановеното от ОС-Варна решение за непълно, неясно и иска изменението му в частта за разноските. Излага пространни твърдения за непълноти на мотивите в решението; иска от съда да посочи разумни причини за поведението на Неделчо П. да се разпореди с имотите си; да посочи разумни причини, за доверието, което Неделчо П. е имал към М. И.; съдът да посочи легалните текстове за различни негови твърдения; съдът да посочи по каква точно формула е определил присъдените адвокатски възнаграждения; да разтълкува как следва да се чете и разбира, че решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В едноседмичния срок по чл. 248; чл. 250 и чл. 251 от ГПК е постъпил отговор от Ж. А.
Ж. и Ж. Ж. Ж., чрез процесуалния им представител адв. П. С., с който изразяват становище за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, както и за тълкуването и допълването му.
В едноседмичния срок по чл. 248; чл. 250 и чл. 251 от ГПК е постъпил отговор от М. С.
И. и Д. Н. И., чрез процесуалния им представител адв. С. К., с който изразяват становище за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, както и за тълкуването и допълването му.
Съдът взе предвид следното:
1
С решение № 224/06.03.2024 г. постановено по в. гр. дело № 2345/2023 г. по описа на ОС-Варна, съдът е обезсилил решение № 1999/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 4253/2021 г. по описа на РС-Варна, 12-ти с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от В. Н. П. срещу М. С. И. и Д. Н. И., искове за прогласяване за нищожни договорите за покупко-продажба обективирани в: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том 1. Рег. 1573, дело 99/2019 г. на нотариус Жана Тикова от 15.02.2019 г. на недвижими имоти: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-17 от 06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 2375 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 2372 кв.м., находящ се в област Варна, община Варна, с.Звездица, местност „Екши Елма“, с предназначение на територията – земеделска с начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план 016020, при съседи: ПИ ***., ***, ***, *** и ***; ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед РД 18- 17 от 06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 3322 кв.м., находящ се в област Варна, община Варна, с.Звездица, местност „Под село“ с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване / до 10 м/, номер по предходен план: 5041916, при съседи: ПИ ***, ***, *** и *** ведно с всички подобрения и насаждения в имота. И договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том 1, рег. 2081, дело 152/2019 на нотариус Жана Тикова, от 27.02.2019 г. на недвижим имот: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 17 от 06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 750 кв.м. находящ се в област Варна, община Варна, с. Звездица, местност „Летището“ с предназначение на територията“ урбанизирана, с начин на трайно ползване“ за друг обществен обект, комплекс с номер по предходен план 5030615 при съседи: ПИ ***, ***, ***, *** и *** ведно с всички подобрения и насаждения в имота, на основание чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД / липса на съгласие/, като е прекратил производството, по гр. д. № 4253/2021 г. по описа на РС-Варна и по въззивно гр. дело № 2345/2023 г. по описа на ОС-Варна, в тази му част.
ОС-Варна е обезсилил решение № 1999/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 4253/2021 г. по описа на РС-Варна, 12-ти с-в, в частта му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от В. Н. П., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, кв. „Младост“ бл.117, вх.3, ап.11 срещу Ж. Ж. Ж., ЕГН: ********** искове за прогласяване за нищожни на договорите за дарение, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот 162, том 9, рег. 11469, дело 1497/2020 г. на нотариус Жана Тикова, от 08.10.2020 г., с които М. С.
И. и Д. Н. И. даряват на Ж. А. Ж.: само 1 кв.м. идеална част от собствените си 1781,25 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-17 от 06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 2375 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 2372 кв.м., находящ се в област Варна, община Варна, с.Звездица, местност „Екши Елма“, с предназначение на територията – земеделска с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план 016020, при съседи: ПИ ***., ***, ***, *** и ***; само 1 кв.м. идеална част от собствените си 2491,50 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-17 от 06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 3322 кв.м., находящ се в област Варна, община Варна, с.Звездица, местност „Под село“ с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване / до 10 м/, номер по предходен план: 5041916, при съседи: ПИ ***, ***, *** и
*** ведно с всички подобрения и насаждения в имота; само 1 кв.м. идеална част от собствените си 562,50 кв.м. иделани части от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-17 от 06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 750 кв.м. находящ се в област Варна, община Варна, с. Звездица, местност „Летището“ с предназначение на територията“ урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс с номер по предходен план 5030615 при съседи: ПИ 2
***, ***, ***, *** и *** ведно с всички подобрения и насаждения в имота, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 / заобикаляне на закона/ и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 / невъзможен предмет/, по отношение на Ж. Ж.
Ж., ЕГН: **********, като е прекратил производството срещу Ж. Ж. Ж. по гр. д. № 4253/2021 г. по описа на РС-Варна и по въззивно гр. дело № 2345/2023 г. по описа на ОСВарна, само в тази му част.
ОС-Варна е потвърдил решение № 1999/05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 4253/2021 г. по описа на РС-Варна, 12-ти с-в, в останалата му част.
ОС-Варна е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Н. П. да заплати на Ж. А. Ж. и Ж. Ж. Ж., сумата от 4000 лева, представляваща сторени пред ОС-Варна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; както и е осъдил, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Н. П. да заплати на адвокат С. П. К. от АКВарна, с личен № 1000154890, сумата от 11409,56 лева, представляваща възнаграждение за осъществена от нея безплатна адвокатска защита и съдействие по отношение на М. И. и Д.
И. в настоящата инстанция.
Съдът направи следните правни изводи:
Молбата, с която се иска допълване по реда на чл. 250 от ГПК; тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК и изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 224/06.03.2024 г. постановено по в. гр. дело № 2345/23 година по описа на ОС-Варна е подадена от надлежна страна и в предвидените за това срокове, като същата е допустима.
По същество, съдът я намира за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай решението в частта му за разноските е съобразено с изхода на делото, направените искания за присъждане на разноски, доказателства за тяхното извършване, броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, както и с разпоредбите в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото, не се е произнесъл по конкретна част от иска или по някой от обективно съединените искове. Основание за допълване на решението е налице тогава, когато произнасянето в решението не обхваща целия спорен предмет, въведен с първоначалната искова молба и/или чрез надлежно изменение на иска или чрез допустимо последващо съединяване на искове /Решение № 157 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 2489 / 2017 г. на ВКС, 4то гр. Отделение, Решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 1037 / 2019 г. на ВКС, 2-ро гр.
Отделение/. Допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК е необходимо само по онези искания и възражения, по които се формира сила на присъдено нещо, както и по искания, по които съдът дължи произнасяне с диспозитив. По реда на чл. 250 от ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите на постановеното решение, в какъвто смисъл са доводите на молителя. /Решение № 220 от 16.07.2019 г. по т. д. № 645/2019 г. на ВКС/. След като единствено в диспозитива се съдържа произнасяне по заявеното спорно право, то пропускът на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или настъпил юридически факт, не съставлява непълнота на акта, а довод за неправилност на изводите на съда, респективно необоснованост. В настоящия случай съдът се е произнесъл изцяло по всички искове по правния спор и не са налице основания за допълване на въззивното решение.
3
Настоящата съдебна инстанция счита, че молбата за допълване на въззивното решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 251 от ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Необходимост от тълкуване на съдебния акт по смисъла на чл.251 ГПК възниква при неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал .1, т. 8, решението трябва да съдържа информация дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. В този смисъл във въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не всички въззивни решения подлежат на касационно обжалване, с оглед селективността на процедурата по чл. 280 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция счита, че изразената от съда воля в диспозитива на съдебното решение е напълно ясна, не поражда двусмислие, с оглед на което молбата за тълкуване на въззивното решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. П. по чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 224/06.03.2024 г. постановено по в. гр. дело № 2345/23 година по описа на ОСВарна в частта му за разноските, обективирана в молба с вх. № 9288/10.04.2024 г. по описа на ОС-Варна и уточнителна молба вх. № 12124/14.05.2024г. по описа на ОС-Варна.