Решение № 55 от 15.07.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 143/2024
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 15.07.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Светлин Иванов Иванов, Петя Иванова Петрова Дакова
Други актове по делото
- Протокол № 137 от 30.07.2024 · Светла Миткова Цолова, Светлин Иванов Иванов, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.62 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25 · Наказателен кодекс
- чл.255 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.255 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.86 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.87 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.54 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. И. при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600143 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, и е образувано по въззивна жалба от подс. М. П. И., чрез упълномощения му защитник адв. Н. Н. от АК - Варна, срещу Присъда № 31 от 13.05.2024 г., постановена по НОХД № 338/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с която подсъдимият М. И. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено в периода от 01.08.2016г. до 14.01.2017г., в гр.Варна и гр. Бургас, и при условията на чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като не му е наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание „конфискация на имущество“. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, съдът е определил на подс. И. едно общо наказание по НОХД № 493/2020г. и по НОХД № 23/ 23г., двете по описа на Окръжен съд – Варна, и по настоящото НОХД № 388/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в размер на най-тежкото измежду тях, а именно три години „лишаване от свобода“, което на основание чл.24 от НК увеличил с една година. Постановил така определеното общо увеличено наказание от четири години „лишаване от свобода“ да се търпи от подсъдимия ефективно, при първоначален „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.25 ал.2 от НК, съдът приспаднал от наложеното общо увеличено наказание четири години „лишаване от свобода“ времето, през което подс. М. И. е търпял част от общото наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 493/ 2020г. и НОХД №23/23г., двете по описа на 1
Окръжен съд - Варна, считано от 17.01.2024г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, на основание чл.45 от ЗЗД подс.М. П. И. е осъден да заплати в полза на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 217 901.91 лева, представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно правилото на чл.189 ал.3 от НПК, съдът е възложил сторените в досъдебното производство деловодни разноски, както и следващата се върху уважения граждански иск държавна такса, в тежест на подс. И..
В първоначално подадената въззивна жалба се съдържат бланкетни оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на оспорената първоинстанционна присъда, като са заявени претенции за изменението й чрез намаляване на наложеното на И. наказание под предвидения за престъплението специален минимум, както и за отмяна на присъдата в частта, с която по отношение на определеното общо наказание е приложен чл.24 от НК. В постъпило допълнително писмено изложение се въвеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в условията на алтернативност - изменение на присъдата чрез намаляване размера на наказанието при условията на чл.55 от НК и отлагане на изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК, както и отмяна на присъдата в частта, с която е определено едно общо наказание, увеличено с една година лишаване от свобода, и вместо това се иска определяне на едно общо наказание без приложение на чл.24 от НК. С жалбата и допълнението към нея не са отправени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас застъпва позиция за законосъобразност на присъдата и за липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния наказателен закон, както и несправедливост на наложеното наказание или при определяне на общото наказание с другите присъди на подсъдимия. Счита, че окръжният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения нито при обсъждане на наличните доказателства и извличане на съставомерните факти, нито при техния анализ и правна оценка. Поддържа, че при стриктно спазване на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, първата инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, точно е отмерила наказанието при условията на чл.54 от НПК и след аритметически правилно го е редуцирала по предвидения в чл.58а ал.1 от НК ред. Оспорва оплакванията за необходимост от приложение на привилегията по чл.55 от НК при определяне на наказанието с аргументи за причинени на държавата и обществото значителни финансови вреди от 2 извършеното данъчно престъпление, като в подкрепа на решението на окръжния съд да приложи института на чл.24 от НК при извършеното с присъдата групиране излага съображения за извършени от подсъдимия множество данъчни престъпления от един и същи вид със значителен негативен финансов ефект. Представените доказателства относно завършените от жалбоподателя образователни степени отчита като позитивни дани относно личността на дееца, но счита, че те не представляват доказателства за неговото превъзпитание и поправяне, и предлага оспорената присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Във въззивното съдебно заседание подсъдимият М. И. се явява лично и с упълномощения си защитник, който поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Акцентира на констатацията, че първоинстанционният съд не обсъдил и не взел предвид доказателствата относно личността, семейното положение и образователното развитие на подсъдимия, които според защитата обосновават тезата за приложение на чл.55 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. С позоваване на изложените в жалбата аргументи, защитникът оспорва определеното с присъдата наказание, както и последвалото групиране на това наказание с наложените на подсъдимия наказания по други присъди.
Подсъдимият М. И. се съгласява с доводите на неговия защитник. В допълнение поддържа, че от престъплението са минали 9 години, има две деца, две висши образования, едно полувисше и е преподавател в Шуменския университел, а понастоящем е и докторант в същия университет. Изразява несъгласие с тезата на съда, че при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства следва да му бъде наложено наказание като това, определено с оспорената присъда, като възразява и срещу определеното му общо увеличено наказание. В последната си дума моли за намаляване на наложеното му наказание, както и за отмяна на увеличението на общото му наказание с 1 година.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия М. И. за процесуално допустима, тъй като са подадени чрез упълномощения му защитник в преклузивния 15-дневен срок от легитимиран да обжалва присъдата субект, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия М. И. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му в съдебното производство да не се събират доказателства за тези факти.
Първоинстанционният съд констатирал, че признанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще 3 ползва самопризнанието, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата им по чл.371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Самопризнанието е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК. Впрочем, диференцираната процедура по делото е инициирана по изрично искане на подс. И. и неговия защитник.
След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на фактите от страна на подсъдимия действително е обезпечено в необходимата степен и доказателствено се подкрепя от показанията на свидетелите С. С., Ю. В., Д. С., Д. Б., Д. И., С. А., С. С., Б. Й., В. В., А. Н., Т. И., М. К., И. Д., М.н В., П. С., В. Д., от заключенията на извършените счетоводни експертизи от вещите лица Д. Т. и К. А., отговори от ТД на НАП - Варна и ТД на НАП – Бургас, включително представените справки – декларации по ЗДДС, инкриминирани с обвинителния акт, дневниците за покупки и продажби за процесните по делото периоди, и множество други писмени документи – справки, протоколи от извършени проверки и т.н., писмени отговори от „Интернешънъл Асет банк“ АД и от „Топливо“ АД, както и от изисканата от първоинстанционния съд актуална справка за съдимост на подс. И., както и от самопризнането на подсъдимия на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, което не е било оттеглено до утвърждаването му с определението по чл.372 ал.4 от НПК.
Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав след собствен анализ възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимият М. П. И. ЕГН ********** е роден на **.**.****7г. в гр.Варна, и е българин, български гражданин, женен, с висше образование, осъждан.
Към лятото на 2016 г. подс.И. бил собственик на капитала и управител на няколко търговски дружества с различен предмет на търговска дейност „Профикс България“ ЕООД (строителство), „Фешън Стил Бюти“ ЕООД (фризьорски услуги), „Кредит - Т“ ЕООД; „Макс Сървиз“ ЕООД; „МВМ 77“ ЕООД, „Страт Труп“ ЕООД и други. Споменатите дружество стопанисвали регистрирани търговски субекти на територията на град Варна.
Във връзка с упражняваната от него търговска дейност в град Варна, подс. И. решил да придобие друго, регистрирано по ЗДДС търговско дружество, с оглед на което насочил вниманието си към „Зосер Си“ ООД, ЕИК БУЛСТАТ 201490694. Цитираното дружество било вписано в търговския регистър с Решение от 17.03.2011г. на Окръжен съд - Варна, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Джеймс Баучер“ № 5, ет. 16, ап.102, и 4 разполагало с валидна регистрация по ЗДДС № 030421100006658/ 26.04.2011г.
Съдружници и управители на „Зосер Си“ ООД към този момент били свид.С.
С. и лицето И. И.
В изпълнение на намерението си, на 27.07.2016г. подс. И. придобил от свид.С. собствеността върху дружествените дялове на „Зосер Си“ ООД, след което дружеството било преобразувано от ООД в ЕООД, и бил променен адресът му на управление на ул.“Кирил и Методий“ №40, ет.11, ап.53 в гр.Варна. Наличните доказателства мотивират извод за липса на реална осъществявана от „Зосер Си“ ЕООД търговска дейност в периода м. август м.декември 2016г.
Подсъдимият бил едноличен собственик на капитала и единствен управител на „Зосер Си“ ЕООД до12.09.2016г. През м. септември 2016г. подс.И. се запознал със свид.Ю. В. и му предложил да му прехвърли всички дялове от капитала на дружеството, като му заплати и сумата от 200 лева.
Свид. В. приел и се явил пред нотариус в гр.Варна, където подписал необходимите за прехвърляне на дружеството книжа и получил уговорената с подсъдимия сума. След сключване на договора за продажба на дружествените дялове, свид. В. бил вписан като управител на „Зосер Си“ ЕООД, но без подс.И. до му предаде счетоводната документация или касовия апарат.
Разпечатката съдържа 30 от 179 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2436f95-025c-450a-b9ec-998988f76a74