Решение № 56 от 18.03.2024, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Разград, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243300500075 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците по изп.дело №20169120401970 по описа на ЧСИ Г.С., с район на действие ОС-Разград, рег.№912 на КЧСИ, Ц. Ц. и И. Д. , чрез пълномощник срещу действията на ЧСИ по посочено изп.дело , а именно насочване на изпълнението срещу имущество, което длъжниците смятат за несеквестируемо, което в случая включва два имота, апартамент и гараж , находящи се в гр.Разград , подробно индивидуализирани в жалбата.Застъпва се становище и за несъразмерност за засегнатия интерес на длъжниците и паричния дълг, остатъчен такъв към първоначалния взискател.Отправя се молба за отмяна на действията на ЧСИ по принудително изпълнение спрямо тези два имота, а именно насрочване на опис , което им е съобщено на 12.01.2024г.

От взискателите в изпълнителното производство възражение е подадено от „ЕОС Матрикс“ЕООД, гр.София„ чрез юрисконсулт, като в същото се застъпва становище за неоснователност на жалбата, с искане за нейното отхвърляне.

В депозираните мотиви на съдебния изпълнител по подадената жалба е изложено становище за нейната допустимост, но неоснователност.

Разградският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в подадената жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. По отношение обжалваемостта на изпълнителното действие, съдът съобразява изложените доводи, насочени към отмяна на проведено изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, като жалбата е такава по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

1

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК налагането на възбрана, съответно описът на недвижимия имот не подлежат на самостоятелно обжалване. Ако съдът приеме, че е налице несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които са несъвместими с несеквестируемостта и без да е направено изрично искане за това.

Процесното изпълнително делопо описа на ЧСИ Г.С. е образувано по молба на БАНКА ДСК АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 17.02.2016 г. от Районен съд Русе въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД № 719 от 2016 г. на същия съд срещу длъжниците, сега жалбоподатели за погасяване на посочените в изпълнителния лист суми, както и разноските по изпълнението.

С Удостоверение от ЧСИ № 912 Г. С., издадено по изп.дело № 20169120402169 образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 12.03.2015 г. от Районен съд Разград въз основа също на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД № 998/2015 г. на същия съд взискателя БАНКА ДСК АД е присъединил и това вземане срещу длъжника Ц. Ц., като с молба от 04.10.2022 г. и договор за цесия процесното вземане е цедирано на ЕОС МАТРИКС ЕООД.

За обезпечение на вземането на БАНКА ДСК АД по първия изпълнителен лист са учредени договорни ипотеки от страна на длъжниците на техни недвижими имоти. Същите са продадени в хода на изпълнителното дело. След продажбата по изпълнителното дело е останал дълг.

Взискателят е установил, че длъжникът Ц. Ц. е отчуждила свое имущество, въпреки наличието на дълг , като е дарила на своя син В. И. Д. процесните апартамент и гараж, депо, хангар , подробно описани в жалбата.

По водения иск по чл. 135 от ЗЗД от БАНКА ДСК АД от РРС било постановено решение № 524 от 28.07.2022г. по ГД № 81/2022г. , надлежно вписано в Служба по вписванията - Разград с акт том 4, акт № 84, вх.рег.№ 5262/01.12.2023г., с което е бил обявен за относително недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на БАНКА ДСК АД Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том 1, per. № 1090, дело № 35 от 24.09.2020г, по описа на Нотариус Виктор Великов, per. № 740, вписан в Служба по вписванията - гр.Разград под акт № 166, том 10, вх.рег.№ 3474 от 24.09.2020г., дв.вх.рег.№ 3449 от 24.09.2020г., с който договор Ц. Цонева –Д. е прехвърлила на сина си В. Д. процесните имоти.

С молба вх. № 32128/07.12.2023 г. взискателят БАНКА ДСК АД е представил пред ЧСИ вписано решение и е поискал насочването на изпълнение спрямо процесиите имоти. С Разпореждане от 11.12.2023 г. е насочен опис за 19.01.2024 г. , като съобщенията до длъжниците са връчени чрез техния пълномощник по делото на 12.01.2024 г. По делото липсват данни дали е налице връчване и на В. Д..

Правната теория и практика са единодушни, че кредиторът по парично вземане, който успешно е провел иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, може да насочи принудително изпълнение за събиране на своето вземане върху имуществото, предмет на увреждащата го сделка, която е обявена за недействителна спрямо него. Според първото разбиране изпълнението се насочва върху имуществото, което се е върнало в патримониума на длъжника, а според второто разбиране – върху същото това имущество, което е останало собственост на приобретателя по оспорената сделка, но той трябва да търпи принудителното изпълнение като ефект от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД. С оглед на това разбиране и установените по делото факти, съдебният състав приема, че дори отчужденото право да е било в предметния обхват на защитата по чл. 444 от ГПК, с предприетата разпоредителна сделка от 24.09.2020 г. отчуждителят – длъжник сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. С факта на отчуждаването, действително спрямо всички трети лица, и недействително в отношенията между длъжник-кредитор и лицето, с което длъжникът е договарял, несеквестируемостта е отпаднала, а възможността кредиторът да се удовлетвори от отчужденото имущество не може да бъде отклонена от длъжника с възражение за 2 приложението на чл. 444 от ГПК.Съгласно текста на чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице , но след извършеното през м.септември 2020 г. жилището е престанало да бъде собственост на длъжника, в случая съпрузите -жалбоподатели. Последиците от уважаването на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея /прехвърлител-длъжник и приобретател-лицето, с което е договарял длъжникът/, но се счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора взискател – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Т. е. в отношенията между страните по увреждащата сделка, вещноправния ефект на разпореждането се запазва. При това положение, след като взискателят по изпълнителното дело е кредиторът, ползващ се от обявената относителна недействителност, несеквестируемостта на жилището на длъжника е отпаднала от момента на разпореждането с правото на собственост върху него и не съществува понастоящем, поради което и насочването на принудителното изпълнение върху същото се явява законосъобразно предприето от ЧСИ. Жалбата основана на несеквестируемостта е неоснователна и следва да се остави без уважение, независимо от това, че първоначалния кредитор по едно от вземанията БАНКА ДСК АД е цедирала едно от вземанията си на „ЕОС Матрикс“ЕООД .

Водим от изложеното, Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжниците по изп.дело №20169120401970 по описа на ЧСИ Г.С., с район на действие ОС-Разград, рег.№912 на КЧСИ, Ц. Ц. и И. Д. , чрез пълномощник срещу действията на ЧСИ по посочено изп.дело, а именно насочване на изпълнението срещу имущество, което длъжниците смятат за несеквестируемо, с насрочване на опис на същото, съобщен им на 12.01.2024г., а имено :

1.Жилище, апартамент, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр******, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК,, находящо се в гр.Разград, ****** /буква „Г7, ет. 1 , ап.2 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 /първи/, в сграда с ****** , с предназначение - жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с ****** /площ 62,49 кв.м. , състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи, описани подробно в акта за насрочения опис;

2.Гараж № 2, представляващ имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр******, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ : се в гр.****** в сграда ******.9 , с предназначение хангар, депо, гараж, разположена в поземлен имот с ****** / /, с площ 18,30 кв.м. , при граници и съседи описани подробно в акта за насрочения опис.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4