Решение № 316 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204313 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-81 от 02.07.2025 г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на § 70, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

С жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят

"Електроразпределение Юг" ЕАД чрез юрк. В. се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно постановено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Н., ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

С акта и постановлението е приета следната фактическа обстановка:

1

"Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, с издадена лицензия №

Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия" е продължило на 19.02.2024г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ех lеgе) процедура № 4592922 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 10 кW, към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за израждане в ПИ ***, местност „Падналия мост“, гр.

Стара Загора, общ. Стара Загора, със заявител И. Д. И..

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, считано от 13.10.2023 г., в тримесечен срок, считано от датата на получаване на становище относно условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ, производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. Като при неизпълнение нa това задължение в установения срок становището се счита за невалидно.

Съгласно чл. 29, ал. 3 и считано от 13.10.2023 г., при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване, предоставената по ал. 1 гаранцията има обезпечителна функция по отношение изпълнението на задълженията на производителя, произтичащи от присъединяването на обекта.

Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, гаранцията подлежи на освобождаване след реализиране на присъединяването, като операторът на електрическата мрежа разполага с правомощие да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.

Предвидено е още, че съгласно чл. 29, ал. 5 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.), задължението за предоставяне на гаранция по ал. 1 не възниква за лицата по чл. 26, ал. 15, както и за производителите по чл. 26а, в хипотеза, при която не се променя общата присъединена мощност.

Съгласно § 70, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) задължението за предоставяне на гаранция по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване, като съгласно ал. 3 същата следва да бъде предоставена в тримесечен срок от влизането в сила на закона. В съответствие с § 70, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на ЗЕВИ, при неизпълнение на това задължение в предвидения срок, производството по присъединяване на съответния обект се прекратява.

Установено било, че към 13.10.2023 г. заявителят И. Д. И. няма сключен 2 нито предварителен, нито окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Такъв договор е бил сключен впоследствие - на 20.02.2024г., поради което за заявителя е възникнало задължението по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ да предостави гаранция под формата на банкова гаранция или паричен депозит в срок до 15.01.2024 г., каквато обаче не е била учредена в предвидения от закона срок.

С оглед на това, съгласно разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, е прието, че процедурата е прекратена по силата на цитираната норма на 15.01.2024 г.

Констатирано е още, че на 19.02.2024г. /след настъпване на прекратяването/ "Електроразпределение Юг" ЕАД е изпратило до производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. Това действие е извършено след изтичане на законоустановения срок по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ (до 15.01.2024 г.) и при липса на надлежно предоставена в полза на оператора гаранция – депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ.

Въз основа на това е прието, че като е продължило на 19.02.2024г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ex lege) процедура по присъединяване на обекта, "Електроразпределение Юг" ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № ЕКРС-78 от 26.03.2025г., съставен от Е. С. К. – г. е. в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, който е предявен и връчен на пълномощник на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Възражения са подадени в срок, но са приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и и гласни доказателства – показанията на разпитания като свидетел Е. С. К.

/актосъставител/, които Съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Безспорно по делото е установено, че на 26.09.2023г. И. Д. И. е подало към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 10 кW, предвиден за изграждане в ПИ ***, местност „Падналия мост“, гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, със заявител И. Д. И.. В 3 заявлението изрично е заявено искане за откриване на процедура по присъединяване на фотоволтаична централа с мощност 10 kW, без ползване на преференциалните режими по чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ. Впоследствие, в издаденото от оператора становище, процедурата е квалифицирана като такава по чл. 26, ал. 2 от ЗЕВИ във връзка с чл. 24, ал. 1 (отм.) от закона, като по този въпрос между страните не съществува спор.

С оглед на горното, приложима в конкретния случай се явява разпоредбата на § 69 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съгласно която процедурите, започнали преди влизането в сила на закона по отменените разпоредби на чл. 23, 24 и 25 от ЗЕВИ, следва да бъдат довършени при условията и по реда на досегашната нормативна уредба.

Нормативната рамка, уреждаща присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, се съдържа както в ЗЕВИ, така и в подзаконовите нормативни актове – Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, в сила от 02.04.2024 г. като към релевантния момент приложение намира отменената наредба.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЕВИ (отм.) в приложимата редакция от 10.04.2012 г. процедурата по присъединяване се счита за започнало с подаването на искане за проучване на условията и начина за присъединяване пред съответния мрежови оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.).

Следователно, с депозирането на заявлението на 26.09.2023г. за проучване от И. Д. И. /26.09.2023г /, е поставено началото на процедурата по присъединяване.

Както вече беше изяснено, процедурата, стартирана по отношение на И.

Д. И. от "Електроразпределение Юг" ЕАД, представлява производство по чл.

26, ал. 2 от ЗЕВИ във връзка с чл. 24, ал. 1 (отм.) от същия закон, поради което към нея намира приложение преходната разпоредба на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. С оглед на нормативното правило, че процедурата по присъединяване възниква с подаването на искане за проучване на условията и начина за присъединяване пред съответния мрежови оператор, следва да се приеме, че в конкретния случай тя е започнала на 26.09.2023г — при действието на предходната редакция на закона и при приложението на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), т.е. преди влизането в сила на измененията в чл. 29 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.), с които за първи път е въведено задължение за предоставяне на гаранция в определен срок и размер.

При това положение, за така започналото производство е приложим старият правен режим, действащ към момента на неговото иницииране, а именно редът по отменените чл. 23, 24 и 25 от ЗЕВИ. Нововъведеното 4 изискване за учредяване на гаранция — под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност — се отнася единствено до производства, започнали след изменението на закона (ДВ, бр. 86 от 2023 г.) и развиващи се по реда на действащата към момента Наредба № 6 от 02.04.2024 г. Същото не е приложимо към процедури, възникнали при действието на отменената нормативна уредба, при която подобно задължение не е било предвидено.

Оттук следва, че разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ не намира приложение спрямо процесната процедура, доколкото тя попада в обхвата на § 69 и подлежи на довършване по досегашния ред. В този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

№ 2903/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2759/2025 г.; Решение № 2304 от 26.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2026 г.; Решение № 1776 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2756/2025 г.; Решение № 1302 от 4.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2701/2025 г.

Независимо от това, Административнонаказващият орган е достигнал до неправилен правен извод, приемайки, че процедурата по присъединяване е прекратена по силата на закона (ex lege). Подобно автоматично прекратяване не е предвидено в разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ.

Нормата постановява, че при непредоставяне на гаранцията в срока по ал. 3, процедурата „се прекратява“, но не съдържа израз, от който да следва, че това прекратяване настъпва пряко и без необходимост от изрично волеизявление.

Правилното тълкуване налага извода, че прекратяването в тази хипотеза следва да бъде обективирано чрез нарочен акт на компетентния орган. В случаите, когато законодателят цели настъпване на правни последици по силата на самия закон, без посредничеството на административен акт, той използва недвусмислени формулировки от типа „се счита за прекратена“ или „се смята за прекратена“, какъвто е подходът, възприет например в чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, където е предвидено, че при непредоставяне на гаранцията становището се счита за невалидно. Аналогични конструкции се съдържат и в други нормативни актове, включително в чл. 121, ал. 4 ДОПК, както и в много други нормативни катове). За разлика от това, използваният в § 70, ал. 4 израз „се прекратява“ предполага реализиране на правното последствие чрез изрично действие на компетентния орган, каквото в настоящия случай не е осъществено. – в този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2903/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2759/2025 г.; Решение № 2304 от 26.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2026 г.; Решение № 1776 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2756/2025 г.; Решение № 1302 от 4.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2701/2025 г.;