Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 11 от 04.02.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 64/2026
Вид
Присъда № 11
Подписан
04.02.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

/ Присъда №11/04.02.2026г. по НОХД №64/2026г. по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Ц.Н.К. ЕГН: ********** – за това, че на 25.06.2025г. в гр.Плевен, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 4 бр. бутилки уиски марка „***“ от по 1 л., на стойност 195,16 лв. и 4 бр. бутилки уиски марка „***“ от по 0,7 л., на стойност 139,96 лв., вещи на обща стойност 335,12 лв., от владението на търговска верига „***“ в ж.к. „***“, собственост на „***“ ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият Ц.Н.К. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода към минималния размер, което на основание чл.58а ал.1 НК, да бъде намалено с 1/3.

Защитникът на подсъдимия счита, че фактическата обстановка на случая е правилно изяснена и отразена в обвинителния акт, но оспорва възприетата от Прокуратурата правна квалификация на деянието – по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК. Счита, че правилната такава, е по чл.194 ал.3 НК, като в тази насока изтъква, от една страна, че осъждането, на което обвинението се позовава, за да обоснове квалифициращият признак „повторност“, е за деяние, извършено от подсъдимия като непълнолетен /и за което към датата на деянието по настоящото дело, е реабилитиран по право/, а от друга – че стойността на предмета на престъплението се явява твърде ниска, както и че обществената опасност на самия К., не е висока. В този смисъл, пледира подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като бъде признат за виновен в деяние по чл.194 ал.3 НК. Подсъдимият се солидаризира с пледоарията на своя защитник, като заявява, че се радва и гордее от извършеното.

От направеното от страна на подсъдимия самопризнание по чл.371 1 т.2 НПК, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които го подкрепят, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ц.Н.К. е ***, български гражданин, със завършен 10-ти клас, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

С Определение по НОХД №1163/2022г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН било одобрено Споразумение за решаване на наказателното производство, с което Ц. К. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, като му било наложено наказание Обществено порицание.

Определението влязло в сила на 21.07.2022г., а наказанието било изпълнено/изтърпяно на 15.09.2022г.

Споменатото осъждане - а и настъпилата след него реабилитация по право - обаче не дали сериозно отражение върху личността на подсъдимия К.. На 25.06.2025г., вече като пълнолетен, подсъдимият отново решил да извърши кражба. В ранното утро на същия ден, придружаван от свой малолетен роднина – К.Л.Г. /роден на 20.08.2012г./, Ц. К. посетил магазин „***“, собственост на „***“ ЕООД, находящ се в град ПЛЕВЕН, ж.к.“***“, ул.“***“ №69. Подсъдимият възнамерявал да използва малолетното лице като оръдие за осъществяване на престъпното си намерение. По указание на К., св.Г. взел находящ се в самия търговски обект бял кашон и сложил в него 4 бр. бутилки уиски марка „***“ от по 1 л., на стойност 195,16 лв., след което оставил кашона със съдържимото, без надзор. Известно време след това, към кашона се приближил подсъдимият К. и добавил вътре и 4 бр. бутилки уиски марка „***“ от по 0,7 л., на стойност 139,96 лв. След това, подсъдимият казал на св.К. Г. да вземе кашона и да премине през касовата зона, като напусне търговския обект, защото като малолетен, няма да понесе отговорност за извършеното. Свидетелят Г. го послушал, взел кашона и заедно с Ц. К., напуснали територията на магазина с откраднатото гореспоменато количество алкохол, възлизащо на стойност 335,12 лв., без да го заплатят. След като успешно се отдалечили от местопрестъплението, подсъдимият задържал за себе си откраднатото /и впоследствие се разпоредил с него по неустановен за делото начин/, а на св.Г. по-късно на същия ден, дал сумата от 20 лева.

В края на работния ден на магазин „***“, Управителят на същия – св.Р.И. - прегледала записите от монтираните в магазина охранителни камери, при което видяла извършеното от страна на подсъдимия и малолетния свидетел. За случая уведомила св.Я.З. - Регионален мениджър в търговска верига „***“, който на свой ред, сигнализирал полицейските органи. При проведените оперативно-издирвателни мероприятия, полицейски служители във 02 РУ-ПЛЕВЕН, прегледали видеозаписите от охранителните камери на магазина и успели да разпознаят служебно известния им Ц.Н.К., както и малолетния К. Г.. С Постановление от 25.08.2025г. било образувано досъдебно производство пр.пр.№4999/25г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което 2

Ц.Н.К. ЕГН: ********** бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр чл. 28, ал. 1 НК.

Така приетата фактическа обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се по убедителен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали, както следва: показания на свидетелите Я.Н.З., Р.Р.И., К.Л.Г. /л.23 – 25 от ДП/; заключение по съдебно-оценителна експертиза /л.28 – 31 от ДП/, от което се установява инкорпорираната в изложението по-горе, стойност на инкриминираните вещи. Съдът намира експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра; заключение по съдебна видео-техническа експертиза /л.34 – 56 от ДП/, ведно с компакт-диск „***“ с ръкописен текст „25.06.2025г. ***-***“, от което се установява, че на представения за изследване компакт диск се съдържат четири броя видеофайлове във формат „MP4“, съдържащи видеозаписи, заснети от две заснемащи устройства /камери/; заснетите изображения са цветни, с размер 1280х720 пиксела, с вкопирана информация за дата и час, според която са заснети на 25.06.2025г., за времето 08:30 – 09:27 часа, системно време; не са установени следи от манипулация върху записаната информация. Експертът посочва, че на видеозаписите са заснети две лица от видим мъжки пол, които първоначално поставят бутилки алкохол в бял кашон, а впоследствие – заедно с кашона напускат търговския обект, без да заплатят алкохолните напитки; представени са характерни кадри, извлечени от видеозаписите, които на свой ред, са определени като негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. Съдът намира експертното заключение за обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра; характеристични данни /л.21 от ДП, л.18 от делото/; справка за съдимост /л.9 от делото/.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, Ц.Н.К. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК - на 25.06.2025г. в гр.Плевен, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи - 4 бр. бутилки уиски марка „***“ от по 1 л., на стойност 195,16 лв. и 4 бр. бутилки уиски марка „***“ от по 0,7 л., на стойност 139,96 лв., вещи на обща стойност 335,12 лв., от владението на търговска верига „***“ в ж.к. „***“, собственост на „***“ ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството.

Налице е деяние, което се е изразило в прекъсване от страна на подсъдимото лице на фактическата власт на съответния владелец/собственик 3 върху предмета на престъплението – изброените по-горе движими вещи, без съгласието на същия владелец/собственик; след това, подсъдимият установил трайна фактическа власт върху тях. Особен момент от обективната страна на процесното деяние е наличието на т.нар. „посредствено извършителство“ – подсъдимият използвал наказателно неотговорно лице /малолетният по това време свидетел К. Г./, за да успее да прекъсне фактическата власт на владелеца/собственика и да установи собствена такава, оттегляйки се сполучливо от местопрестъплението.

Изпълнителното деяние, неговия механизъм и престъпния му резултат се доказват пряко посредством направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите Я.Н.З., Р.Р.И., К.Л.Г., четири броя видеофайлове, съдържащи се на компакт-диск „***“ с ръкописен текст „25.06.2025г. ***-***“. Косвено се доказват от заключенията по съдебно-оценителна и видео-техническа експертизи. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата група.

Авторството на престъплението се установява пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, както и от показанията на свидетеля К.Л.Г., а косвено – от показанията на свидетелите Я.Н.З., Р.Р.И., четири броя видеофайлове, съдържащи се на компакт-диск „***“ с ръкописен текст „25.06.2025г. ***-***“, заключение по съдебна видеотехническа експертиза.

Квалифициращият признак по чл.195 ал.1 т.7 НК се доказва от осъждането на Ц. К. по НОХД №1163/2022г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН. Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът не приема възраженията на защитата, оспорващи този квалифициращ признак. Следва да бъде подчертано, че съобразно разпоредбата на чл.29 ал.2 НК, „При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.“. Същата разпоредба е относима обаче към института на опасния рецидив, а не към този на повторността, където аналогична разпоредба отсъства, т.е. виждането на защитата, че в случая, чл.28 ал.1 НК, не може да намери приложение, тъй като К. е бил осъждан за престъпление по чл.195 НК като непълнолетен, не почива на точния смисъл на наказателния закон, който – както е добре известно - не може да бъде тълкуван разширително. Налага се да бъде отбелязано, че действително, съобразно изложеното по-горе е видно, че към 25.06.2025г., К. вече е бил реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.3 НК за осъждането по НОХД №1163/2022г., но същевременно, съобразно чл.30 ал.1 НК, реабилитацията не изключва прилагането на разпоредбите на чл.28 и чл.29 НК в процесния случай, тъй като от изтърпяване на наказанието по НОХД №1163/2022г. /15.09.2022г./, към 25.06.2025г., не са били изтекли пет години. В този смисъл и на първо място, липсват материалноправни пречки, деянието по настоящото дело да бъде квалифицирано като такова, извършено при 4 условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 ал.1 НК и се поставя въпроса дали процесният случай е „маловажен“ – доколкото чл.195 ал.1 т.7 НК предвижда, че той не следва да бъде такъв. Както е известно от трайната съдебна практика, при преценка дали са налице предпоставките на легалната дефиниция по чл.93 ал.1 т.9 НК, следва да бъде направен цялостен анализ на обстоятелствата на случая – смекчаващи, отегчаващи обстоятелства, причинени вредни последици, личност на дееца. Извършвайки именно такава преценка, Съдът намира, че се касае за деец, който действително е на млада възраст – 19 навършени години към датата на деянието, а и стойността на инкриминирания предмет, е относително ниска - 335,12 лв. От друга страна обаче, представените за подсъдимия характеристични данни, са безспорно негативни – посочва се, че К. злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, както и че поддържа отношения с лица от активния криминален контингент, а и не се ползва с добро име по местоживеене. Наред с това, погледнато детайлно в конкретиката на случая, видно е, че К. е извършил престъплението на рождения си ден – обстоятелство, което изключително ярко демонстрира пълна откъснатост от обичайните социални порядки, щом дори наличието на такъв специален повод в неговия живот, не е в състояние да го възпре от престъпно поведение. Но от особено значение в случая е това, че очевидно се касае за хладнокръвно пресметнат механизъм на извършване на кражбата, с участието на посредствен извършител – малолетно лице – обстоятелство, което още един път разкрива дееца в изключително негативен план, защото от една страна, не само няма кураж да поеме риска от евентуална отговорност за собствените си постъпки, но и не се свени да въвлече в престъпните си работи малолетен – а по този начин, действа крайно отрицателно, антивъзпитателно и върху последния. Няма как да не бъде отбелязано и това, че определена тревога и недоумение буди и отношението на К., изразено при последната му дума в хода на първоинстанционното производство – същият заяви, че е радостен и се чувства горд от извършеното – и това негово отношение, Съдът намира за достатъчно красноречиво. Ето защо Съдът приема, че независимо от относително ниската стойност на предмета на престъплението и младата възраст на К., касае се за лице с тежки деформации в правосъзнанието и повишена степен на обществена опасност, а случаят няма как да бъде приет като представляващ по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайния случай на престъпление по чл.194 ал.1 НК, т.е. несъмнено случаят не се явява „маловажен“, респ. - правилната квалификация на деянието, е именно по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК.