Решение № 594 от 02.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500702 по описа за 2025 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. А. Н. чрез адвокат А. Т. срещу решение № 4539 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 10198 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е определен следният режим на лични отношения на въззивника с детето Е. М. Н.: всяка втора и четвърта седмица на съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; през четни години - първата половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници, а през нечетни години - втората половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници; на рождения ден на детето /17 октомври/ всяка четна година от 10 часа до 18 часа и всяка нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ рожденият му ден, и на рожденият ден на бащата /03 юни/ от 10 часа до 18 часа.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че не е имало случай, когато майката да не разрешава на въззивника да взема детето при него, включително и през седмицата, но не желае това да бъде режим, по който да се споразумеят, защото това ще се трансформира в задължение за нея. Твърди се, че в настоящия случай съдът не се е съобразил с най-висшия интерес на детето, което не следва да бъде лишавано от редовен контакт с родителя, който не го отглежда.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част, като се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица на съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; всяка първа и трета сряда от месеца от 18 часа в сряда до 18 часа в петък с преспиване в дома на бащата; през четни години - първата половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници, а през нечетни години - втората половина от почивните дни, определени за 1 великденските и коледните празници; на рождения ден на детето /17 октомври/ всяка четна година от 10 часа до 18 часа и всяка нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ рожденият му ден, и на рожденият ден на бащата /03 юни/ от 10 часа до 18 часа.

Въззиваемата страна Р. Д. Н. чрез адвокат К. Д. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира се, че е пребиваването на детето през седмицата при бащата ще наруши неговия дневен режим, още повече, че то посещава детско заведение, което ще доведе до излишен за него стрес и емоционално натоварване.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че ищцата и ответникът са родители на детето Е. М. Н..

След раждането на детето ответникът станал агресивен спрямо майката й първото и дете от друг баща, неколкократно упражнявал физическо насилие върху тях, като заявявал , че „чуждо дете няма да гледа", като в единия от случаите се стигнало до намесата на полицията. Поради тези обстоятелства се разделили окончателно през месец февруари 2024 г., като детето Е. живее при майката, която е тази, осигуряваща средствата и грижите за отглеждането на детето, а бащата отказвал да подпомага финансово своето дете. Ищцата сочи, че детето е на две години, има големи потребности от осигуряване на храна, памперси, други стоки от първа необходимост и постоянни грижи. Предвид изложеното предявява искове за предоставяне родителските права на нея, определяне местоживеенето на детето при нея, определяне режим на лични отношения с бащата и осъждането му да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното дете.

Ответникът М. Н. в законовоопределения срок е депозирал отговор на исковата молба, в който счита всички факти, изложени в исковата молба, за противоречащи на обективната действителност, поради което ги оспорва. Сочи, че от момента на фактическата раздяла, настъпила между двамата родители, детето живее почти по равно време при майката и бащата. От известно време обаче отношението на ищцата се променило и тя често отказвала да даде детето на баща му или го правела при определени от нея изисквания и условия. Не оспорва родителските права да бъдат предоставени на майката, както и детето Е. да живее при майка си. Счита предложения от ищцата режим на лични отношения с детето за неподходящ.

Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е представила социален доклад, в който се изразява становище, че на бащата следва да се определи разширен режим на личен контакт, съобразен с правото на всеки от родителите да прекарва достатъчно време с детето.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:

1/ Че Р. Д. Н. и М. А. Н. са родители на детето Е., родено на *** г.;

2/ Че с решение № 4539 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 10198 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, упражняването на родителските права по отношение на детето е 2 предоставено на майката, като е постановено то да живее при нея.

Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е само иска за определяне режим на лични отношения на бащата с детето.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето. Чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не са предоставени родителските права по отношение на детето не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.

Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител на родителските права.

Е. все още не е навършила три години /родена е на *** г./ и вече е поставена в конфликт от своите родители. Детето е на ниска възраст и усеща случващото се около него на емоционално ниво, поради което е изключително важно точно в този момент да се вземат мерки, които да предотвратят задълбочаване на конфликта и да не допуснат възможност за поява на синдром на родителско отчуждение. Основното, което в случая следва да бъде предприето, е максимално разширен режим на лични отношения на бащата с детето. Няма спор между страните, че детето прекарва повече време с баща си от определеното от първоинстанционния съд по привременните мерки, като родителите са постигнали договореност помежду си в резултат на разговори. Също така е установено, а и се твърди от 3 родителите, че същите поддържат добри отношения в името на детето, като това тяхно поведение следва да бъде адмирирано. Основното искане на въззивника е да взема детето и за две пренощувания при него в седмиците, когато не е предвиден режим на лични отношения с детето през уикенда. Както бе отбелязано по-горе, един максимално разширен режим на контакти ще способства за нормалното развитие на детето и за предотвратяване на синдром на родителско отчуждение, поради което и настоящия състав на съда намира, че искането е основателно. Нито едно доказателство по делото не навежда на извод, че интересът на детето Е. налага да прекарва с баща си време само два уикенда, а и постановяването на такъв режим е равнозначно на необосновано отстраняване на неотглеждащият родител почти изцяло от ежедневието на детето. Няма и наведени доводи, че бащата е в невъзможност да се справи с нуждите на детето през седмицата, което е и нелогично, щом може да го прави събота и неделя, а и вече детето остава при него с две преспивания.

Настоящият състав на въззивния съд счита обаче, че този режим на лични отношения през седмицата с преспиване при бащата би затруднил достатъчно дневния режим и учебния процес, когато Е. започне училище, поради което и следва да го постанови до започване на първи клас.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4539 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 10198 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е определен следният режим на лични отношения на М. А. Н. с детето Е. М. Н.: всяка втора и четвърта седмица на съответния месец от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск; през четни години първата половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници, а през нечетни години - втората половина от почивните дни, определени за великденските и коледните празници; на рождения ден на детето /17 октомври/ всяка четна година от 10 часа до 18 часа и всяка нечетна година - от 10 часа до 18 часа на деня, следващ рожденият му ден, и на рожденият ден на бащата /03 юни/ от 10 часа до 18 часа, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2411166-99b9-479c-a360-bc5d04261002