Решение № 781 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100501107 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX-та от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. 10443/25.03.2024 год. по рег. на ЧСИ Петя И.а с рег. № 883, от П. И. К. от гр. Варна, длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане с изх. № 249/07.03.2024 год. на ЧСИ Петя И.а, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20208830400773 по описа на ЧСИ Петя И.а с рег. № 883.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен.

Жалбоподателят твърди, че не дължи сумите [по изпълнителния лист], тъй като бил уведомен за дълга си към взискателя едва на 23.02.2024 год., когато получил запорно съобщение по изпълнителното дело, т. е., след повече от десет години от депозиране на заявлението пред РС-Варна на дата 06.01.2014 год., респ., след издаването на изпълнителния лист на 27.05.2014 год. Твърди още, че не е уведомен надлежно за издадената против него заповед за изпълнение и по тази причина не е могъл да възрази против нея на основание чл. 414 ГПК. Неправилно било образувано и изп. дело при ЧСИ Ил. Станчева, което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложени са и съображения, че изпълнително дело не е трябвало да бъде образувано, респ., неправилно е образувано – в нарушение на основни принципи на ГПК – чл. 5, чл. 7, чл. 8, ал. 3, чл. 9, чл. 10 и чл. 13 от ГПК.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания отказ.

В писмени възражения взискателят „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да 1 се остави без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Петя И.а счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 20208830400773 по описа на ЧСИ Петя И.а с рег. № 883 е образувано на 18.08.2020 год. по молба на взискателя „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна и въз основа на приложен изпълнителен лист от 27.05.2014 год., издаден по ч. гр. дело № 86/2014 год. на РС-Варна, с който длъжникът П. И. К. е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, посочените в изп. лист суми: 3240, 99 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2014 год. до окончателното й изплащане; 290, 90 лева – мораторна лихва за периода 03.10.2013 год. – 06.01.2014 год., както и 316, 60 лева – разноски.

Видно от извършеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист, между страните е водено предходно изпълнително дело с № 256/2015 год. по описа на ЧСИ Ил. Станчева, прекратено с постановление от 04.08.2020 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като датата на последното изпълнително действие по цитираното дело е от 20.03.2015 год.

С молбата си от 18.08.2020 год. за образуване на изп. дело взискателят „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, е поискал налагане на запори върху вземания на длъжника и върху движими вещи, както и възбрана и опис върху имот.

На 09.09.2020 год. са наложени запори върху вземания на длъжника и върху притежаван от него лек автомобил.

С молба от 23.02.2021 год. взискателят е поискал налагане на запор и възбрана върху притежавано от длъжника движимо и недвижимо имущество.

С молба от 10.02.2022 год. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и насрочване на опис на негови движими вещи; на 11.02.2022 год. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ4 АД.

С молба от 07.02.2024 год. взискателят е поискал извършване на справка в НОИ за сключени трудови договори на длъжника и налагана на запор върху вземанията му за трудово възнаграждение.

С възражение от 07.03.2024 год. длъжникът е поискал изпълнителното производство да се прекрати, като е изложил, че не е уведомяван за воденото против него ч. гр. дело № 86/2014 год. и за издадения изпълнителен лист.

С обжалваното разпореждане частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради липса на предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК.

Разпореждането е връчено на длъжника, чрез процесуалния му представител адв. П. В. на 14.03.2024 год.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 от ГПК са установени основанията за прекратяване на изпълнителното производство.

В случая нито едно основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК не е налице.

Доводите на длъжника за бездействие на взискателя – основание за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са неоснователни.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива.

В случая от анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, обсъдени по – горе, се налага извода, че фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен.

В периода от образуване на изпълнителното дело на дата 18 .08.2020 год. до 07.02.2024 год. взискателят е искал извършването на изпълнителни действия против длъжника и прилагане на предвидени в ГПК изпълнителни способи за осребряване на активи на длъжника с оглед принудителното удовлетворяване на вземанията му по изпълнителния лист, като всяко едно подобно искане и съответно извършване на изпълнително действие са извършвани преди изтичането на двугодишния срок, предвиден в чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК и съответно са прекъсвали давността за принудително изпълнение, при което е започвала да тече нова давност за принудително изпълнение.

От 07.02.2024 год., когато взискателят за пореден път е поискал 3 извършването на изпълнителни действия върху активи на длъжника (запор върху трудовото му възнаграждение), двугодишната давност за принудително изпълнение отново е била прекъсната и към 07.03.2024 год., както и към настоящия момент не е изтекла, при което и не е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Оплакванията и доводите на длъжника, че не бил уведомен надлежно за издадената против него заповед за изпълнение, не попадат в нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК. Тези възражения и доводи имат отношение към производство по чл. 423 ГПК, каквото настоящото не е.

Възраженията за изтичане на десетгодишна погасителна давност са материалноправни и не могат да бъдат съобразявани от съдебния изпълнител, а следва да бъдат заявени по надлежния процесуален ред.

Доводите, че неправилно било образувано и изпълнителното дело при ЧСИ Ил. Станчева, което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нямат отношение към настоящото производство.

Възраженията, че изпълнително дело не е трябвало да бъде образувано, респ., неправилно е образувано – в нарушение на основни принципи на ГПК – чл. 5, чл. 7, чл. 8, ал. 3, чл. 9, чл. 10 и чл. 13 от ГПК, са бланкетни, а освен това нито една от цитираните разпоредби не е в обхвата на предвидените в чл. 433, ал. 1 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 10443/25.03.2024 год. по рег. на ЧСИ Петя И.а с рег. № 883, от П. И. К. от гр. Варна, длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане с изх. № 249/07.03.2024 год. на ЧСИ Петя И.а, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20208830400773 по описа на ЧСИ Петя И.а с рег. № 883.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Петя И.а с рег. № 883 с район на действие района на ОС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5