Определение № 2094 от 06.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2094 гр. Варна, 03.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501135 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 10156/24.03.2022 год. по ч.гр.д. № 2196/2022 год. по описа на РС Варна – 51 състав, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, производството пред ВРС е образувано по заявление на частния жалбоподател срещу „ВЕСТНИК С КАФЕ“ ЕООД за сума в размер на 1 587.95 лева - съставляваща сбор от неплатени суми за месечни такси и потребление по договор за използване на електронни съобщителни услуги 505710394, партида 109532548, ID на договор М6524242/14.08.2020 год. за периода 07.03.2021 – 06.09.2021 год., за които са издадени 6 броя фактури, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 6 957.76 лева – неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и мораторна лихва. След оставяне на заявлението без движение с указания за индивидуализация на претендираното вземане, с уточняваща молба заявителят е посочил, че вземането се основава на сключения един договор за мобилни услуги, а чрез приложенията са предоставени и използвани различни по вид, цена и срок на действие мобилни услуги, но неплатените такива са към сключения един договор, а извършеното частично плащане по една от фактурите прави невъзможно посочването на отделен размер на всяка една ползвана по договора услуга. След горното е постановен и атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Настоящият състав споделя извода на заповедния съд.

Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това означава, че 1 заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. Това е необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.

В случая такава индивидуализация не е налице, тъй като както в заявлението така и в уточняващата молба, не е посочен ясно и недвусмислено размера и основанието на отделните вземания по всяко едно от приложенията към рамковия договор, сключен с длъжника. Противно на изложеното от частния жалбоподател, горната индивидуализация е необходима, тъй като не рамковия договор, а всяко едно от приложенията е самостоятелен правопораждащ факт за ползването на независима от другите договори услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена, зависима от конкретното потребление. Наличието на рамков договор не променя този факт и е неотносим към индивидуализацията на вземането.

Налага се извод за правилност на постановения съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10156/24.03.2022 год. по ч.гр.д. № 2196/2022 год. по описа на РС Варна – 51 състав, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2