Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 09.02.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 1576/2025
Вид
Решение № 67
Подписан
09.02.2026
В сила
28.03.2026
Състав
ИСКРЕН БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Монтана, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630101576 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от П. П. срещу "КРЕДИРЕКТ“ЕООД установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1157145/ 30.09.2024г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9, вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона или евентуално на добрите нрави.

Твърди, че е уговорена неустойка за неосигуряване не обезпечение по договора за потребителски кредит и пакет за допълнителни услуги, което води до оскъпяване на кредита и така посочения ГПР в договора е различен от посочения. Излага доводи за нищожност на договора поради завишен процент на възнаградителлната лихва, която нищожност не може да се замести от други норми и влече нищожност на целия договор.

В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника.

Прави възражение за цената на иска. В него ответникът признава, че е сключен Договор за кредит между него и ищцата. На следващо място посочва, че е спазил законовите изисквания при сключването на договора, като не били нарушени императивни норми. Претендира индивидуална договореност. Ищецът се е запознала с условията на договора преди да бъде сключен. Излага доводи за действителност на неустойката и договорната 1 лихва, респ. на договора.

Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск, с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за главница в размер на 800 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

Ответникът по насрещния иск прави възражение, че договорът е нищожен.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №1157145 от 30/09/2024. По силата сключения договор, на Симеонова предоставена заемна сума в размер на 800 лв., като сумата се издължава за 10 месеца с годишен лихвен процент от 50 %, а ГПР 63,46%.

Съгласно договорът, кредитополучателят изплаща неустойка за непредоствено обезпечение в размер месечно от 831,24, която следва да се възстанови от длъжника с месечните погасителни вноски. Общата сума за плащане на главница, лихва, заедно с такса и неустойка е в общ размер на 1870 лв.

В случая предвидената неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, който е изключително кратък, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени 2 възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че размерът на неустойката в погасителния план значително надхвърля главницата по кредита.

От горното следва, че действителният ГПР значително надхвърля законовоустановения максимален процент на разходите, след като неустойка надвишава главницата по кредита,което прави договора за кредит нищожен.

На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет 3 на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.“

Видно от приложенията по договора не е посочена структурата на ГПР ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Посочен е единствено като процентно изражение, но без да посочен компоненти, от които се състои.

С оглед на горното не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.

Ищецът е представил плащане към ответника в размер на 600 лева.

По делото ответникът е изложил твърдения единствено за наличието на процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК Главницата по кредита е в размер на 800 лева, като насрещният осъдителен иск следва да бъде уважен за пълната предяване сума от 800 лева, след като не се твърди, а и не се установява плащане.

По разноските:

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК, като съгласно представения списък с разноските, ищецът претендира 287,24 евро.

По насрещния иск ответникът е сторил разноски в размер на 245,42 евро 4 и 25,56 евро държавна такса, които следва да бъдат оставени в тежест на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. В. П., ЕГН**********, срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК .... иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №1157145 от 30/09/2024, на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА, чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), П. В. П., ЕГН- **********, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК .... сумата от 409,03 евро или 800 лева, представляваща главница по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №1157145 от 30/09/2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до 29.07.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА,на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати П. В. П., ЕГН- **********, сумата от 287,24 евро разноски по делото.

ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН- **********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, сумата от 270,98 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5