Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6855 от 15.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16791/2022
Вид
Решение № 6855
Подписан
15.04.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • параграф 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 6855 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110116791 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу Н. С. Г. , ЕГН **********, в качеството му на наследник на К. Н. Я.бивш собственик и титуляр на партида за топлоснабден недвижим имот- Апартамент [***], находящ в [***], с присъединен абонатен № [***], с която моли от съда да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1750,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 327,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г., сумата от 17,57 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.03.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 4,02 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 14.03.2022 г.

В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът Н. С. Г. , ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, 1 които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като топлопреносното дружество начислява обезщетение за забава, единствено върху задълженията по общите фактури, в случай, че не бъдат заплатени в същия срок след издаването им.

Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане за задължаване на Столична община да представи документи относно правото на собственост върху процесния имот и информация относно кое лице го е декларирало и въз основа на какъв документ.

Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение- [***], като обосновава правен интерес за това.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. Г. , ЕГН **********, чрез особен представител адв. Д. Г. П.- САК, с която оспорва иска като недопустим и неоснователен. Посочва, че по делото не са представени документи, които да доказват правото на собственост върху имота в полза на К. Н. Я., нито такива, от които да е видно, че е била открита партида на нейно име. Поддържа, че топлоснабдяването към процесния имот било прекъснато поради демонтиране на радиаторите в апартамента.

Оспорва се ответникът да е ползвател на ТЕ. Оспорва да е получил фактура за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С отговора на исковата молба се прави искане съдът да издаде съдебно удостоверение, което да послужи на ответника пред ответника, за снабдяване със справка за дължимите суми по пера за процесния период. Моли ищецът да бъде задължен да представи в оригинал представените към исковата молба доказателства, изброени подробно от т. 1-6. Моли ищецът да бъде задължен да представи Заявление за промяна/откриване на партида на името на К. Н. Я. и препис от цялото й досие под опис. Моли съдът да задължи [***] да представи посочените в т. 5 от исковата молба, на стр. 6 документи. Поддържа доказателствените искания на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, като моли да бъдат поставени допълнителни въпроси.

Фирмата за дялово разпределение в лицето на „[***]“ ЕООД, като подизпълнител на 2

„[***], не са конституирани като трето лице-помагач, но като трето лице, неучастващо в производството, по изрична молба на ищеца по реда на чл.192 от ГПК са представили по делото всички находящи се при тях документи за извършваната услуга „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия, относими към процесния топлоснабден имот и за посочения в ИМ период.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

По делото, въпреки оспорването на качеството на потребител на ТЕ от страна на ответника Н. С. Г., са приети множество доказателства, от които се извежда извод, че конституирания като ответник е собственик на процесния топлоснабден имот по наследство от своята майка К. Н. Я. /преди развода през 1980 г./съответно Г.. За идентичността на имената К. Н. Я. и К. Н. Г., е прието надлежно издадено от СО, Район „[***]“ – удостоверение за идентичност на лице с различни имена /на л.172/. Въпреки разминаванията 3 в собственото име на бившия собственик на процесния апартамент [***] и наследодател на ответника Н. С. Г., а именно посочването й като К. и К. в различните документи, приети по делото, съдът приема, че в случая се касае за едно и също лице, а използването на името К. в някой документи е израз на допусната техническа или човешка грешка при изписването на името на лицето, а не установява различие в идентификацията, която да се дължи на актове за гражданско състояние. По делото не се установи в регистрите за гражданско състояние да фигурира лице с имена К. Н. Я. /или Г./. Същевременно по делото използваното в различните документи собствено име „К.“ и „К.“, с презимето и фамилия Н. Я. /Г./ се свързва по безспорен начин с обитаването на процесния апартамент [***], находящ се в гр.

София, ж.к. [***]-[***] /адреса е идентичен с [***] в ж.к. „[***]-3“/. Така в приетата по делото Заповед № А-О-08-1771/30.08.1978 г., апартамент [***] на ет.[***] в „[***]“ III м.р., е бил определен като обезщетение за К. Н. Г., срещу отчуждения й собствен имот пл. [***], местност „[***]“. От друга страна, вписаната като живуща в апартамент [***] на вх.В, в [***] в ж.к. [***]-3 /на л.10/ К. Н. Я. е с посочен ЕГН **********, съответстващ на ЕГН на лицето К. Н. Г. /Я./, видно от приетите по делото ЛРК /на л.174/, удостоверение за идентичност на лице с различни имена /на л.172/, удостоверение за наследници и преписизвлечение от Акт за смърт /на л.54,55/. Всички издадени фактури относно потребената в ап.

[***] топлинна енергия, приети по делото също са издадени на името на К. Н. Я., която се явява майка и наследодател на ответника Н. С. Г.. От удостоверението за наследници на К.

Я. се установява, че същата е починала като „разведена“ и нейн единствен наследник се явява именно сина й и настоящ ответник – Н. С. Г..

Косвено факта, че ответника Г. е свързан с процесния топлоснабден имот се явява и изготвената по делото справка по Наредба № 14/2009 г. за постоянен и настоящ адрес на ответника Н. С. Г., от която е видно, че същия е с регистрирани както постоянен, така и настоящ адрес, съвпадащи с адреса на топлоснабдения имот – ап. [***] в гр. София, ж.к.

[***] – III, [***], а при опит да връчи съдебните книжа на адреса, призовкаря към СРС е събрал сведения от живущи във вход [***] съседи на ответника, че лицето живее на адреса.

Въпреки косвения характер на приетите писмени доказателства относно принадлежността на правото на собственост на процесния топлоснабден имот на наследодателК. на ответника Г., а именно К. Н. Я., съдът приема, че в своята съвкупност същите водят до еднозначния извод, че бивш собственик на процесния апартамент [***] и титуляр на партида с аб. № [***] е К. Н. Я., респ. след нейната смърт на 21.12.2016 г., собствеността е преминала върху нейния единствен син и наследник по закон – Н. С. Г..

Приети по делото са 2 бр. Общи фактури с № [***]/31.07.2019 г. и №[***]/31.07.2020 г., в които са удостоверени данните за потребената ТЕ в имота, след извършен реален отчет от ФДР в края на процесните отоплителни сезони, и е определена дължимата крайна цена за консумираната през периода топлинна енергия, в общ размер от 1750,42 лв., от която сума по прогнозни данни – 1099,244 лв. и от изравняване – 668,35 лв. /за доплащане/ и 58,02 лв.

/за възстановяване от разлика в цената на ТЕ/.

По делото е представен протокол от проведеното на 08.11.2004г. общо събрание на 4 етажните собственици на жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, с приложен към него списък, в който за апартамент [***] във вх. В е вписан бившия собственик К.

/грешно посочена като К./ Н. Я. /майка на ответника Н. Г./, която не е присъствала лично на събранието, видно от липсата на положен срещу името й подпис, но в списъка е посочено, че намиращите се в апартамента й радиатори са били изключени, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото СТЕ.

Видно от същото заключение по СТЕ, прието без възражения от страните, процесната сграда, в която се намира апартамент [***] е била с непрекъснато топлоподаване за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.202019 г., като [***] ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминал периодичен метрологичен контрол, отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно действащата методика.