Определение № 3661 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3661 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100607261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от адвокат Б.Б.,като упълномощен представител /повереник/ на пострадалия Р. Б. Д., срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 95състав, от 07.10.2025г., по НЧД 13444/25г., с което нейна жалба, от 01.09.2025г. срещу постановление на прокурор при СРП от 17.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 511/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР; пр.пр.№ 48416/22г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.144, ал.3 ; вр.ал.1 НК, е била оставена без разглеждане, поради нейната недопустимост, породена от неспазване на преклузивния седмодневен срок за упражняване на това процесуално право.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдени вредни последици настъпили за Р. Д., не само от инкриминираното деяние, но и от отказа на районния съд да разгледа жалбата му по същество. Наред с това жалбоподателят е изнесъл твърдения,че като повереник на пострадалия разполага с отделни и самостоятелни процесуални права, каквито има и защитника на обвиняемо лице.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК, тъй като оспореното определение 1 на районния съд е било връчено на процесуалния представител на Д. на 13.10.2025г., а депозираната срещу съдебния акт жалба е получена в СГС на 17.10.2025г.

При разглеждане по същество на депозираната от адвокат Б. жалба въззивният съд приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

Постановлението на СРП, от 17.07.2025г., с което воденото наказателно производство е било прекратено, е било връчено лично на сочения за пострадал Р. Д. на 25.07.2025г. До изтичане на посочения в чл.243,ал.4 НПК седмодневен срок пострадалия Д. не е депозирал жалба срещу този прокурорски акт. Вместо това на 27.08.2025г., адвокат Б., в качеството й на пълномощник на Д. ,се е снабдила със заверен препис от това постановление на СРП и на 01.09.2025г. е депозирала жалба срещу него/постановлението/ пред СРС.

При така очертаните от първия съд и възприети и от въззивния съд фактически обстоятелства, касаещи времето на осъществяване на съответните процесуални действия по връчване на необходимите преписи от прокурорския акт и действията/бездействията на пострадалия Д. и повереника му, правилен и законосъобразен е направения в атакуваното определение на първоинстанционния съд извод, че депозираната на 01.09.2025г. от адвокат Б., като представител на пострадалия Д., жалба срещу постановлението на СРП, от 17.07.2025г., е подадена след изтичане на преклузивния процесуален срок, поради което се явява негодна да породи търсените от тях /Д. и повереника му/ процесуални последици.

Отправената от страна на адвокат Б. пред въззивния съд претенция за самостоятелните права и процесуални възможности на повереника на пострадалия и за тяхната /на правата и възможностите/ идентичност с тези на защитника на обвиняем, е лишена от фактическа и правна основа. Най-напред, следва да бъде посочено, че процесуалните права и възможности, на всеки отделен участник в наказателния процес са определени легално, при това изрично. Правото на защитника на обвиняем самостоятелно да обжалва актове, които не са в интерес на обвиняемия е изрично предвидено в разпоредбата на чл.99,ал.1 НПК. Такова право за повереника не е предвидено в НПК, а разпоредбата на чл.100,ал.3 НПК, препраща към други конкретно 2 изброени разпоредби, уреждащи статута на защитника, сред които не е и тази на чл.99,ал.1 НПК.

На следващо място, от значение за определяне обема на правата и възможностите на пострадалия и на неговия повереник, е и фазата, в която се намира съответното наказателно производство. В досъдебната му фаза пострадалия не е страна в наказателното производство. Той е участник в досъдебното производство, поради което правата и възможностите му са ограничени и изрично предвидени в закона. В съдебната фаза на наказателното производство пострадалия може да придобие това /на страна/ процесуално качество, при положение,че своевременно упражни някоя или и двете свои процесуални възможности/ също изрично предвидени в закона/, като дори и тогава процесуалната му значимост и възможности са поограничени от тези на подсъдимия и неговия защитник /виж напр.чл.271 и чл.318 НПК/.

Поради това, направения от районния съд извод,че проявеното от пострадалия Д. процесуално бездействие, поради което е пропуснал седмодневния срок по чл.243,ал.4 НПК да обжалва процесното постановление на СРП, е преклудирало не само неговата възможност да го направи, но и тази на упълномощения от него процесуален представител /повереник/, е правилен и обоснован.

Единствено в отговор на наведен от страна на процесуалния представител на Д. такъв довод, е необходимо да бъде посочено и това, че в конкретния случай Р. Д. е „виктимизиран“ не от законосъобразното определение на районния съд, а от реда, по който упражнява процесуалните си възможности, включително и тази да си упълномощи повереник и от начина на поддържане на установените между тях доверителни отношения.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което жалбата на адвокат Б. срещу постановление на прокурор при СРП от 17.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 511/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР; пр.пр.№ 48416/22г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК, е била оставена без разглеждане, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 243, ал.8 НПК СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 07.10.2025г. по НЧД 13444/2025г. на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 95 състав, с което жалба на адвокат Б.Б.,като упълномощен представител /повереник/ на пострадалия Р. Б.

Д. срещу постановление на прокурор при СРП от 17.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 511/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР; пр.пр.№ 48416/22г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК, е оставена без разглеждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4