Решение № 102 от 08.06.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Девня, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100843 по описа за 2022 година

Предявени са 3 бр. искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.

П********* чрез проц. представител – адв. Е. Х. от АК – Пловдив срещу Община Суворово, БУЛСТАТ:000093684, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна, пл. „Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1 209, 56 лева - главница, представляващи неизплатено нетно възнаграждение в размер на от по 500 лева за месеците март и април 2022 г. и неизплатено частично нетно възнаграждение за месец май 2022 г. в размер на 209, 56 лева, дължими по силата на Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД, сключен между К. Д. Г. - в качеството му на адвокат и ОУ „Христо Ботев“ с.

Николаевка, обл. Варна - в качеството му на клиент, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на съответното заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата, както и присъдените в заповедните производства разноски в общ размер на 828 лева, за които суми са издадени Заповед № 314/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 483/2022 г., Заповед № 364 от 10.06.2022 г. за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 583/2022 г. и Заповед № 409 от 22.06.2022 г. за изпълнение на паричното задължение по чл.

1

410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 643/2022 г. - всички по описа на Районен съд - Девня.

По така предявените искове в Районен съд - Девня са образувани 3 бр. искови производства, а именно: гр. дело №834, гр. дело № 844 и гр. дело №1303 - всички по описа на съда за 2022 г.

С Определение №830/21.12.2022 г. към настоящото гр. дело е присъединено гр. дело № 844/2022 г. по описа на ДРС, а с Определение 29/17.01.2023 г. към делото е присъединено и гр. дело №1303/2022 г. по описа на ДРС.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД в сила от 01.07.2021 г., сключен между К. Д. Г. - в качеството му на адвокат и ОУ „Христо Ботев» с. Николаевка, обл. Варна - в качеството му на клиент, училището се задължава да изплаща на адвоката сумата от 500 лева нетно месечно възнаграждение за извършване на писмени и устни юридически консултации, както и за изпълняване функцията на длъжностно лице за защита на данни, като в т. 1.4. от договора е записано изрично, че „Липсата на юридически запитвания или искания за съгласуване от КЛИЕНТЪТ към АДВОКАТА, не освобождава първият от изплащане на възнаграждението, предвидено в т. З от настоящия договор.". Твърди че след началото на месец февруари 2022 г. за временно изпълняващ длъжността „директор“ на училището е била назначена Нели Николова Никова, когато училището е спряло да изплаща договореното между страните възнаграждение. Сочи, че въз основа на подадени от него заявления в РС Девня са образувани три ч. гр. дела, по които са издадени три Заповеди по чл.

410 от ГПК за изпълнение на паричното задължение - две за сумата от по 500 лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение за месеците март и април 2022 г. и една за сумата от 209, 56 лева - неизплатено частично нетно възнаграждение за месец май 2022 г., дължими по описания по - горе договор, заедно със законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на съответното заявление до окончателното изплащане. При подадени възражения от страна на длъжника, за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В една от исковите молби твърди, че възражението по г. гр. дело № 583/2022 г. по описа на ДРС е подадено от лице, което не е било директор на ОУ“Христо Ботев“ към момента на подаването му, тъй като към този момент училището вече е било закрито. Ищецът излага в исковите си молби, че с влязла в сила Заповед № РД14-87/18.11.2021 г. на министъра на образованието и науката, обн. в ДВ брой 99 от 26.11.2021 г., стр. 36 ОУ»Христо Ботев» с. Николаевка, община Суворово, обл. Варна е закрито, считано от 01.07.2022 г. - без правоприемник.

Заповедта е издадена въз основа на Решение № 24-412 от 19.05.2021 г., 2 обективирано в Протокол № 24 на Общински съвет - Суворово. Сочи, че финансиращият орган на общинското училище е общината, представлявана от Кмет - първостепенен разпоредител с бюджет по арг. на чл. 11 ал. З от Закона за публичните финанси, доколкото училището е било общинско и се е финансирало от общината. Счита, че финансовите задължения на закритото без правоприемник общинско училище се поемат и дължат от финансиращия орган, който в случая до закриването на училището е бил Община Суворово.

С оглед на това насочва претенцията си към Община Суворово и моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, за които са издадени горецитираните три броя заповеди за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на всяка от предявените искови молби от проц. представител на ответника, който намира иска за допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се в отговора, че процесния Абонаментен договор, въз основа на който ищецът претендира сумите по настоящото дело е подписан от изпълняващата длъжността директор към датата на сключване на договора - Павлина Иванова, която в становище по повод извършена проверка от РУО - Варна, е заявила, че от 18.05.2021 г. до месец октомври 2021 г. не са сключвани трудови или граждански договори с адв. К. Г.. Сочи се, че със Заповед №РД 07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна ТПО на П. И. с училището е прекратен на основание чл. 330 ал. 2 т. 1 от КТ, като заповедта е оспорена, предвид което е образувано гр. дело №2868/2022 г. по описа на Районен съд Варна. Излага се, че в хода на това производство П. И. е била представлявана от ищеца по делото - Кр. Г., като е представила Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че предоставената от адв. Г. услуга е безплатна, т.к. са близки с клиента си. Представено е и адвокатско пълномощно за процесуално представителство, подписано на 03.03.2022 г. Ответникът твърди, че претендираните от ищеца суми са недължими, тъй като той не само не е предоставил устни или писмени консултации, но и не е имал готовност да предостави такива - още повече, че ищецът се позовава на т. 1. 4. от „Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД", съгласно който:

„Липсата на юридически запитвания или искания за съгласуване от КЛИЕНТЪТ към АДВОКАТА, не освобождава първият от изплащане на възнаграждението, предвидено в т. З от същия договор„. Излага, че в т. З от договора не е предвидено или уговорено изплащане на каквото и да е възнаграждение. Сочи, че по делото липсват представени фактури, договори за правна помощ и съдействие или други документи, които адв. Г. е издал на клиента си по абонаментния договор, въз основа на които да бъдат извършвани плащания, включително и за месец март 2022 г. Ищецът не е 3 представил доказателства какви дейности е извършвал като длъжностно лице по ЗЗЛД и дали реално са предоставени подобни услуги на клиента. Твърди се в отговора, че на основание процесния договор, от страна на адв. Г. са депозирани пет заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на които са издадени пет бр. Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за незаплатени абонаментни вноски по договора за месеците януари, февруари, март и април 2022 г. и частичен месечен абонамеНт за месец май 2022 г., адвокатски хонорар и разноски.

Ответникът счита, че като не предявява искане за цялото оставащо вземане, а само за част от него, заявителят цели увреждане на интересите на длъжника по договора, чрез натоварването му с извънредно много разходи за държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Това води до значително увреждане на правата на длъжника за вземания произтичащи от едно и също правно и фактическо основание, тъй като заявителят е имал възможност да претендира наведнъж цялата сума за месеците, в които твърди, че е действал договора, но не го е сторил. Поради това счита, че исковата претенция следва да се отхвърли, предвид наличието на проява на злоупотреба с процесуални права, съгласно чл. 57 ал. 2 от КРБ и тъй като представлява нарушение на принципа за добросъвестност на страните по делата, съгл. чл. 3 изр. 1 - во от ГПК. Ответникът счита, че е налице неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота, за да се облагодетелства друг с цел натоварване на длъжника с допълнителни разноски, които обогатяват заявителя по горепосочените частни граждански дела - ищец в настоящото производство. На тези основания моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира разноски по представен списък.

В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с упълномощен проц. представител – адв. Х.. Лично и чрез проц. си представител заявява, че поддържа исковите си претенции, въз основа на които са образувани гр. дело № 843/2022 г. и гр. дело № 1303/2022 г. по описа на съда и моли за прекратяване на производството по гр. дело №844/2022 г. по описа на ДРС с аргумента, че поради липса на подадено надлежно възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила. Същото искане ищецът е направил и в писмена молба, депозирана преди първото с. з. Претендира разноски в исковото и заповедните производства по представен списък по чл. 80 от ГПК, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище, чрез надлежно преупълномощен проц. представител моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани и за присъждане на разноски по делото по представен списък.

4

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

На 01.07.2021 г. между ищецът Кр. Г. и Основно училище „Хр.

Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна, представлявано от Директора П. А. И. е сключен Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД, заведен под вх. № 975/30.07.2021 г. С него ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка възложил, а ищецът се задължил да извършва 1./ писмени и устни юридически консултации с изключение на тези, касаещи Закона за обществените поръчки, както и 2./ да изпълнява функцията на длъжностно лице по защита на личните данни.

Съгласно т. 4 от договора клиентът /ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка се задължил да изплаща на адвоката /ищецът/ всеки месец нетно възнаграждение за предоставените консултации и функциите му на дл. лице по защита на данни в размер на 500 лева. В договора е посочено изрично /т. 1.

4/, че „Липсата на юридически запитвания или искания за съгласуване от клиентът към адвоката не освобождава първия от изплащане на договореното възнаграждение“. Съгласно т. 1.7 от представения абонаментен договор извършената от адвоката дейност се установява с подписан от двете страни констативен протокол, в който „не е задължително да се описват извършените услуги, тъй като такива може да няма за дадения месец, а само се отразява в констативния протокол извършването им“. За периода месец 07.2021 г. – месец 02.2022 г. на ищеца било изплатено предвиденото в договора възнаграждение в размер на по 500 лева месечно по банков път, съгласно договореното, като последното плащане е извършено на 21.04.2022 г.

Предходно - на 14.03.2022 г. от директора на училището – тогава Н.

Н.а, до ищеца било изпратено уведомление за прекратяване на процесния абонаментен договор изх. №380/14.03.2022 г., считано от 14.05.2022 г. В срока на предизвестието ищецът не бил извършвал юридически консултации на училището и такива не са му били поисквани. По делото няма представени доказателства за датата, на която ищецът е получил предизвестието.