Решение № 1595 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20221100509015 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение 4090 от 23.04.2022 г., постановено по гр. дело № 38836 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, ГО, 92-ри състав, е изменил размера на месечната издръжка, присъдена с влязло в сила Решение № 3862 от 05.04.2016 г., постановено по гр. дело № 12388 по описа за 2015 г., Софийският районен съд, ГО, 91-ви състав, с което я е увеличил от 200. 00 лева на 500. 00 лева. Осъдил е И. Т. К., ЕГН **********, да заплаща на детето си А. И. К., с ЕГН **********, със съгласието на своята майка М. Г. В. ЕГН **********, на основание чл. 150 , във вр. с чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), месечна издръжка в размер на 500. 00 лева, считано от датата на исковата молба – 02.07.2021 г., до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Отхвърлил е предявения иск за разликата над уважения размер от 500. 00 лева до пълния предявен размер о т 600. 00 лева. Присъдил е разноски на страните спрямо уважените части.

Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на Решението в частта относно така присъдената издръжка.

1

Ответникът И. Т. К. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 115890 от 07.06.2022 г., в частта с която е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А. И. К. месечна издръжка в увеличения размер от 200. 00 до 500. 00 лева. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен, постановен при нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения в тази посока, като по същество се изтъква, че п р и преценката на първата инстанция досежно размера на необходимата издръжка не са взети предвид всички обстоятелства по делото. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита, в която развива доводите си за основателност на въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Ищцата А. И. К., действаща със съгласието на своята майка М. Г. В.

(въззиваема страна в настоящото производство), е подала отговор на така депозираната въззивна жалба, в който е оспорил а същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - относно доходите на въззиваемия, както и за извършени разходи за непълнолетната въззиваема А. К..

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване 2 валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Софийският градски съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав намира доводите във въззивната жалба за неоснователни, като споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на приетите по делото доказателствата, независимо от това и във връзка с изложеното във въззивната жалба е необходимо да се добави със следното:

Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението са неоснователни.

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, от ищцата А. И. К., родена на 23.12.2008 г., предявен лично и със съгласието н а своята майка М. Г. В., с искане да се увеличи присъдената издръжка в размер на 200. 00 лева с 3862 от 05.04.2016 г., постановено по гр. дело № 12388 по описа за 2015 г., Софийският районен съд, ГО, 91-ви състав, като се осъди ответникът, който е нейн баща –И. Т. К., да му заплаща месечна издръжка в размер на 600. 00 лева.

При постановяване на решението, с което искът е уважен частично, първата инстанция съобразно с ангажираната доказателствена съвкупност по делото е приела, че е във възможностите на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 500. 00 лева.

По делото се приема за безспорно, че И. Т. К. и М. Г. В. са родители на А. И. К./удостоверение за раждане № 715931 от 30.12.2008 г. на Столична община, район Средец/. Установява се, че родителите на А. И. К. не са сключвали брак, а са живели във фактическо съжителство, като са се разделили поради влошените си отношения.

А. е родена на 23.12.2008г. и живее с майка си, която упражнява родителските права по отношение на нея.

Предмет на делото пред въззивната инстанция е частта, в която искът 3 за увеличаване на дължимата месечна издръжка за непълнолетната А. е уважен, а именно за сумата над 200лв.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Към момента на определяне на месечната издръжка за детето А. И. К., в размер от 200 лева, с решението, постановено по гр. дело Решение № 3862 от 05.04.2016 г., постановено по гр. дело № 12388 по описа за 2015 г., влязло в сила през 2016 г., детето е било на 7 години, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило 14 години. От определянето на месечната издръжка от 200 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период А. К. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 200 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (детето да има нужда от помалко средства за месечната си издръжка).

Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.

Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства от въззиваемата страна за извършени разходи, сторени по отношение на детето А.. Представени са фискален бон от 27.06.2022г. за сумата от 45.33 лева и фискален бон от 29.06.2022г. в размер на 16.00 лева, представляващи разходи, 4 направени за учебници. От представената фактура № **********, издадена от ,,Н.Л.Ф.‘‘ЕООД, се установява, че за месец юли през 2022г. е заплатена сумата от 45.00 лева за фитнес абонамент на А. И. К..

В изготвения пред въззивната инстанция социален доклад, въззивникът сочи, че размерът на месечния му доход е 1804.00 лв. и понастоящем е трудово ангажиран.

Следейки служебно за интересите на ненавършило пълнолетие дете, съдът е изискал и справки от НАП и НОИ за доходите на страните. От тях се установява, че майката М. Г. В. получава за периода 11.2021г-08.2022г. средномесечен осигурителен доход в размер на 1 386,64 от Агенция ,,Г.А.Б.‘‘ ООД.

От представената по делото справка от НАП се установява, че за периода 09.2021г.-08.2022г. средномесечният осигурителен доход на ответника и въззивник в настоящото производство възлиза на сумата от 3 166,66 лева/наименование на осигурител ,,В. БГ‘‘АД/.

Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител.

Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.

Съгласно т. IV от ППВС № 5/16.11.1970 г. възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.

Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля. Не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят (т. 11 от ППВС № 5/16.11.1970 г.). Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства от значение за случая. В настоящия случай въззивникът е млад, в трудоспособна възраст, липсват данни да страда от заболявания, повлияващи възможността му да полага труд и изискващи регулярни разходи за лечение, няма алиментни задължения към другиго. Участието му в акционерно дружество ,,В. БГ‘‘АД, за чиято цел се създава , а именно за извършване на търговска възмездна дейност с цел печалба, сочат на извода, че дружеството, в което ответникът е акционер, е в състояние да генерира доходи.

При съобразяване на размера на дължимата издръжка към настоящия момент съдът следва да отчете обстоятелството, че понастоящем непълнолетната А. е ученичка в седми клас. С преминаване в по-горен етап по образователната стълбица се увеличават средствата, необходими за покриване на нуждите от учебни пособия, учебни помагала. Увеличават се е ежедневните разходи за детето, тъй като същото има нужда от дневни пари за храна и напитки, транспортни разходи и такива за спортни мероприятия и т.

5 н. Установи се по делото, че детето А. посещава образователни курсове по български език и литература, както и същата е застрахована по застрахователен пакет ,,здраве с предимство‘‘. Следва да се има предвид, че детето се намира и в специфичната възраст на пубертета, през която освен физическите промени настъпват и множество промени в емоционалното и психологическото състояние на детето. Духовното израстване в този период е свързано с необходимост от повече социални контакти, посещения на различни занимания и културни мероприятия. Невъзможността тези нужди на детето да бъдат задоволени би довело до непълноценно общуване и би се отразило върху формирането на психиката му негативно.