Решение № 11251 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11251 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б С при участието на секретаря А А като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110134980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба от „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С......., срещу С О, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1134.22лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и 109.43лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 31.05.2О23г„ както и сума за дялово разпределение в размер на 49.97лв. - главница за периода от м.05.2020г. до м.О4.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 10.06лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2020г. до 31.05.2023г.

Ищецът твърди, че К. В. Н., е бил собственик на процесния топлоснабден имот. След смъртта му и поради липсата на други наследници станал собственост по наследство на Република България. Ответникът в качеството си на собственик на процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, алЛ, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения 1 период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т С АД на клиенти за битови нужди в гр.

София, които се изготвят от “Т С” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия момент не е заплатил задължението си.

В срока по чл. 131 ГПК ответника оспорва предявените искове, оспорва качеството си на наследник и прави възражение за недопустимост на производството.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесният имот е доставяна топлинна 2 енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца.

Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

От нот.акт № ***/1977г. се установява, че К. В. Н. е признат за собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот. Същият е починал на 06.03.2019г. и не е оставил наследници по закон. В този случай приложение следва да намери чл. 11 от ЗН и да се приеме , че С О наследява починалия по отношение правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот, описан в исковата молба. Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на СО, която има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

Ето защо съдът намира, че е установено за целите на настоящото производство, че ответникът е собственик на процесния имот.

Ето защо съдът намира, че искът за главницата за доставена топлинна енергия се явява установен по основание, а доколкото не се оспорва неговият размер то съдът намира, че същият се явява и установен по размер.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ищецът, който е представил доказателства за сторени разноски в размер на 52,15 лева.

На ищеца следва да бъде определено, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Съдът определи възнаграждението като прецени, че делото е с ниска правна и фактическа сложност.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С О ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С......., на основание чл. 11 ЗН вр. с чл. 79, 4 ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1134.22лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г. доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С...., в качеството на наследник на К. В. Н., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и 109.43лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 31.05.2О23г„ както и сума за дялово разпределение в размер на 49.97лв. главница за периода от м.05.2020г. до м.О4.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 10.06лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2020г. до 31.05.2023г.

ОСЪЖДА С О ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С......., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от 52,15 лева – държавна такса в производството и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Б“ ООД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5