Протоколно определение № 419 от 20.09.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 182/2024
- Вид
- Протоколно определение № 419
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Йорданка Красимирова Ненчева
Цитирани разпоредби
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 419 гр. Свиленград, 19.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА Сложи за разглеждане докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100182 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдът, след преценка на доводите на ищеца, на ответника , както и като съобрази становището на Община Свиленград счита, че в конкретния случай, предявеня иск е недопустим, поради следното:
Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в исковата молба, в отговора на исковата молба и в намери следното:
Ищцата е собственик на жилищна сграда с иидентификатор *** находяща се в гр. Свиленград, която сграда е построена на основание отстъпено право на строеж в полза на ищцата по договор за отстъпено право на строеж от 25.05.1989. Сградата е построена в поземлен имот с идентификатор 6565677.701.6320 по кадастраланата карта на
Свиленград, който имот от данните по делото безспорно е собственост на Община Свиленград, съгласно акт за частна общинска собственост № 12618 от 07.05.2020 г.
Установява се, че ответницата е собственик на друга сграда с идентификатор *** находяща се в гр. Свиленград, която сграда също е построена на основание отстъпено право на строеж в полза на ответницата по договор за отстъпено право на строеж от 04.12.2013 г.
Сградата е построена същия поземлен имот с идентификатор 6565677.701.6320 по кадастраланата карта на Свиленград, собственост на Община Свиленград.
Следователно ищцата е суперфициарен собственик на сградата, построена в чужд поземлен имот. Ответницата също е суперфициарен собственик на сградата, построена в чужд поземлен имот. С исковата молба се иска на основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността да се разпредели правото на ползване на чуждия поземлен имот – собственост на Община Свиленград между суперфициарните собственици на сградите, построени в 1 този поземлен имот.
Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В настоящия случай не се твърди достъпът на ищеца суперфициарен собственик до собствената му сградата да е възпрепятстван.
Непротиворечива е практиката на ВКС, изразена в решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на II-ро г. о., по чл. 290 ГПК, че когато се касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициария нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди.
Макар собственикът на постройката по силата на своето вещно право да има основание да извършва действия, свързани с ползването й, тези действия не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Тъй като не е собственик на земята, суперфициарният собственик няма на разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и разпределение на ползването на мястото на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
От изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик не може да се реализира с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, какъвто е предявен в настоящия случай.
Легитимирани лица да предявят иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС са съсобствениците на недвижимия имот и носителите на вещно право на ползване върху същия, каквито качества ищецът не притежава оглед представените по делото доказателства. Следователно искът е недопустим, поради липса на процесуална легитимация, както и на правен интерес на ищеца от предявяването му.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 253 от ГПК отменя свое Определение № 382 от 17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 182/2024г. по описа на РС – Свиленград, с което предявените искове са приети за допустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 182/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, Втори граждански състав.
Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок, считано от днес.
2
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ Секретар: _______________________
3