Решение № 170 от 07.10.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Сливница, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. В.а като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20261890101064 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба Директора на Дирекция социално подпомагане – гр. Сливница в полза на непълнолетната Г. Д. П. против С. Д. В. и К. П. В..

В молбата се твърди, че детето Г. Д. П. е с майка Д. Р. П. и баща Г.Д. П., като последният не е припознал детето. Твърди се, че детето има проблемно поведение, не уважава родителите си, не зачита авторитета на майка си, излиза от вкъщи без предупреждение, не се прибира по цял ден, понякога и през ноща. Не посещава училище редовно, останала е на поправителни изпити по 9 предмета. Към момента трябва да ходи на консултации в училище, но не го прави. Излагат се твърдения, че към момента детето има интимна връзка с непълнолетния Д.С.Д. – от ромски произход, с който възнамерява да заживее на семейни начала под натиска и въздействието на неговите родители С. Д. В. и К.

П. В., които искат да сгодят децата и да отведат момичето в гр. Л.. Знаейки тези обстоятелства майката на Г. се е обърнала към полицията за осигурява на защита на детето.

Такава закрила е осигурена на същото като е настанено в Кризисен център – гр. Драгоман.

Разбрали, че момичето е в Кризистния център там дошли родителите на Д.Д. и започнали да настояват пред служителите да пуснат Г., че мястото не е там, тъй като щяла да бъде сгодена за сина им и отведена в гр. Л., спазвайки ромските си традиции. Майката С. В. се държала вербално агресивно и създавала страх у детето Г.. С оглед горното от ДСП се обръщат към съда с молба за закрила на детето по реда на ЗЗДН срещу С. Д. В. и К. П. В..

Към молбата е приложен сигнал за дете в риск, в който са описани изключително обезпокоителни обстоятелства, които засякат пряко живота и физическото и психическото здраве на непълнолетната Г. П., а именно, че последната е споделила пред психолога в училища за връзката си с непълнолетния Д. от ромски произход, като в отношенията им 1 пряко влияние и въздействие оказват родителите на последния, които настояват децата да сключат годеж и да се преместят да живеят в гр. Л. по ромските традиции на семейството на момчето. По детето са наблюдавани следи от насилие рани по тялото и по устата, като за последното детето заявило, че са от ухапване. Споделя се, че децата са осъществили интимен сексуален контакт под настояването на майката на момчето, която дори заснела, че момичето е «честно» и изпратила клипа на майката на момичето, за да се увери и тя в честността . Същата била непримирима в желанието си да отведе момичето й да го сгоди за сина си.

Съдът намира, че така депозираната молба е допустима, подадена е в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН срок, от лице, което има право да подаде молбата в полза на лице, което има право на защита по реда на ЗЗДН и срещу лице, от което може да се търси защита, предвидено в разпоредбата на чл.3, т.9 ЗЗДН.

На основание чл.9, ал.2 ГПК като страна – пострадал в производството е конституирано детето Г. Д. П..

До датата на насроченото открито съдебно заседание ответниците не са депозирали отговор. В о.с.з. считат, че не са извършили насилие, доколкото постъпките им са израз на техните традиции за сгодяване на деца и заживяването им на семейни начала.

Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с молба по чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 и чл.8, ал.1, т.4, б. „а“ ЗЗДН.

По делото няма спор, че Г. Д. П. е имала интимна връзка с непълнолетния Д.Д., чиято майка е ответницата С. Д. В., а ответникът К. П. В. живее на семейни начала с последната.

Съдът намира, че така депозираната молба е допустима, подадена е в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН срок, от лице, което има право на защита по реда на ЗЗДН и срещу лице, от което може да се търси защита, предвидено в разпоредбата на чл.3, т.9 и чл.8, ал.1, т.4, б. „а“ ЗЗДН.

Изцяло в доказателствена тежест на молителя е провеждането на главно и пълно доказване за установяване на изложеното в молба за извършения от ответниците спрямо непълнолетното дете Г. П., акт на домашно насилие.

От показанията на свидетелката М. Й. Г. – Ш. – педагогически съветник в Професионална гимназия по транспорт – гр. Сливница се установява, че в същото училище се обучава непълнолетната Г. П., спрямо поведението на която свидетеля имала наблюдение.

Констатирала, че детето започнало да отсъства по-често от училище, демотивирало се да учи, останала на поправителен изпит по няколко предмета. Не идвала на поправителните сесии, поради което с психолога на училището сигнализирали социалните служби за извършване на проверка. При разговор с детето за поведението и нежеланието да посещава училище, последното споделило, че е влюбено в едно момче. На психолога детето споделило, че от него се изисквало да има интимна връзка с това момче от неговите родители.

По реда на чл.15 Закона за закрила на детето съдът е изслушал непълнолетната Г. Д.

П., която установява, че докато се разхождала по улиците на гр. Сливница с нейна приятелка се засекли със С. Д. В., която до тогава не познавала и която ги заговорила и им казала, че ги е харесала за снахи за децата и да отидат у тях да се запозная. Там се запознала с Д., като първоначално го харесала, а впоследствие се влюбила в него и имали отношения в периода месец май- август 2026 г. Родителите му настоявали да се сгодят и да заживеят заедно, като изискали от нея да имат интимна връзка. Със съгласието на майка родителите на Д. я отвели в гр. Л., къде детето живяло заедно с тях и с Д.. Установява, че не искала да се 2 сгодява за Д., при което родителите му казали да се връща при майка си и тя се прибрала вкъщи. Вечерта отново дошли родителите на Д. и отвели момичето с тях като казали, че знае какво трябва да стане между двете деца, за да се сгодят – да имат интимност.

Установява, че на следващия ден се върнала при майка си и отишли в полицията, защото не искала повече родителите на Д. и той да я притесняват. Заявява, че не иска да има нищо общо с последните, както и че към момента вече не я притесняват.

Ответниците признават, че са искали да сгодят Г. и техния син Д. като са настоявали за това пред майката на момичето, която първоначално се съгласила. Съжителството като съпрузи на непълнолетни лица било част от техните традиции и не виждали нищо нередно в това.

Майката на детето Г. П. споделя, че не е давала съгласие двете деца да се сгодяват, да се женят и да живеят заедно. Била съгласна да се виждат като гаджета Д. да води дъщеря на училище, за да може същата да посещава училище и да завърши учебната година.

Съдът кредитира показанията на свидетеля и страните като обективни и непротиворечиви. Същите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.

С оглед обсъдените по-горе доказателства съдът счита, че са налице данни за пряка и непосредствена последваща опасност за физическото, психическо и емоционално здраве на детето Г., която се намира в уязвим период от живота си - пубертет, в който период авторитета на родителите не се зачита, демонстрира се отявлен бунт срещу него и противопоставяне. В този период емоциите са водещи пред разума, в резултат на което е възможно, както е станало в случая, да попадне под външно влияние и въздействие, което да я подтиква към нездравословен за нея начин на живот. Възползвайки се от младата възраст на Г., нейната неопитност и незрялост ответницата С. В. я е подтикнала към създаване на връзка със сина Д., като е настоявала същата да прерасне в такава като между съпрузи, да се сгодят, да заживеят заедно и да имат интимни отношения. За тази цел дори заедно с ответника са отвели момичето в гр. Л., далеч от защитената му семейна среда. Предвид въздействието на ответниците децата да встъпват в неприсъщи за възрастта си отношения, момичето не е посещавало училище и не се е явявало на поправителни изпити, което е породило и конфликт между момичето и нейната майка, с която до преди тези отношения са имали близка и доверителна връзка. Обстоятелството, че сгодяването на деца на 14 – 15 г. е част от традициите на ответниците, като представители на ромската общност, не означава, че това е полезно и здравословно за детето, още повече когато това се уговаря между родители без съгласието на самото детето, което е и трудно контролира и разпознава емоциите и чувствата си в този сложен период. Обществено прието е, че основната цел на едно дете на възрастта на Г., към която следва да го насочват възрастните е да се образова, да посещава училище и да бъде сред връстниците си, а не да се годява и да създава семейство.

Горно съдът приема, че разкрива признаците на акт на домашно насилие, осъществен от С. Д. В. и К. П. В..

Съдът е издал заповед за незабавна защита в полза на непълнолетната като от наложените мерки съдът счита, че е достатъчно да бъде наложена с решението по делото единствено - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, доколкото по делото се установи, че ответниците вече не осъществяват контакт с непълнолетната, не се чуват, не се виждат и не я притесняват повече. Предвид последното ще се отмени заповедта за незабавна защита в частта, с която са наложени мерки - забрана за доближаване на пострадалата и забрана за осъществяване на контакт с нея.

По отговорността за разноските:

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН във връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в тежест на ответниците следва да се възложи и 3 заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25.00 лева /12.78 евро/.

Така мотивиран, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита спрямо Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

«П.Х.» № **, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** за осъществения спрямо нея акт на домашно насилие в периода месец май - август през 2026 г. акт на домашно насилие, от С. Д. В., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Л., ул. «Л.» № 26 КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА С. Д. В., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Л., ул. «Л.» № ** да се въздържат от домашно насилие спрямо Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. «П.Х.» № **, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Л., ул. «Л.» № ** да заплатят държавна такса по сметката на Районен съд - Сливница в размер на 12.78 евро.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. В., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Л., ул. «Л.» № **, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на горната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавна защита № 12 от 06.08.2026 г. и № 13 от 10.08.2026 г., с която на ответниците са наложени мерките – забрана за доближаване на пострадалата и забрана за осъществяване на контакт с нея.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - София в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Заповедта за защита, издадена въз основа на решението, подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.20 ЗЗДН.

Препис от решението и заповедта да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4