Определение № 8727 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8727 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100502945 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248,ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба подадена от Г. И., чрез адв. А..Д. срещу Определение № 51903 от 19.12.2025 г. по гр. д. № 76415 /2025 г. на 126-ти състав на СРС в частта, в която първоинстанционният съд е намалил присъденото в полза на адв. Димитров възнаграждение за заповедното производство от 127.18 лева на 26.51 лева.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: според частния жалбоподател определеното възнаграждение не съотвествал на положения от адвоката труд който включвал не само подаване на възражение, но и консултации и подготовка на документи. Счита, че присъдените разноски трябвало да имат разумен и „разубеждаващ“ характер, за да не се обезсмисли правната защита, както и че определения размер на възнаграждението следва да защитава обществения интерес и потребителите, предотвратявайки лошото качество на адвокатските услуги. Сочи, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелството, че адвокатът е икономически самостоятелен субект, който едва след приспадане на различните видове разходи (офис, персонал, осигуровки, софтуер), получава печалба, която следва да бъде в размер, поне равен на брутните възнаграждения в съдебната система. Поддържа се, че определянето на нисък размер на адвокатските възнаграждения демотивира квалифицираните юристи и застрашава достъпа до правосъдие, особено за материално затруднени лица. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение и вместо него да постанови друго, с което да присъди на адв. Димитров възнаграждение за заповедното производство в справедлив размер.

В законустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна- “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт който подлежи на обжалване, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:

С решение №21928/01.12.2025г. по гр.д. № 76415/2024 г., СРС е присъдил на адвоката на ответника, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, сумата от 834,28 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство пред СРС, както и сумата от 127,18 лева, разноски за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство.

1

С молба по чл. 248 ГПК с вх. №396702/03.12.2025г., подадена от ищеца- “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е поискано решението да бъде изменено в частта за разноските, тъй като присъденият с решението адвокатски хонорар за исковото и заповедното производство не бил съобразен с практиката на СЕС и ВКС и същият се явявал прекомерен по размер.

С процесното определение първата инстанция е намалила определения с решение №21928/01.12.2025г. по гр.д. № 76415/2024 г. размер на присъдените разноски на адвокат Димитров за оказана безплатна правна помощ на ответника в заповедното производство от 127,18 лева на сумата от 26,51 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията на ищеца“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Със същото определение първата инстанция е оставила без уважение молбата по чл.248,ал.1 от ГПК в частта, с която е поискано намаляване на адвокатския хонорар за исковото производство. В частта, с която СРС е оставил без уважение молбата по чл.248,ал.1 от ГПК, определението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

За да достигне до този краен резултат, по отношение на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, СРС се е позовал на трайната практика на СГС, която приема, че адвокатското възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК следва да бъде определено в размер от 50 лева.

Съдът намира, че обжалваното определение е правилно, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което и в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания до заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Това производство няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о. на ВКС/. Затова според настоящия състав, доколкото процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, то възнаграждението, съобразно § 1 от ДР на Наредбата, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида и същността на процесуалното действие.

Правоприлагането по аналогия почива върху идеята за правното равенство, правната симетрия и справедливостта. Подобни, сходни случаи трябва да се уреждат по подобен начин, защото едни и същи са принципите на законодателството, една и съща е справедливостта, един и същ и постоянен е подходът на законодателя. Сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин. Тази е логическата основа на способите за запълването на празнотите в правото. Аналогията на закона предполага два подобни случая, от които единият е уреден в закона, а другият не е уреден. Ето защо в конкретния случай следва да се приложи хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на други молби, за което е предвидено възнаграждението в размер на сумата от 50, 00 лева. В този смисъл е и произнасянето на настоящия съдебен състав при други сходни казуси – напр. Определение постановено по ч. гр. д. № 7873/2025 г. по описа на СГС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 51903 от 19.12.2025г. по гр. д. № 76415 /2025 г. на 126-ти състав на СРС в обжалваната част.

В останалата си част Определение № 51903 от 19.12.2025г. по гр. д. № 76415 /2025 г. на 126-ти състав на СРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3