Решение № 370 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. С.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110165563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 352815/05.11.2024г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил против ответника С. Л. С. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4503 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 626,66 лева за периода от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г., сумата от 35,45 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,90 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 13.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32035/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в ******, собственост на ответника С. Л. С.. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г, ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за 1 забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството „Далсия“ ООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Л. С., действащ чрез назначения му особен представител - адвокат Е. Й. от САК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените срещу него искове. Поддържа, че радиаторите и измервателни уреди в процесния апартамент № 26 са свалени през 1989г. Само в една от стаите радиаторът не е бил свален, поради технически затруднения, но въпреки това топлинна енергия не е била използвана и от него. Твърди се, че на 03.07.2019г. е била извършена проверка, при която е било установено от „Бруната“ ООД, че отоплителен уред № 48514 е с нулеви показания за топлинна енергия за отоплителен сезон 2018/2019г.

Независимо от липсата на радиатори, ищецът продължавал да начислява суми за топлинна енергия. Поддържа, че срещу него е образувано изпълнително дело № 3957/2023г. при ЧСИ Милен Бъзински за принудително събиране на вземания за топлинна енергия за период 09.12.2019г.-10.05.2024г., като ищецът не е знаел за издадения в полза на „Топлофикация София“ ЕАД изпълнителен лист. Релевира и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 32035/2024г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление вх.№ 174733/29.05.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът С. Л. С. да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите 4 503,00 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******** ведно със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 626,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г., 35,45лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,90 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 103,46 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 16.10.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу С. Л. С., като е представил такива на дата 05.11.2024г.

По делото е приет препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том III, рег. № 6040, дело № 88/2010г., от който се установява, че на 10.08.2010г. дарителите С.Н. и Е.М. са дарили на ответника С. Л. С. притежаваните от тях общо 3/4 идеални части от апартамент № 26, находящ се в *******, който апартамент е съсобствен между дарителите и дарения.

Установява се от приетите по делото протокол от ОС на ЕС от 23.05.2002г. и договор от 27.05.2002г., че ОС на ЕС на сграда в ********* е избрало и възложило на „Бруната България” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1019410023/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 2

30.04.2022г. възлиза на сумата от 1884,34 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1026895454/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 2633,26 лева.

Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 09.06.2020г., сключен с „Бруната“ ООД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за отопление на имота от щранг-лира; за подгряване на вода на база 4 бр. лица, поради липса на водомер, както и за сградна инсталация. Не е начислявана енергия за отопление въз основа на отоплителни тела (радиатори). Приети са и три броя протоколи за отчет, от които е видно, че клиентът е осигурил достъп за отчет. Установява се от приетия по делото констативен протокол, че на 20.09.2022г. в процесния апартамент е премахнат и последният радиатор.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Далсия“ ООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. През процесния период в имота е имало един радиатор, който е домонтиран на 22.09.2022г., както и щранг-лира в банята. Не е имало узаконен водомер за топла вода. През процесния период не е била начислявана топлинна енергия за отопление на имота въз основа на монтирани уреди (радиатори). За отопление е начислявана енергия от щранг-лица в банята. Служебно е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода, като начислението е правено на база брой лица, като в случая са 4 лица, поради липса на водомер. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 4475,25 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че апартамент № 26, находящ се в гр. София, ******, е топлоснабден, както и наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими 3 разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Разпечатката съдържа 24 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e23c366f-0614-462b-9b17-0ac17ab129e8