Определение № 712 от 29.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Сливен, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500462 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Д. К. Й., срещу определение № 469/20.08.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 806/2022 по описа на РС-Н.З., в частта с което е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20262220400193 по описа на ДСИ с район на действие РС-Н.З. по отношение на С. И. В. от гр.Н.З..

В частната жалба се поддържа, че с обжалваното определение съдът е постановил спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20262220400193 по описа на ДСИ с район на действие РС – Н.З., образувано въз основа на издадените в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Сочи се, че на 23.06.2026 г. на длъжника са връчени поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, а на 03.07.2026 г. същият е депозирал възражение.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК, съгласно която възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал.1, т.3 от ГПК.

Иска отмяна на определението в обжалваната част.

1

От фактическа страна се установява, че производството пред Районен съд – Н.З. е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като заявеното вземане произтича от договор за паричен заем, сключен на 20.05.2009 г. с нотариална заверка на подписите, и анекс към него, подписан на 23.02.2016 г.

С Разпореждане № 1374/24.06.2022 г. районният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представения документ по чл. 417 ГПК. На 03.07.2026 г. длъжникът С. И. В. е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което не се съдържа искане за спиране на принудителното изпълнение. С Разпореждане № 883/13.07.2026 г. районният съд е указал на длъжника С. И. В. да представи документи, от които да е видно на коя дата са му връчени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, както и от кой съдебен изпълнител е извършено връчването. В изпълнение на дадените указания, на 11.08.2026 г. длъжникът е представил копие от поканата за доброволно изпълнение, от която се установява, че на 23.06.2026 г. същият е получил поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. С Определение № 469/20.08.2026 г. Районен съд – Н.З. е постановил спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК за служебно спиране на принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК има точно определено приложно поле. Съгласно същата, когато съдът дава указания за предявяване на иск в случая по ал. 1, т. 2, той постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. Следователно законът обвързва служебното спиране не с всяко даване на указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, а единствено с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Последната е налице, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал и удостоверил по предвидения в закона начин данни, че длъжникът не живее на 2 адреса. Именно това разграничение между основанията по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е определящо за правилното разрешаване на настоящия спор. При подадено в срок възражение е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя поражда задължение за съда да укаже на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането, но законът не свързва с нея последицата по чл. 415, ал. 2 ГПК – служебно спиране на изпълнението. Такава последица законодателят изрично е предвидил само за случая по т. 2.

В настоящия случай от данните по делото е видно, че заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист и поканата за доброволно изпълнение, са връчени лично на длъжника С. И. В. на 23.06.2026 г., а на 03.07.2026 г. последният е депозирал възражение срещу издадената заповед.

Следователно даването на указания на заявителя за предявяване на иск е обусловено от подаденото в срок възражение – чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, а не от връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК по смисъла на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК. Личното връчване на длъжника изключва приложението на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а с това отпада и законовата предпоставка за служебно спиране по чл. 415, ал. 2 ГПК.

Обстоятелството, че е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, не е достатъчно само по себе си, за да обуслови спиране на изпълнението. За приложението на чл. 415, ал. 2 ГПК е необходимо кумулативно указанията за предявяване на иска да са дадени именно поради осъществяване на хипотезата на ал. 1, т. 2, каквато в случая не е налице. Противното разбиране би довело до прилагане на чл. 415, ал. 2 ГПК и в хипотезата на своевременно подадено възражение по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, въпреки че законодателят изрично е ограничил служебното спиране до случая по т. 2. Подобно разширително тълкуване е недопустимо, още повече че за заповедите, издадени въз основа на документ по чл. 417 ГПК, законът съдържа самостоятелна уредба относно действието на възражението и спирането на незабавното изпълнение в чл. 420 ГПК.

Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1–9 ГПК, освен при представяне на надлежно обезпечение, а при предпоставките на ал. 2 съдът може да постанови спиране и без обезпечение при направено от длъжника искане, подкрепено с изискуемите писмени 3 доказателства. В практиката на ВКС също се приема, че спирането по чл. 420 ГПК е подчинено на самостоятелните предпоставки, установени в тази разпоредба. В случая заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което своевременно подаденото възражение не води само по себе си до спиране на започналото принудително изпълнение. Ето защо не може чрез прилагането на чл. 415, ал. 2 ГПК да се придаде суспензивно действие на възражението в хипотеза, за която законът изрично не предвижда такова.

При тези съображения, като е постановил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК спиране на принудителното изпълнение, въпреки че заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника и указанията за предявяване на иск са обусловени от подаденото от него в срок възражение по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, районният съд е приложил закона неправилно. Предпоставките на чл.

415, ал. 2 ГПК не са налице, поради което обжалваното определение в тази му част следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 469/20.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 806/2022 г. по описа на Районен съд – Н.З., в частта, с която на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20262220400193 по описа на ДСИ при Районен съд-Н.З. по отношение на длъжника С. И. В..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4