Решение № 18342 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18342 гр. ........, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря А. Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110113403 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т....“ ЕАД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. ........, ул. „...., представлявано от изпълнителния директор ... и председателя на Управителния съвет ......, чрез пълномощника им юрк... против Л. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ........, ж. к.

.......“, бл., ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ........, район ..... бл. .... инсталация **********......., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т........“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 64244 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т....“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 3 243,76 лв. (три хиляди двеста четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2020 г., респ. месец септември 2021 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........, район ..... бл. .... инсталация **********......., от която а) 2 751,83 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на 1 заявлението - 22.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 469,61 лв.

(четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) - лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., в) 18,06 лв. (осемнадесет лева и шест стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец септември 2021 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 22.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 4,26 лв. (четири лева и двадесет и шест стотинки) - лихва за периода от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т........“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 64244 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т........“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника му, депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия и липсват облигационни правоотношения между него и ищцовото дружество. Оспорва годността , редовността и изправността на топломера в абонатната станция. Твърди, че през процесния период на ответника не е доставяна топлинна енергия, нито е предоставяна услуга по дялово разпределение. Оспорва действителността на договорите сключени между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и договора, сключен между „Т....“ ЕАД и „Т........“ ЕООД. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора процесуалният представител на ответника моли за поставянето на допълнителни задачи на поисканата от ищеца съдебно - счетоводна експертиза. Оспорва представените от ищеца счетоводни извлечения, както и автентичността на договорите сключени между „Т........“ ЕООД и етажната собственост и между дружеството и ищеца. Оспорва искането на допускането на съдебно - техническа експертиза, като твърди, че не са налице надлежни писмени доказателства, които да установяват задължението на „... да осъществява дялово разпределение. С тези съображения оспорва и ищцовото искане за конституирането на фирмата за дялово разпределение като подпомагаща страна.

Съдът намери за основателно искането на ищеца за конституирането в качеството на трето лице - помагач на дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение. Видно от приложените писмени доказателства (договор, сключен на 03.06.2020 г. между „Т....“ ЕАД и „Т........“ ЕООД), „Т........“ ЕООД е извършвало дялово разпределение в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот през периода, предмет на исковата претенция Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 64244/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна 2 идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответникът е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото е приобщен нотариален акт за дарение на самостоятелен обект в сграда със запазване правото на ползване № 10, том II от 28.12.2011г. по силата , на който ... Т.а и ответникът Л. Т. са дарили на Силвана Т.а и Борислав Т. апартамент № 58, находящ се в гр.

........, район ..... .... като Л. Т. е запазил за себе си вещното право на ползване върху описания имот , пожизнено и безвъзмездно.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е ползвател на процесния имот за исковия период и е страна по облигационно правоотношение с „Т....“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през процесния период.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел 3 изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач „Т........“ ЕООД документи, се установява, че именно последното дружество е осъществявало дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира апартамент № 58 , ползван от ответника.

По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Т....” ЕАД и „Т........“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на предоставената топлинна енергия през процесния период.