Протокол № 122 от 02.12.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 548/2021
- Вид
- Протокол № 122
- Подписан
- 02.12.2021
- В сила
- 02.12.2021
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Величка Петрова Белева, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.210, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 122 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-Пловдив) Сложи за разглеждане докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500548 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:46 часа се явиха:
За жалбоподателя П.Р.Б. се явява прокурор С.Ч..
Ответникът ЛЮБ. М. Й. се явява лично и с адв. Д. от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
Обжалва се решение от 30.06.2021 г. постановено по гр.д. № 2062/2020 г. на Окръжен съд П. в неговата осъдителна част - с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на въззиваемия-ищец ЛЮБ. М. Й. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., претърпени вследствие незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 63/2010 г. на Отдел Икономическа полиция при ОД на МВР П. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 и чл.26, ал.1 НК, което впоследствие е било прекратено, съответно и в частите, с които Прокуратурата е осъдена да 1 заплати на въззиваемия ищец направените от него деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, както и държавна такса и бюджетни разноски по сметка на Окръжен съд П..Поддържаните оплаквания са на първо място за неправилност на решението, за уважаване на иска изобщо, като се поддържа, че този иск е неоснователен и недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло, евентуално ако съдът намери иска за доказан по основание, се поддържа, че присъденият размер е несправедлив - прекален завишен, по смисъла на чл. 52 ЗЗД и се иска намаляване размера на обезщетението до справедливия размер, съобразно реално претърпените вреди. Доказателствени искания не са заявени.
От въззиваемия Й. чрез процесуалния му представител адв. Д. е постъпил отговор за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на решението. Доказателствени искания не са заявени.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата по доводите, подробно изложени в същата. Нямаме доказателствени искания.
Адв. Д.: Поддържам отговора по доводите, подробно изложени в същия. Нямам доказателствени искания. Няма да представям договор за правна помощ и нямам списък по чл. 80 ГПК. Адвокатски хонорар за настоящата инстанция нямам.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на ответника в лицето на П.Р.Б. в основната част, с която се иска да приемете, че решението е неправилно и като такова да го отмените.
Поддържам изцяло всички съображения, изложени във въззивната жалба, касаещи недоказаност на иска и неговата неоснователност. Извън посоченото в жалбата искам да отбележа следното: още в исковата молба оплакванията на ищеца Й. касаят основно неговото задържане на територията на САЩ и неговият престой от 22 месеца във федерален затвор в САЩ. Всички 2 негативни емоции, които той твърди, че е изпитал унижение, страдание и т.н. са свързани единствено с този 22 месечен период, в който той е бил задържан във федерален затвор на Щатите преди неговата екстрадиция. Много правилно в писмения отговор и въззивната жалба считам, че е посочено и е възприето и от окръжния съд, че преди да се пристъпи към искане за екстрадиция, ищецът е бил призован по надлежния ред за три дати, като категорично е отказал да се яви и по този начин същият се е укрил от българското правосъдие. Ако беше дошъл на някоя от трите дати, за които е призован или да посочи друга дата, в безспорно проведения разговор между него и наблюдаващия прокурор Пенчева в Районна прокуратура П. производство по екстрадиция е нямало да бъде стартирано от страна на прокуратурата. Затова считам, че всички тези оплаквания не касаят действия от страна на органите на ДП и по-специално на прокуратурата. Всички те са свързани с условията, които са били в американския затвор, отношението на американските затворници към подсъдимия, както той ги описва в исковата молба. П. няма компетентност и не носи отговорност за случващото се в американските затвори. П. дори не носи отговорност за условията в българските затвори, които безспорно не са на нейно подчинение. Затова считам, че тези претенции абсолютно неправилно са насочени към П.Р.Б..
След връщането му реално на територията на Б., което се е случило на 07.11.2017 г., когато е бил полетът му от САЩ до Б., до издаване на постановлението за прекратяване на 06.04.2020 г. ищецът в исковата молба не е посочил никакви негативни последици. Единственото, което е описано в исковата молба за този период, в който той фактически е бил на територията на Република Б. и е участвал лично във воденото срещу него наказателно производство са два факта: единствения от тях е, че си е наел адвокат, което е негово право, от което се е възползвал, защитата му не е задължителна, така че той лично е решил да се възползва от това право и другото нещо, което твърди в исковата си молба, че този адвокат е правил искания за доказателства с цел да докажат неговата позиция. Това също не е във вина на прокуратурата. Считам, че от м. ноември 2017 г. до м.април 2020 г. ищецът е участвал лично в наказателното производство. Преди това той живеел в САЩ. Подробно са събрани доказателства, че той всяка година се е връщал в Б. знаел е, че срещу него е водено наказателно производство, но същият укривайки се от органите на правораздаването, не се е отзовал на редовното 3 призоваване и категорично е отказал да се яви доброволно. Затова считам, че категорично не следва прокуратурата да носи каквато и да било отговорност за търпени според самия ищец негативни емоции и преживявания във връзка със случилото се на територията на САЩ. Освен това, неговите твърдения са и недоказани, тъй като от назначените и приети от окръжния съд съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза се установява, че нито едно от оплакванията не са трайни последици. Съдебномедицинската експертиза казва, че се касае за едно симптоми и след проведеното лечение те са отминали и нямат абсолютно никакъв траен ефект.
Съдебнопсихиатричната експертиза също казва, че с оглед зрелостта и изградения характер, негативните емоции не са оставили траен отпечатък у ищеца. Самият ищец твърди, че заради прокуратурата същият е нямал семейство, а видно от материалите по делото, бракоразводният процес е стартирал по негова искова молба, поради несходство в характерите с неговата съпруга, т.е. не може да се обвинява прокуратурата и затова, че същият е прекратил брака си и до момента не е сключил брак, било в Б., било в САЩ. Така че ще Ви моля предвид всичко изложено във въззивната жалба и изложеното от мен в днешното съдебно заседание да приемете, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и да го отмените изцяло като отхвърлите иска срещу П.Р.Б. като неоснователен и недоказан, както за обезщетението от 25 000 лв.,за което сме осъдени, ведно с лихвите, така и за направените по делото разноски за адвокат и за разноските пред първата инстанция. Поддържам алтернативното искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение, тъй като той е значително завишен. След екстрадирането на ищеца в Б. производството е продължило в един разумен срок. Същият е бил с една от най-леките мерки за неотклонение парична гаранция в размер на 300 лв., така че не е търпял никакви сериозни ограничения в своята правна сфера, нито някакви негативни емоции. Както вече посочих, дори в исковата молба не се сочат такива от периода ноември 2017 г. до прекратяване на наказателното производство. Затова считам, че размер от 25 000 лв. е изключително завишен и моля освен изложеното във въззивната жалба, да имате предвид и изложеното пред Вас, като алтернативно намалите и размера до справедливия, с оглед реално търпени вреди.
А д в . Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната 4 жалба без уважение като вземете предвид изложените съображения в отговора на въззивната жалба, както тези изложени в първоинстанционното производство, като вземете предвид, че правният интерес за заявяване на тази претенция възниква в резултат на приключило срещу моя доверител незаконосъобразно наказателно преследване и в този смисъл да приемете, че категорично първоинстанционното производство и са събрани и достатъчно доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд мотивирано и правилно е постановил решение, с което е приел искът за основателен.
Представям писмени бележки с подробни съображения по същество и като разгледате да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 04 .01.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5