Решение № 123 от 25.10.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1992/2023
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- Василка Илиева, Ерик Василев, Борис Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303,ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.306 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 307 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 307, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове:
Борис Илиев
Ерик Василев при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20238002101992 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 303,ал.1, т.5 ГПК .
Образувано е по молба, подадена от С. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 347/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 4876/2018г. по описа на Добрички районен съд,с което родителските права по отношение на детето Е. С. А., [дата на раждане] год. са предоставени за упражняване на майката З. П. Ж. ,определено е местоживеенето на детето и режим на лични отношения с бащата С. А. А. ,който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв.,считано от 27.11.2017 год.до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,както и е дадено разрешение за издаване на паспорт и пътуване зад граница на малолетното дете.
Молителят обосновава основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК с твърдения, че е нарушено правото му на участие в процеса,тъй като производството е протекло без негово участие,поради процесуални нарушения на чл.42,ал.3 ГПК - в молба от 11.01.2019 год. пълномощникът на ищцата посочил мобилния му номер,но съдът не го потърсил и не го уведомил по телефона за делото и за насрочването му, както и нарушение на чл.47,ал.6 ГПК ,тъй като не била налице никоя от хипотезите на разпоредбите за назначаване на особен представител.
Ответникът по молбата за отмяна - Е. С. А. действащ със съгласието на майка си З. П.
Ж.,чрез пълномощника си адв.В.К. , в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва 1 молбата - уточнение като неоснователна ,тъй като съдът е спазил процесуалните правила по призоваването на молителя и неучастието му по делото не се дължи на неправилно приложение на процесуалния закон. Претендира разноски.
Ответникът по молбата за отмяна - З. П. Ж. не е депозирала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна разгледана по същество е неоснователна.
Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава,свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото,а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая такова нарушение не е допуснато.
От данните по делото е видно, че призоваването на молителят С. А. в производството по чл.127 и чл.127а СК е осъществено по реда на чл. 47 ГПК. Съдът е извършил процесуалните действия в определената в закона последователност , които предпоставят призоваване на ответника по делото чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и е назначил особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Видно от приложената по делото призовка на л. 16, тя е изпратена до С. А. на посочения в исковата молба адрес — [населено място],обл.Д., [улица] на 04.12.2018 г. Призовката не е връчена на адресата като кметът на селото — И. И. е отбелязал,че лицето е в чужбина — Германия повече от една година. Съдът е направил служебно справка по реда на Наредба № 14/2009 г. в Национална база данни "Население", от която е установил, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на С. А. е този посочен в исковата молба.Разпоредено е връчването да се осъществи при условията на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на адреса. Така оформените съобщения и уведомления представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. За опровергаване истинността на съдържанието им - предвид обратните твърдения в молбата за отмяна, молителят, за когото е тежестта на доказване съгласно чл.
193, ал. 3, изреч. 1 ГПК, не е ангажирал никакви доказателства по чл. 307, ал. 2, изреч. 1 ГПК. При така оформените съобщения и уведомление, чиято истинност не е опровергана в настоящото производство, съдът е процедирал при стриктно спазване на процесуалните правила на чл. 47, ал. 1 - 6 ГПК.Не е налице и соченото от молителя нарушение на чл.42,ал.3 ГПК - да бъде призован по телефона, който е бил известен на ищцата . Разпоредбата на чл.
42, ал. 3 ГПК е уредена като призоваване по изключение,каквото в случая не е налице и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. Нормата не съдържа императивно задължение за съда да призове чрез известен му телефон , поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се санкционира с отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК, тъй като във всички хипотези на нормата приложението й е предпоставено от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, а такова не е налице. Освен това в 2 случая чл. 42, ал. 3 ГПК е и напълно неприложим за осигуряване надлежно връчване на искова молба и приложения към същата.
По изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На ответникът по молбата за отмяна не се следват разноски,тъй като липсват доказателства за действително направени такива в настоящето производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. А. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 347/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 4876/2018г. по описа на Добрички районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3