Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2583 от 30.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4465/2022
Вид
Решение № 2583
Подписан
30.09.2022
Състав
Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100504465 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4465/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „Б.В.И. Г.” ЕИК ******* от гр.София срещу решение №20015758 от 22.02.2022 г по гр.дело №65525/2016 г на СРС , 54 състав , в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.405 КЗ да заплати на С. И. З. ЕГН ********** от с.Г. , Община Самоков сумата от 12 960 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС “ полица №4704165203001651 от 12.07.2016 г , на л.а.Фолксваген Тигуан с рег.

№******* от ПТП на 18.08.2016 г на кръстовището на ул.М.П. и ул.Бор в посока от с.Мало Бучино към кв.Суходол , при навлизане от ищеца в лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещия се л.а.БМВ 740Д с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и да заплати сумата от 1494,72 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Незаконосъобразно първоинстанционният съд не е допуснал повторна САТЕ . Ищецът не е доказал механизма на ПТП като констатираните деформации не съответстват на твърдяната от ищеца скорост на движение , на механизма на удара и направлението на движение на двата автомобила .

Уврежданията на автомобила могат да се получат при скорост от 30-40 км/ч , но при такава скорост въобще не е следвало да настъпи ПТП . Присъдените щети от СРС са прекомерни и по-високи от цената на процесното МПС , както и е налице тотална щета . Има изключен 1 риск – груба небрежност от ищеца поради управление на МПС със скорост почти два пъти над разрешената . Не са представени от ищеца доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС по чл.193 ал.3 КЗ , поради което не се дължи лихва за забава и законна лихва .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Приетата от СРС САТЕ е компетентна и обоснована и не се налага допускане на повторна САТЕ .

Ударът е бил кос и щетите по процесния автомобил могат да се получат при сумарна скорост от 30-40 км/ч. Според протокола за ПТП скоростта е била несъобразена с пътните условия , но няма данни за скорост от 80-82 км/ч , за да е налице груба небрежност .

Стойността на процесния автомобил към датата на ПТП е била 16 200 лева и като се приспаднат 20 % запазени части се получава присъдената от СРС цена от 12 960 лева .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.03.2022 г и е обжалвано в срок на 10.03.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично иска СРС е приел , че безспорно е налице застрахователен договор по „Каско на МПС“ между страните по делото , като увреждането от ПТП е покрит риск .

Според протокол за ПТП от 18.08.2016 г , ПТП е настъпило поради движение от ищеца с несъобразена скорост /десен завой при мокра пътна настилка/ и навлизане в лентата за насрещно движение , след което е настъпил удар в л.а.БМВ 740Д с рег.№******* .

Според СРС механизма на МТП се потвърждава от приетата САТЕ на вещото лице Й.Й. , ударът между двете МПС е бил кос , а сумарната скорост на двете МПС е била 30-40 км/ч .

По делото липсват доказателства за несъответствие между щетите по процесния автомобил и твърдения механизъм на ПТП ; или за превишена скорост от ищеца т.е. липсва и груба небрежност .

Според СРС в случая е налице тотална щета , защото пазарната стойност на МПС е била 16 200 лева , а стойността на ремонта би била 15 282,38 лева . Като се съобрази стойност на запазените части от 20 % , то ответникът дължи сумата от 12960 лева .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .

Според приетата пред СРС САТЕ на вещото лице Й.Й. щетите по автомобила на ищеца могат да бъдат получени само при сумарна доста ниска скорост от 30-40 км/ч , докато в протокола за ПТП се твърди загуба на контрол върху МПС при извършване на десен завой , което предполага значително по-висока скорост , тъй като самият завой не е много остър . В писмено разяснение от 24.08.2016 г на л.47-48 от делото пред СРС ищецът твърди , че е 2 навлязъл в завоя със скорост „не повече от 70 км/ч“ т.е. признава , че скоростта му е била повисока от 30-40 км/ч . Твърдения за опит за намаляване на скоростта/аварийно спиране по делото липсват , нито са доказани от САТЕ или от протокола за ПТП . В о.с.з на 07.11.2018 г вещото лице Й. уточнява , че според него при скорост от 40 км/ч ищецът би могъл да вземе завоя и без да навлиза в насрещната лента , ако няма други неправилни действия на водача .

При тези данни , а и с оглед установяване на обективната истина , неправилно СРС не е допуснал нова /повторна или тройна / САТЕ , която да изясни противоречивите данни по делото .

Според изслушаната пред настоящия съд тройна САТЕ на вещите лице инж.П. П. , Ж. Е. и М. Ф. ; критичната скорост за странично плъзгане при процесния десен завой и мокър път е била 81 км/ч , а за да не настъпи навлизането в насрещното платно „комфортната скорост“ е не повече от 65 км/ч . От друга страна щетите по процесния автомобил могат да се получат само при сумарна скорост от 30-35 км/ч . Деформацията на предния капак е невъзможно да се получи при кос удар , за който свидетелстват останалите деформации на процесния автомобил . Деформацията на челната част на процесния автомобил не съответства на скорост от 65 км/ч , още по-малко на скорост от 81 км/ч . Според тройната САТЕ за останалите деформации е невъзможно да се даде категоричен отговор , тъй като липсва снимков материал на щетите по л.а.БМВ 740Д с рег.№******* .

От друга страна според разяснението на ищеца служителите на КАТ са посетили мястото на ПТП около час и половина след произшествието .

Според настоящия съд при наличните доказателства искът е останал недоказан . Не е установен от ищеца по безспорен начин механизъм на ПТП на 18.08.2016 г на кръстовището на ул.М.П. и ул.Бор в посока от с.Мало Бучино към кв.Суходол . Съответно не може да се приеме , че има покрит риск по „Каско“ . Щетите може да са настъпили при предходен инцидент или при друга фактическа обстановка – включително и умишлено от ищеца и от водача на другия автомобил .

Основанията за отказ от изплащане на обезщетение по чл.408 КЗ касаят случаите на безспорно установено застрахователно събитие . Не могат да се възприемат твърденията на ищеца , че за ответника е без значение точният механизъм на ПТП – както КЗ , така и ОУ на ответника съдържат различни изключения и хипотези , в които не се дължи застрахователно обезщетение.

Според разяснението на ищеца служителите на КАТ са посетили мястото на ПТП около час и половина след ПТП . Констатациите в протокола за ПТП са непълни и неубедителни .

Същите възпроизвеждат твърденията на участниците в ПТП , но са категорично опровергани от заключението на тройната САТЕ, а частично и от обясненията на вещото лице по единичната САТЕ в о.с.з пред СРС . Отделно , към протокола за ПТП липсват замервания на следи от ПТП , данни за спирачен път и въобще пълно описание на пътната обстановка и на щетите по двете МПС . Не е изготвен снимков материал за щетите по л.а.БМВ 740Д с рег.№******* , за да може да се сравнят с тези по процесния автомобил , 3 предвид явните несъответствия между твърдения механизъм на ПТП и щетите по процесния автомобил .

Констатира се , че ищецът не е ангажирал всички относими доказателства за доказване на претенциите си , включително свидетелски показания на другия участник в ПТП , на пътника в автомобила му или на друго лице , което пряко или косвено има възприятия върху ПТП и/или върху неговите последици .

При недоказан механизъм на ПТП е безцелно да се обсъждат останалите доводи във въззивната жалба относно цената на процесното МПС , наличието на изключен риск и за липсата на данни за дерегистрация на МПС .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и искът да се отхвърли в посочената част . Ищецът дължи допълнителни разноски на ответника пред СРС , както и разноски пред СГС .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20015758 от 22.02.2022 г по гр.дело №65525/2016 г на СРС , 54 състав , в частта , с която ЗЕАД „Б.В.И. Г.” ЕИК ******* от гр.София е осъдено на основание чл.405 КЗ да заплати на С. И. З. ЕГН ********** от с.Г. , Община Самоков сумата от 12 960 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС “ полица №4704165203001651 от 12.07.2016 г , на л.а.Фолксваген Тигуан с рег.

№******* от ПТП на 18.08.2016 г на кръстовището на ул.М.П. и ул.Бор в посока от с.Мало Бучино към кв.Суходол , при навлизане от ищеца в лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещия се л.а.БМВ 740Д с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и да заплати сумата от 1494,72 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. З. ЕГН ********** от с.Г. , Община Самоков да се осъди „Б.В.И.

Г.” ЕИК ******* от гр.София да му заплати на основание чл.405 КЗ сумата от 12 960 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС “ полица №4704165203001651 от 12.07.2016 г , на л.а.Фолксваген Тигуан с рег.

№******* от ПТП на 18.08.2016 г на кръстовището на ул.М.П. и ул.Бор в посока от с.Мало Бучино към кв.Суходол , при навлизане от ищеца в лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещия се л.а.БМВ 740Д с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата

ОСЪЖДА С. И. З. ЕГН ********** от с.Г. , Община Самоков да заплати на „Б.В.И. Г.” ЕИК ******* от гр.София допълнително сумата от 345,60 лева разноски пред СРС и сумата от 1259,20 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5