Решение № 472 от 28.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300501699 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Й. АС. К. чрез сл.му защитник адв.В.Д.

Ж. против решение №261483/14.05.2021 г. по гр.д. N996/2020 г. на Пловдивския районен съд,12 гр.с., с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на "ЕВН България Електроснабдяване " ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. "Христо Г. Данов" 37, ЕИК 123526430, сумата от 446,76 лева глав за доставена за периода 23.12.2018 г.- 22.02.2019 г. електроенергия, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 12.02.2019 – 17.10.2019 г. в размер на 29.80 лева, както и разноски в размер на 740 лв. изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлял предявените искове. Претендира за разноски.

Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, гр.Пловдив – 1 оспорва жалбата. Претендира за разноски.

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е иск с пр.осн.422 от ГПК, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

ВЖ е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Във ВЖ са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че към 23.12.2018 г. К. е бил собственик на имота и е имал качеството на потребител на ЕЕ; не е обсъдил възражението на К. в отговора по чл.131 ГПК, че имота не е ползуван от него; че от направената по делото справка К. е съсобственик на 1/2ид.ч. от процесния апартамент; че не е доказан иска по размер, тъй като в СТЕ на в.л.Л.К. е посочено, че към деня на проверката електромер №012195688 е бил подменен с друг електромер.

В отговора на ВЖ са направени доводите, че отношениеята между страните са уредени с договор по смисъла на чл.92 ЗЕнергетиката; че от представения по делото НА е видно, че ел.снабденият имот е собствен на ответника от 2013 г., а от представената справка от Агенцията по вписванията се установявало, че до настоящият момент същият не се е разпоредил с имота; че задължението за неплатена ел.енергия не се дължи от съсобствениците съобразно техните квоти, тъй като закона разглеждал като клиент собственика или ползвателя на ел.снабдения имот и след като партидата се води на него, той като потребител дължи заплащането на потребената ЕЕ; че съгласно чл.32,ал.2 СК – съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството; че от заключението на ВЛ от приетата СТЕ се установило, че количеството ЕЕ действително е доставена, че правилно е отчетена и фактурирана, както и че процесният електремер е бил метрологично и технически изправен.

От приложеното ч.гр.д.№ 16952/ 2019 , ПРС , 18 гр . състав, е видно, че е подадено заявление против К. по реда на 410 ГПК и е издадена заповед №9235/22.10.2019г. за изпълнение на парично задължение в полза на ЕВН за 2 сумата 446,76 лева - доставена електроенергия за периода 2 3.12.2018 – 22.02.2019 г. в апартамент на ответника, находящ се в гр.Пловдив, ул.*** ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 12.02.2019 – 17.10.2019г. в размер на 2 9.80 лева, както и разноски; предвид на това, че Заповета по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК от длъжника, е заведен настоящия УИ.

Няма спор, че ищецът е доставчик на ел.енергия, в което качество е извършил начисления по партидата на ответника и въз основа на извлечение от сметка се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу него, както и че общите условия за продажба на ел.енергия влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на потребителите.

Ответникът чрез сл.защитник е оспорил начислените му количества ЕЕ, поради което по делото е допуснато извършване на СТЕ. По делото са ангажирани следните доказателства: представени са 2 бр. фактури, с които ЕВН установява претенцията си за заплащане доставената незаплатена ЕЕ за процесния период; всяка една от фактурите съдържа детайлна информация за показанията на електромер №012195688 с клиентски номер 1010188651, ИТН1434072. От приетият на л.9 НА №32,т.1,д.28/07.02.2013 г. на нотариус В.Благоева при ПРС, рег.№057 при НК на РБ е видно, че процесният имот е закупен от Й.К. на 07.02.2013 г.; а на 28.02.2013 г. същият собственоръчно е подал заявление-декларация за сключване на договор с ЕВН за продажба на ЕЕ за процесния апартамент и е подписал декларация за достъп до мрежата в качеството му на собственик на нидвижимия имот. От направената справка от Агенцията по вписванията е видно, че до настоящият момент К. не е отчуждил процесния имот; В ОУ, с които ответикът се е съгласил и е приел е записано, че собственикът или ползвателят на ел.снабдения имот, на когото се води партидата дължи заплащането на потребената ЕЕ. Има данни по делото за съпруга на ответника по делото – С.Е. К.а с ЕГН:**********, но няма данни /при доказателствена тежест на въззивнинка/ дали към момента на придобиване на имота /07.02.2013 г./ двамата са имали сключен брак, т.е. дали процесният апартамент е СИО; въпреки недоказването на това обстоятелство, доводът на сл.пълномонощник на въззивника, че К. не дължи цялата сума на потребената ЕЕ, тъй като бил съсобственик на 1/2ид.ч. е 3 неоснователен, тъй като кредиторът може да иска цялата сума от солидарния длъжник - съгласно чл.32,ал.2 СК – съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството.

Неоснователен е довода на въззивника, че не е доказан иска по размер и че в СТЕ на в.л.Л.К. е посочено, че към деня на проверката електромер №012195688 е бил подменен с друг електромер – видно от заключението на ВЛ Л.Костов от приетата СТЕ се установява, че количеството ЕЕ действително е доставена, че правилно е отчетена и фактурирана, както и че процесният електромер е бил метрологично и технически изправен - в с.з. в.л. обеснява, че към момента на изготвяне на експертизата електромер №012195688 е подменен, но съъщия е бил изправен и е отчитал правилно доставената до обекта ЕЕ в периода м.12.2018-м.02.2019 г., а е бил подменен след 07.04.2020 г.

Количествата на фактурираната ЕЕ кореспондират на отчетената ЕЕ по счетоводните записвания, както и че начислената ел.енергия е правилно фактурирана – съобразно действащите определени от ДКЕВР цени за процесния отчетен период, съгласно решение №Ц-11/01.07.2018 г., публикувани на сайта му, видно от направената служебна справка.

При това положение следва да се приеме, че ищцовото дружество по несъмнен начин е установило дължимостта на сумите – главница и лихви, за които се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размерите, посочени от в.л., в които претенциите са основателни и следва да бъдат уважени. До същите изводи е достигнал и РС, поради което първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззивникът дължи на въззиваемото дружество направените пред ПОС - в размер на 50 лв. – юриск. Възнаграждение, а на ПОС -75 лв. ДТ.

Предвид гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261483/14.05.2021 г. по гр.д. N996/2020 г.

4 на Пловдивския районен съд,12 гр.с.

ОСЪЖДА Й. АС. К. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.Елба №32,вп.В,ет.4,ап.12 да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване " ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. "Христо Г. Данов" 37, ЕИК 123526430, направените разноски в размер на 50 лв. във въззивното производство – за юрисконсулско възнаграждение, а на Пловдивския окръжен съд – 75 лв. ДТ.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5