Определение № 178 от 05.04.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Сливен, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500088 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана на 09.02.2023г. ( п.к.) частна жалба от юриск.Г. пълномощник на „ Б. ДСК“АД, със седалище и адрес на управление, ***, против определение № 41/25.01.2023г. по ч.гр.д. № 54/2021г. по описа на РС – Н.З., с което е било спряно принудителното изпълнение по изп.дело № 20218370400359 по описа на ЧСИ П. Г. по отношение на длъжника С. Г. Н., ЕГН **********, на жалбоподателят е било указано, че може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, № 35/18.01.2021г. и изпълнителен лист от 18.01.2021г. и е бил предупреден, че ако не представи доказателства за предявен иск в срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Определението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20218370400359 по описа на ЧСИ П. Г. не е била спазена разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не е било удостоверено от връчителя, че длъжникът не живее на адреса. Посочва се, че разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК изисква едновременно изпълнението 1 на две предпоставки – 1. връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и 2.връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка с управителя на етажната собственост, кмета на населеното място или друг начин и е удостоверил това с посочване на източника. Страната посочва съдебна практика на районни и окръжни съдилища от страната, които са в този смисъл. В настоящия случай липсвало правно основание за постановяване на обжалвания съдебен акт, тъй като липсвала втората законова предпоставка.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.01.2021г. жалбоподателят депозирал пред РС – Н.З. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника С. Г.

Н. с адрес гр.Н.З., ***. На 18.01.2021г. съдът разпоредил да се издаде заповед за изпълнение и такава била издадена под номер 35/18.01.2021г. Заявителят получил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на 02.02.2021г.

Въз основа на тях било образувано изп.д.№ 20218370400359 на ЧСИ П.

Г.. На 13.11.2022г., на 08.12.2022г. и на 21.12.2022г. , призовкар на ЧСИ посетил адреса на длъжника, но той не бил намерен. В призовката за доброволно изпълнение било отразено, че длъжникът „не е открит“, но не било отразено призовкарят да е събрал данни от управителя на етажната собственост, кмета на населеното място или друг начин, от които да е видно, че длъжникът не живее на адреса.

От приложените по делото справки е видно, че длъжникът има постоянен и настоящ адрес в гр.Н.З., ***.

На 25.01.2023г. било постановено обжалваното определение № 41/25.01.2023г. С него съдът приел, че тъй като длъжникът не е бил открит на адреса си следва да се приложи процедурата по чл.415, ал. 1 и 2 от ГПК, поради което спрял изпълнителното производство и указал на жалбоподателя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 02.02.2023г., а частната жалба е депозирана на 09.02.2023г. ( п.к.), в рамките 2 на законоустановения едноседмичен срок.

Депозираната частна жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдения акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Систематичното тълкуване на разпоредбата сочи, че за да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за установяване на вземането, за което вече е била издадена заповед за изпълнение е необходимо едновременно да са налице двете предпоставки 1. връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и 2.връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка с управителя на етажната собственост, кмета на населеното място или друг начин и е удостоверил това с посочване на източника. Ако някоя от тези две предпоставки не е налице, съдът не може да предприеме действия по реда на чл.415, ал.1 т. 2( съответно) ал.2 от ГПК. При констатиране на наличието само на първата предпоставка е необходимо процедурата по връчване на книжата да бъде повторена и да се съберат данни, че лицето не живее на посочения адрес, като това събиране на данни е необходимо да е отразено по съответния правомерен начин от длъжностното лице по връчване на книжата. Само когато са изпълнени изцяло и двете предпоставки на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът може да даде указания за предявяване на иск за установяване на вземането и да постанови спиране на изпълнението.

Предвид изложеното, съдът приема,че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Н.З. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По отношение на разноските направени пред настоящето производство, съдът не може да ги присъди в полза на жалбоподателя като задължи длъжника, тъй като той не е дал повод за настоящето производство. Касае се 3 за опущение от страна на дл.лица на ЧСИ.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 41/25.01.2023г. по ч.гр.д. № 54/2021г. по описа на РС – Н.З..

ВРЪЩА делото на РС – Н.З. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4