Решение № 307 от 29.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Велико Търново, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20234100100093 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.441 от ГПК, вр. с чл.74 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от СПРИНК“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК:

104054295, седалище и адрес на управление: община гр. Велико Търново, с. Беляковец 5031, Стопански двор, представлявано от В. С. – синдик, чрез адвокат К. - ВТАК – процесуален представител, срещу В. Г. Г. – Частен съдебен изпълнител с рег. ***, район на действие Окръжен съд – Велико Търново, адрес: гр. ***, с посочено правно основание: чл.441, ал.1 ГПК, вр. с чл.74, ал.1 от ЗЗЧСИ, във вр. чл.45 от ЗЗД, с посочена цена на иска 468 293,30лв., от които: 310 814,14лв. - главница и 157 479,16лв. - мораторна лихва за забава. Посочено е в исковата молба, че с Решение № 312/19.07.2018г., постановено по т.д. № 83/2017г. по описа на ВТОС е обявена неплатежоспособността на „Спринк“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, а с решение, постановено по същото дело на 09.03.2022г., „Спринк“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, но преди да бъде обявено това дружество в несъстоятелност имуществото му е било обект на принудително изпълнение в рамките на изпълнително дело № 20147250400485 по описа на ЧСИ В. Г. – ответник по делото. Твърди се, че в хода на това принудително изпълнение са нанесени от ЧСИ В. Г. вреди на ищцовото дружество, които са резултат от незаконосъобразните действия на ЧСИ, изразяващи се в разпореждане в полза на взискателя с парични средства за погасяване на вземане за законна лихва, което вземане не 1 съществува и изначално не е било присъдено в полза на „Банка Пиреос България“ АД, като вредите са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на ЧСИ В.

Г.. Изрично е посочено, че ищцовото дружество е претърпяло вреди от незаконосъобразните действия на ЧСИ В. Г. и те произтичат от определени обстоятелства, които са подробно описани в исковата молба. Акцентира се, че ЧСИ е присъдил лихва в по-висок размер, тъй като е изчислявал същата за по-дълъг, погрешен период, не както е по изпълнителен лист от 15.04.2016г., а от 15.04.2015г., т.е. с цяла година повече. Така, без основание ЧСИ се е разпоредил с парични средства в полза на „Банка Пиреос България“ АД. Акцентира се също, че това представлява недължимо събрана по принудителен път сума и изрично представлява вреда под формата на претърпяна загуба за ищцовото дружество. Записано е, че с тези действия ответникът е причинил непозволено увреждане на ищцовото дружество, а съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност и във връзка с това ЧСИ дължи обезщетение за всички причинени вреди последица от увреждането. По-нататък ищецът подробно описва изпълнения фактически състав на непозволеното увреждане в конкретния казус. Записано е, че в резултат на тези действия на ЧСИ имуществото на ищеца е намаляло и съставлява претърпяна от дружеството вреда, т.е. загуба. Описани са по-нататък и аргументирани елементите на фактическия състав. Ищецът моли съда, да постанови съдебно решение, с което ответникът ЧСИ В. Г. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 310 814,14лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди под формата на претърпени загуби, в това число 305 207,53 лв. недължимо събрана законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016г. с левова равностойност 2 989 373,22лв. по централния курс на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5 606,61лв., ведно със съответната на сумата 310 814,14лв. мораторна лихва за забава в размер на 157 479,16лв. за периода от 06.02.2018г.

(датата на влизане в сила на разпределението) до 03.02.2023г. (датата на предявяване на иска), както и законната лихва върху главницата, изчислена от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Моли за присъждане на разноски.

С представения писмен отговор и в съдебно заседание ответникът В. Г. Г. – Частен съдебен изпълнител с рег. *** оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Твърди, че е неоснователен и недоказан. Развива съображения от фактическо и правно естество.

Конституираното трето лице ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД – помагач на страната на ответника оспорва изцяло депозираната искова молба, както по основание, така и по размер.

Конституираното трето лице „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – помагач на страната на ответника оспорва изцяло депозираната искова молба.

Конституираното трето лице „ЛЕНД АГРО ПРОДЪКШЪН“ ЕООД – помагач на 2 страната на ответника не се представлява, не заема становище по предявения иск.

След преценка на събраните доказателства и становищата на страните по делото, съдът приема следното:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по същество. В случая са налице абсолютните положителни предпоставки за завеждане на иска, като липсват отрицателни такива. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), пасивно легитимирани да отговарят, са длъжностните лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при или по повод на тази дейност. Поради това предявеният иск по чл.74 от ЗЧСИ е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.441 от ГПК, във връзка с чл.74 от ЗЧСИ:

Съобразно константната съдебна практика /Решение № 264 от 08.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 474/2009г. на IV г.о. се приема, че фактическия състав на чл.74 от ЗЧСИ обхваща няколко кумулативно дадени елемента: неправомерни действия на ЧСИ; вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител; както и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При изпълнението на тези елементи се дължи обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица на увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вредите, ако не е било налице незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В този смисъл са и Решение № 120 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1123/2010г. II т.о.; Решение № 281 от 2014г. по гр.д.

№ 3219/2014г. III г.о. и други.

В случая ищецът претендира причинени вреди в размер на общо 310 814,14лв., представляващи обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди под формата на претърпени загуби, в това число 305 207,53лв. - недължимо събрана законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016г. с левова равностойност 2 989 373,22лв. по централния курс на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5 606,61лв., ведно със съответната на сумата 310 814,14лв. мораторна лихва за забава в размер на 157 479,16лв. за периода от 06.02.2018г. (датата на влизане в сила на разпределението) до 03.02.2023г. (датата на предявяване на иска) – вреди причинени от ЧСИ, твърдейки, че ЧСИ е присъдил лихва в по-висок размер, тъй като е изчислявал същата за по-дълъг, погрешен период, не както е по изпълнителен лист от 15.04.2016г., а от 15.04.2015г., т.е. с цяла година повече и е налице хипотезата на чл. 441, ал.1 от ГПК.

Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ е специален състав на отговорност за непозволено увреждане. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със свое противоправно и виновно поведение частният съдебен изпълнител е причинил вреди на страна /или трето лице/ в изпълнителния процес. Претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена последица 3 от увреждането. Вината за причиняването им се предполага до доказване на противното по аргумент от чл. 441 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД. С оглед извършването на преценка за възникването на отговорността на ответника по чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ, следва да бъде установено дали действията му, в качеството му на ЧСИ, са били противоправни. Този елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител /в този смисъл е Решение № 196 от 20.07.2012г. по гр. д. № 1555/2011г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Решение № 372 от 29.03.2013г. по гр. д. № 127/2012г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 340 от 08.01.2013г. по гр. д. № /2011г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Съдът по деликтният иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с обстоятелството дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител /Решение № 184 от 21.09.2011г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010г., III г. о., ГК/. По иска с основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител /Решение № 372 от 29.03.2013г. по гр. д. № 127/2012г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Частният съдебен изпълнител е орган на изпълнителното производство, на който Държавата е възложила осъществяване на публични функции по принудително изпълнение на граждански притезания. Дейността му като правораздавателен орган е подчинена на процесуалните правила на ГПК. Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква в случай, че то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от хипотезата й. Специалният деликтен състав на чл.441 от ГПК включва единствено обезвреда на вече настъпили имуществени или неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на частния съдебен изпълнител.

Събирането на суми от длъжника е действие във връзка с изпълнението, което е от компетентността на ЧСИ и е изпълнение на вменените от закона правомощия на съдебния изпълнител. Ищецът не навежда твърдения за нарушаване от ответника на материално или процесуално правна законова разпоредба, която да предпостави незаконосъобразност на изпълнителното действие, но твърди, че ЧСИ е присъдил лихва в по-висок размер, тъй като е изчислявал същата за по-дълъг, погрешен период, не както е по изпълнителен лист от 15.04.2016г., а от 15.04.2015г., т.е. с цяла година повече, което е неправилно.

За да бъде основателен настоящия иск ищецът е длъжен да докаже наличието на незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на ответника, имуществени вреди за ищеца, включително техния размер, причинна връзка между принудителното изпълнение и вредите. Виновното поведение на ответника са презумира с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.

4

В хипотеза като настоящата, ищецът следва да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото му, което е в пряка причинна връзка с увреждането, както и че ако виновното действие не беше извършено, вредата нямаше да е налице.

В случая са налице данни по делото, че ЧСИ е извършил необосновани изпълнителни действия, които са довели до неоснователно увеличаване дълга по изпълнението.

С Решение на ВТОС № 312/19.07.2018г. постановено по ТД № 83//2017г. на Окръжен съд гр. Велико Търново дружеството „СПРИНК“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.

Преди дружеството да е обявено в несъстоятелност, имуществото му е било обект на принудително изпълнение в рамките на изпълнително дело № 20147250400485 по описа на ЧСИ В. Г.. „Банка Пиреос България“ е била кредитор на „СПРИНК“ ЕООД и част от вземанията си като кредитор е предявила по съдебен ред, било е образувано частно гражданско дело № 1933/2016г. по описа на Районен съд Велико Търново. По делото е бил издаден изпълнителен лист № 1486/15.08.2016г., където е посочено, че „СПРИНК“ ЕООД е осъдено да заплати на Банка Пиреос България АД сумата от 1 528 442.26 евро или левова равностойност 2 989 373.22лв. по главница и лихва изчислена за периода от 15.04.2016г. до окончателното плащане на вземането. ЧСИ обаче е изчислявал лихвата не от 15.04.2016г., а от 15.04.2015г., т.е. с една година повече.