Решение № 1456 от 24.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 24.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3194 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „П.и.б.“ АД *** с предявени против Л.П.Л. и Й.И.А. следните искове:

-по чл.422 ГПК за установяване съществуване вземанията в условията на солидарност на сумата 839.08 евро-главница по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., представляваща

20бр. месечни вноски с настъпил падеж към 21.08.2015г., 11 646.98 евро-договорна лихва за периода 30.12.2013г.-20.08.2015г., 60.89 евро-лихва за забава за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г., 930.78 евро-такси и/или комисионни и 192лв.-разноски за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 по гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав;

-осъдителен иск с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД при условията на солидарност за сумата 92 238.49 евро-главница, представляваща непадежирали към 21.08.2015г. вноски по договор за кредит № 312-278/10.06.2010г., ведно със законната лихва до погасяване на вземането.

Твърденията на ищеца са за сключен с първия ответник договор за кредит „Домът“ № 312-278/10.06.2010г., с който предоставил сумата 94 000 евро за покупка на недвижим имот срещу задължението за връщане на месечни вноски съгласно погасителен план. На същата дата бил сключен договор за поръчителство с втория ответник, с който се задължил да отговаря солидарно за изпълнение задълженията на кредитополучателя. С анекси от 10.06.2010г., 18.04.2012г. и 30.12.2013г. условията по кредита били предоговорени. Твърди усвоеният кредит да е бил погасяван частично за главница и договорна лихва, като считано от 20.01.2014г. до 21.08.2015г. първият ответник бил в неизпълнение на задължението по договора с просрочени 20бр. погасителни вноски в общ размер на 13 548.36 евро. По тази причина изпратил нотариални покани до ответниците за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, връчени по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Въз основа подадено заявление по гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, против ответниците била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за следните суми:

93 077.57 евро-главница; 11 454.05 евро-договорна лихва за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г.; 433.80 евро лихва за забава за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г., 930.78 евро-дължими такси и/или комисионни по договора за кредит; 192лв. разноски за връчване на покани за обявяване предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2015г. до изплащането, както и разноски в заповедното производство. С оглед постъпилото възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК от ответника Й.А. и в изпълнение на дадените от съда указания по чл.415, ал.1 ГПК предявява установителен иск против двамата ответници за главница и лихви по отношение вноските по кредита с настъпил падеж към деня на подаване заявлението /21.08.2015г./ и други свързани с изпълнението на договора вземания, които са предмет на заповедта за изпълнение. По отношение вноските с ненастъпил падеж към този момент и при евентуален извод на съда, че предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена надлежно на ответниците предявява осъдителен иск.

Ответникът Л.Л., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва исковете с доводи, че към деня на подаване заявлението кредитът не е бил предсрочно изискуем, както и липсват доказателства относно усвояването на сумите по кредита, кога и по какъв начин е станало това.

Ответникът Й.А. изразява становище за неоснователност на исковете по съображения, че издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е частично обезсилена поради непредявяване в законовия срок на установителен иск за част от сумите, предмет на същата. Оспорва да е бил надлежно уведомен за предсрочна изискуемост на кредита, поради което такава не е налице и навежда доводи в тази посока. Релевира възражение за изтичане срока по чл.147, ал.1 ЗЗД освобождаваща го от поетото задължение да поръчителства за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и в този смисъл навежда, че не носи отговорност за непогасените вземания, включително и относно приложението на чл.143, т.2 от Закона за защита на потребителите във връзка с изключването отнапред правото на поръчителя да се освободи от задължението си към кредитора по чл.147 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор сключен на

10.06.2010г. между „МКБ Ю.“ АД /с правоприемник „П.и.б.“ АД/ и Л.П.Л. договор за ипотечен кредит „Домът“, по силата на който банката предоставила, а кредитополучателят получил чрез пълното усвояване на 16.07.2010г. сумата 94 000 евро. Кредитополучателят поел задължението за връщане на кредита на 324 равни анюитетни вноски с падеж на всяка 20-то число на месеца и краен срок за погасяване 20.07.2037г. Съгласно т.1.6 от договора за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг от 10.50%, а след него непогасената част се олихвява с плаващ лихвен процент, в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 925 базисни точки, но не по-малко от 10.50%. Действащия към деня на сключване на договора шестмесечен EURIBOR е 1% /т.1.6.3/. Предвидено е актуализация на възнаградителната лихва два пъти годишно-към 15 декември и към 15 юни. Съгласно т.1.7 лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки /10%/ на годишна база, а според т.18.2.2 за всяка следваща година от срока на кредита се дължи заплащането на комисионна за управление от 0.50% върху остатъка по главницата, платима в началото на всеки следващ годишен период от срока на действие на договора.

Не е спорно сключването на

10.06.2010г. между банката и Й.И.А. договор за поръчителство, с който поел да отговаря при условията на солидарност с кредитополучателя за всички произтичащи от договора за кредит и анексите към него задължения.

С анекс № 1/10.06.2010г. банката предоставила на кредитополучателя пакет от банкови услуги, при ползването на които е предвидена промяна в лихвените условия, а с анекс № 2/18.04.2012г. са изменени застрахователните условия по кредита.

На 30.12.2013г. е сключен анекс №

3, с който страните констатирали, че към тази дата задълженията по кредита са в размер на 93 318.72 евро, от които редовна главница-90 746.40 евро; просрочена главница-309.82 евро; просрочени лихви-2021.35 евро, текущо начислена редовна лихва-239.47 евро и текущо начислена наказателна лихва-1.68 евро. Уговорен е гратисен период, през който не се дължат вноските по главницата до 30.12.2014г. с начисляване договорна лихва от шестмесечен EURIBOR с надбавка от 487 базисни точки, но не по-малко от 5.25% годишно, а след това договорна лихва от шестмесечен EURIBOR с надбавка 1037 базисни точки, но не по-малко от 10.75% годишно. Постигнали съгласие сборът от просрочените задължения към деня на анекса да се отнесат към непадежиралата главница от 93 077.57 евро. Въз основа анекса е съставен нов погасителен план при запазване крайния срок за връщане на кредита.

Поръчителят не е участвал при сключването на анекс № 1 и № 2, поради което не е обвързан от предвидените в тях условия, но е подписал анекс № 3, съдържащ изменение на клаузи от договора досежно договорната лихва и условията за предсрочна изискуемост и има действие спрямо него.

Не е спорно, а и от заключението на вещото лице по изслушаната ССч.Е се установява, че плащания по кредита са правени в периода 20.08.2010г.-30.12.2013г. включително с погасяване на главница от 2533.60 евро, 28 465.57 евро възнаградителна лихва и 7.03 евро лихви за забава. Считано от 20.01.2014г. не са постъпвали суми и от тази дата кредитополучателят е в неизпълнение.

Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са уговорени в т.8.1 от договора за банков кредит, в тази част изменен с т.6 от подписания между страните анекс № 3/30.12.2013г. Съгласно т.6.2.3 банката има право да обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят или солидарният длъжник /поръчителят/ не са погасили изцяло в срок, която и да е погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни или друго свое парично задължение по договора /т.6.1.2/. В т.6.3.1 е уговорена и автоматична предсрочна изискуемост, която настъпва при неплащане от кредитополучателя или поръчителя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора за кредит в продължение на повече от 150 дни от неговия падеж, считано от 151-вия ден. В т.6.4 е обективирано съгласието на страните вземанията на банката да се считат предсрочно изискуеми от датата на доставяне писменото изявление до адреса за кореспонденция, посочени от кредитополучателя и поръчителя по договора. В т.6.5 е предвидено, че изявлението за предсрочна изискуемост ще се счита надлежно връчено и обвързва адресата му, когато е доставено на адреса за кореспонденция посочен в договора, без значение дали е получено лично от адресата или същият не е намерен на посочения от него адрес.

Като доказателства по делото са приети две нотариални покани от 03.07.2015г., съдържащи изявлението на ищеца до кредитополучателя и поръчителя за обявяване кредита за предсрочно изискуем.

Видно от приложените разписки /стр.39 и стр.41/ всеки от ответниците не е намерен на адреса, поради което връчването е осъществено по реда на чл.47 ГПК с поставяне на уведомление на 14.07.2015г. Не се твърди и доказателства в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК адресатите или упълномощени от тях лица да са се явили за получаване на поканите не са представени. От данните по делото, включително тези съдържащи се в приложеното гр.д.№ 50215/2015г. на СРС , 141 състав, се установява, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя и поръчителя съвпадат с този посочен в договора при неговото сключване, приет е за такъв за кореспонденция, при липса на доказателства да са били променяни и банката да е била известена за това /т.10.4.1 от договора за кредит/.

Въз основа подадено от ищеца заявление на 21.08.2015г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против ответниците е образувано гр.д.№ 50215/2015г. по описа на СРС, 141 състав, по което е издадена такава за солидарното заплащане на следните суми: 93 077.57 евро-главница по договора за ипотечен кредит и анексите към него;

11 454.05 евро-договорна лихва за периода 30.12.2013г.-13.08.2015г.;

433.80 евро-лихви за забава за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г.; 930.78 евро-комисионна върху главница по т.1.8.2.2 от договора и 192лв.-разноски за обявяване кредита за предсрочно изискуем, както и присъдени разноски в заповедното производство от 7785.74лв., от които 4146.14лв.-платена държавна такса и 3639.60лв.-възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение е подал само ответника Й.И.А.. Препис от заповедта е връчена на другия ответник Л.Л. при условията на чл.47 ГПК чрез уведомление, при липса на съдържащи се в приложеното заповедно производство данни да е упражнил правото си да възрази. Твърдения в тази посока не са и наведени.

Въз основа представените по заповедното производство доказателства в изпълнение на указанията по чл.415 ГПК СРС констатирал, че ищецът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК за част от вземанията, а именно за главница по договора от 839.08 евро и за лихви за забава от 60.89 евро. Поради това и съобразно чл.415, ал.5 ГПК с определение от 23.03.2016г. обезсилил заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 31.08.2015г. частично за следните суми: за разликата от 839.08 евро до 93 077.57 евро-предсрочно изискуема главница по договора за кредит; за разликата от 60.89 евро до 433.80 евро-наказателни лихви за периода 20.01.2015г.-20.08.2015г. и за разликата от 983.04лв. до 7785.74лв.-разноски в заповедното производство за платена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Като необжалвано определението е влязло в сила на 26.05.2016г.