Решение № 42 от 02.07.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Луковит, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20234320200335 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. П. Ц. в качеството му на представляващ дружеството „Т.Г.Ц.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, против Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от В.А.И. на длъжност *** в ГД ФК при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-8 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание управителят на санкционираното дружество - Г. П.

Ц., редовно призован, се явява лично.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява. Явява се юрисконсулт Андриян В. А. с пълномощно по делото, който взема становище по същество. Моли НП да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно. Моли да бъдат присъдени в полза на НАП разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 10.07.2023г. около 11.30 часа актосъставителят Д. Н. Д., в присъствието на свидетеля Р. П., извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се в ***, стопанисван и експлоатиран от „Т.Г.Ц.“ ЕООД. Било установено, че не всяка 1 промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми в и от касата. От наличното в обекта фискално устройство /ФУ/ модел ***** и индивидуален номер на фискалната памет ***, е разчетена наличност в размер на 10 лева, видно от Междинен финансов отчет без нулиране на фискалната памет № *** от 10.07.2023г. Към момента на извършване на проверката фискалното устройство е разполагало с функцията да регистрира „служебно въведени" или „служебно изведени " суми.

При проверката било установено, че касовата наличност в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в описи на паричните средства от Г.

П. Ц.- представляващ ЕООД и активиращ услугите по измиване на автомобилите в обекта, била в размер на 20,00 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката била в размер на +10,00лв., които не са били отразени чрез ФУ, като „служебно въведени" в касата суми.

Проверяващите служители на НАП изготвили протокол за извършената проверка серия АА № 0112799 от 10.07.2023г., в който подробно били отразени констатациите от проверката, и който бил подписан без възражения от представляващия дружеството Г. П. Ц., който е и собственик на обекта.

Бил е съставен и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП серия АА № 0112799 от 10.07.2023г., в който управителят на дружеството Г. П. Ц. е посочил, че фактическата касова наличност на паричните средства в касата, преброени по банкноти и монети е в размер на 20,00 лева.

Предвид констатираното нарушение, на дата 22.08.2023г. на жалбоподателя бил съставен АУАН, като свидетели при съставяне на акта станали служителите на НАП в офиса в гр. Плевен - Л.С.Ж. и В. Ц. И..

Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-8 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се.

В хода на въззивното производство бяха събрани гласни доказателства показанията на свидетелите очевидци Д. Н. Д. и Р. П. П.-Петранова, както и показанията на свидетелите Л.С.Ж. и В. Ц. И. - служители от офиса на НАП в гр. Плевен, присъствали при съставяне на АУАН.

Съдът даде вяра и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и други доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за 2 предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в качеството му на представител на дружество-жалбоподател, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон, видно от представените по делото Заповед ЗЦУ1149 от 25.08.2020г. и Резолюция за извършване на проверка в обект по документ СО-04001123018860/ 22.05.2023г. Двата акта са издадени в законоустановените в чл. 34 от ЗАНН срокове. В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно са описани фактите и обстоятелствата, касаещи нарушението. Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече показанията на свидетелите-очевидци Д. Н. Д. и Р. П. П.- Петранова, които поддържат фактическите констатации отразени в акта. Сочат, че актът е съставен след извършена проверка и е бил надлежно връчен на жалбоподателя в с. Т..

Ето защо съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на нарушителя.

В настоящия случай жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение, изразяващо се в нерегистриране на всяка промяна в касовата наличност, което е нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която „извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми“.

Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание изречение последно от посочената разпоредба, административно наказващият орган е наложил санкцията по чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Към датата 10.07.2023г., което е момента на извършване на твърдяното 3 нарушение, редакцията на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е предвиждала, че „на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2000 лева. Съгласно ал. 2 на същият текст: “Извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. Нормата е бланкетна, като административно-наказващият орган е посочил за нарушена нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година.

Изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) е предвидено с цел съблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, съдът приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Този извод се налага поради следните съображения:

Както беше безспорно установено, нарушението е било констатирано чрез извършване на надлежна проверка от контролните органи в търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се в с. Т., стопанисван и експлоатиран от „Т.Г.Ц.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в с. Т., ***. Макар нарушението да е формално без видим вредоносен резултат, задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение, представлява нарушение на установения правов ред по отношение на фискалната система. В административното и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че на посочената в НП дата в стопанисвания от него търговски обект е била установена сума, която не била регистрирана във ФУ, чрез служебното й въвеждане. Единствено се излагат обстоятелствата, поради които е извършено.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна.

Наказващият орган,

4 при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на търговеца, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

В настоящия случай е констатирано, че поставеното в обекта фискално устройство модел ***** и индивидуален номер на фискалната памет *** е имало заложени опции за въвеждане и извеждане на суми. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че констатираното нарушение е с оглед на изваден междинен финансов отчет без нулиране на фискалната памет с № 0000249 от 10.07.2023г., с разчетна касова наличност в размер на 10.00 лева. Фактическата касова наличност от парични средства в касата на обекта, преброени по банкноти и монети, вписани в опис, изготвен собственоръчно от Г. П. Ц., който е и представляващ дружеството, е била в размер на 20,00 лева, като е била установена положителна разлика в размер на 10,00 лева.

Съдът счита, че посочените парични средства е следвало да бъдат регистрирани във фискалното устройство като „служебно въведени“ и именно нерегистрирането им е довело до установената положителна разлика между фактическата касова наличност и тази, регистрирана във фискалното устройство, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от приложимата наредба.