Присъда № 18 от 02.07.2026, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 18/02.07.2026г. по НОХД № 372 по описа на Районен съд град М. за 2026 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град М. подсъдимият К. И.

В. e обвинен в това, че на 03.03.2024 г. в гр. М., ул. „Св. П.Е.“ №Х повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Б.“, модел „ХХХ“, с peг. № ХХХХХХХ, собственост и ползван от Н. П. Т., като счупил предно панорамно стъкло, странично задно дясно стъкло на багажното отделение, стъкло на задна дясна врата и дясно огледало за обратно виждане на автомобила, като щетата е на стойност 1 036,11 евро / 2026,46 лв. и унищожил чужди движими вещи - като счупил 3 бр. стъкла на прозорци с размери 60x60 см, 2 бр. стъкла на прозорци с размери 60x90 см и 1 бр. стъкло на прозорец с размери 1,60x1,50 м на къща, собственост на И. П. Б. и ползвана от Н. П. Т. като щетата е на стойност 97,38 евро / 190,46 лв., като общо щетите са на стойност 1 133,49 евро / 2 216,92 лв. - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

Представителят на Районна прокуратура град М. поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия В.. Твърди, че въз основа на писмените и гласните доказателства, заключенията на вещите лица се доказва по несъмнен начин авторството на деянието. При определяне на наказанието предлага на съда да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства, като наказанието му бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“ в размер на осем месеца, като бъдат включени и двете задължителни пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Претендира и присъждане в тежест на подсъдимия на направените разноски в хода на ДП.

Подсъдимият К. И. В. разбира обвинението, признава се за виновен, дава обяснения. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

Упълномощеният защитник – адв. Г. Г., АК-М. в хода на съдебните прения моли съда да приеме, че се касае за маловажен случай на чл. 216, ал. 1 от НК и квалификацията следва да бъде именно по чл. 216, ал. 4 от НК. Развива подробни доводи за това. Моли съда да приеме, че деянието се субсумира под чл. 216, ал. 4 от НК, като бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“.

Производството се разви при условията и реда на Глава ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК, респ. чл.371, т.1 НПК – съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от защитата и подсъдимия.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Приети са заключения по назначените на досъдебното производство съдебно-оценъчни експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият К. И. В. е родом от град М., като понастоящем живее в гр.

С., не е осъждан и работи като оператор производство в търговско дружество „Е.Г.Т.“ ООД. Подсъдимият живеел на семейни начала със свидетелката М.К., като от съвместното им съжителство имат две деца. Около година преди датата на деянието се разделили и В. се преместил да живее в гр. С., а св. К. останала в гр. М. заедно с децата. Подсъдимият често идвал в гр. М., за да се вижда с децата си, като подпомагал и финансово отглеждането им.

Свидетелят Н. Т. е собственик на лек автомобил марка „Б.“, модел „ХХХ“, с peг. № ХХХХХХХ, който обикновено паркирал пред къщата, в която живее на адрес: гр. М., ул. „Св. П.Е.“ №Х. Имотът бил собственост на И. П. Б., но се ползвал от свидетеля Т.. Последният имал интимна връзка със свидетелката М.К., за която подсъдимият знаел.

На 02.03.2024г. около 22.30 часа, подсъдимият се обадил по телефона на св. К., като казал, че пътува към гр. М. и ще дойде да види децата. По това време св. К. си била у дома с децата, като на гости й била св. Ц.Ц. с нейното дете. Св. К. казала на В., че ще излезе за около един час и половина, като у тях ще остане св. Ц., за да се грижи за децата и ще му отвори входната врата, когато пристигне. К. отишла в дома на св. Т.. След като подсъдимият пристигнал пред дома на св. К., й се обадил по телефона и я попитал дали е излязла. Св. К. му отговорила положително, като на В. било известно, че е при св. Т.. Подсъдимият влязъл при децата и започнал да си играе с тях. Тъй като минало много време и вече било след полунощ на 03.03.2024г, а св. К. не се прибирала, В. излязъл и отишъл до дома на св. Т.. Там започнал да вика св. К. да излезе и започнал да хвърля камъни по прозорците на къщата, като успял да счупи 3 бр. стъкла на прозорци с размери 60x60 см, 2 бр. стъкла на прозорци с размери 60x90 см и 1 бр. стъкло на прозорец с размери 1,60x1,50 м. Тъй като св. К. не се показала, подсъдимият В. си тръгнал и се върнал в жилището й при децата и св. Ц.. Тогава последната предложила двамата да отидат до дома на св. Т.. Придвижили се с лекия автомобил на Ц. – „Нисан Кашкай“, с рег. № МХХХХ СВ. На място, св. Ц. и подсъдимият започнали да викат св. К.. След известно време св. Т. и св. К. се показали на терасата, като последната казала, че няма да се прибере. В. се ядосал и взел дървена бухалка и започнал да удря с нея по автомобила на св. Т., който бил паркиран пред дома му и му нанесъл повреди, като счупил предно панорамно стъкло, странично задно дясно стъкло на багажното отделение, стъкло на задна дясна врата и дясно огледало за обратно виждане на автомобила, след което заедно със св. Ц. си тръгнали. Съседи на Т. чули силен шум, като възприели действията на подсъдимия от прозореца си и подали сигнал на ЕЕНСП 112. На място пристигнали св. В.Н. и св. Т.К. - полицейски служители при РУ - М., 2 които констатирали за причинените щети по къщата и автомобила на св. Т..

Бил извършен и оглед на местопроизшествие.

На досъдебното производство е изпълнена съдебно-оценъчна експертиза от вещо лице инж. Е.К., от заключението на който се установява, че стойността на причинените щети на лек автомобил „Б.“, модел „ХХХ“, с рег.

№ МХХХХВМ е 1 036.11 евро / 2026.46лв./. В съотношение към МРЗ за 2024г., щетата се нанася 2.17 пъти. На досъдебното производство е изпълнена и съдебно – оценъчна експертиза от вещо лице И.ка А., от която се установява, че стойността на унищожените прозорци към 03.03.2024г. е 97.38 евро / 190.46 лв/. В съотношение към МРЗ за 2024г. се нанася 0.21 пъти.

Общият размер на причинената щета възлиза на стойност 1 133.49 евро /2 216.92лв/. В хода на съкратеното съдебно следствие, е приета и представена по делото разписка от 02.07.2026г, видно от която подсъдимият е възстановил причинената щета в пълен размер.

Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни, компетентни и безпристрастни. Дадените заключения от вещите лица са в областта, в която са специалисти.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството си на свидетели: Н. Т., М.К., Й.К., В.Н., Т.К., Ц.Ц., Р.О. и Р.Н.Б..

При анализ на свидетелските показания се очертават три групи свидетелски показания.

Първата група показания са на свидетелите Н. Т. и М.К.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели. Те ясно, подробно и хронологично разказват всички факти и обстоятелства, които са им станали лично известни.

Обясняват точно и подробно как е започнала и продължила вечерта – отИ.ето на К. в дома на Т., чуването на шум отвън, колко часа е било, когато е дошъл подсъдимия пред адреса. Ясно и точно свидетелите сочат мястото на извършване на деянието – пред дома на свидетеля Т., като посочват и лекия автомобил, с който са били подсъдимия и свидетелката Ц.. Свидетелят Т. е категоричен в показанията си: „Първоначално видях, че са момче и момиче на около 30 години, като веднага след това разпознах, че момчето е К. И. В., който познавам лично.“ Свидетелката К., от своя страна, хронологично в показанията си посочва как първоначално подсъдимият е дошъл с автомобил сам пред дома на св. Т., като чува чупенето на стъкла от остъклението на терасата. Тъй като свидетелите К. и Т. не излизат, подсъдимият си тръгва.

Малко по-късно се връща заедно със свидетелката Ц.. К. излиза на терасата, като свидетелства: „Тогава видях, че К. държи бухалка в ръка…а след това удари предното панорамно стъкло на колата на Н..“ Показанията на двамата свидетели са взаимно допълващи се, като не се констатираха противоречия.

Показанията на тези двама свидетели са в пълен унисон с втората група свидетели - служителите на РУ-М. В.С. и Т.К.. Тези свидетели не са преки 3 очевидци на случилото се, но чрез показанията им се очертава в пълнота фактическата обстановка. Същите са дошли на адреса по подаден сигнал на тел.112, като на място установили К. и Т., както и съседа им свидетеля Й.К..

Констатирали нанесените щети по лекия автомобил и по остъклението на къщата, при което била сформирана ДОГ.

Третата група свидетелски показания е на Й.К., Ц.Ц. и Р.О.. И тримата са очевидци на част от деянието, като в последователност всеки от тях описва лично възприетите действия на подсъдимия. И тримата са незаинтересовани от изхода на делото, като съдът ги намира за последователни, безпротиворечиви и логични, поради което ги кредитира с доверие в цялост.

Свидетелят А. е категоричен в показанията си: „човекът стоеше до колата на Н. – лек автомобил марка „Б.“ с бухалка в ръка и нанасяше удари с въпросната бухалка върху колата...удря с бухалката по къщата, след това удря и по една постройка, която имат“. И тримата са възприели нанасянето на удари посредством бухалка от страна на подсъдимия върху автомобила на св. Т., което изцяло е в унисон и със свидетелските показания, дадени от Т. и К.. Настоящият съд изцяло дава вяра на показанията на тримата свидетели, като ги оценява като обективни, безпристрастни и взаимно допълващи се.

Свидетелските показания на Р.Н.Б. не спомагат за изясняване на фактическата обстановка, но дават сведения единствено досежно изясняване собствеността на имота, находящ се в гр. М., ул. „Св. П.Е.“ № Х. Съдът ги кредитира с доверие.

Съдът анализира дадените обяснения от подсъдимия В. с оглед тяхната двойствена природа – като доказателствено средство и защитна позиция.

Същият се признава за виновен, съжалява за извършеното деяние. МРС кредитира обясненията му в цялост, тъй като макар и лаконично, подсъдимият посочва, че е отишъл да види децата си, ядосал се е, вследствие на което извършил деянието. Дадените обяснения от подсъдимия се подкрепят от доказателствената съвкупност в цялост.

От събраните по делото доказателства несъмнено може да се направи извода, че подсъдимият К. И. В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 216, ал. 1 от НК, като повредил незаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Б.“, с рег. № ОВ ХХХХ ВМ, собственост на Н.

П. Т. и унищожил общо 6 броя стъкла на прозорци на къща, собственост на И.

П. Б. и ползвана от Н. Т.. От обективна страна повреждането е реализирано чрез нанасяне на удари с бухалка и камъни, вследствие на което са счупени стъклата на къщата и на лекия автомобил. От субективна страна е налице форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че къщата, по която хвърля камъни е чужда собственост. Съзнавал е, че лекият автомобил също е чужда собственост. Знаел е, че същите са собственост, респективно се ползват от пострадалия Н. Т., като е желал и целял с нанасянето на ударите именно тяхното повреждане и настъпване на престъпния резултат.

Не се споделят релевираните доводи от защитата за неправилно приложение на материалния закон и наличие на маловажен случай по чл. 216, 4 ал. 4 от НК. Видно от заключенията по изготвените съдебно-оценъчни експертизи общият размер на причинената щета възлиза на 1 133,49 евро / 2 216,92 лв. Минималната заплата към датата на деянието е била 933 лева / 477.04 евро, като се нанася 2,38 пъти върху размера на щетата, поради което не може да се оцени като незначителна. Възстановяването на причинената щета може да бъде отчетено единствено като смекчаващо вината обстоятелство, предвид че същото е станало едва в съдебната фаза на наказателното производство /арг. л. 33 от делото/. Според актуалната съдебна практика, маловажността на един случай следва да се преценява с оглед критериите, посочени в чл. 93, т.9 от НК, като значение има не само ниската оценка на щетата, но преди всичко и другите вредни последици от деянието, както и обстоятелствата, характеризиращи дееца /в този смисъл Решение № 208/27.02.2018 г., второ н.о. на ВКС по н.д. № 742/2017 г./. Деянието е осъществено в тъмната част на денонощието, през нощта, посредством камъни и бухалка. Непосредственият обект на посегателство са важни обществени отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост, както и конкретната възможност, която процесното деяние създава за сериозно засягане на този обект. Повредено е освен движимо имущество – МПС, така и са унищожени стъкла на прозорци, част от недвижимо такова, поради което са причинени освен материални щети и редица неудобства на свидетеля Н. Т., изразяващи се във временно възпрепятстване на използването на собствения му лек автомобил, както и нарушаване неприкосновеността на жилището, което обитава, посредством счупените стъкла от стъклопакет.