Решение № 242 от 11.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Шумен, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500200 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260018/18.02.2022г. по гр.д.№456/2021г. ШРС е признал за установено че „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София и С. М. Л. дължат солидарно на „Стройрент“ЕООД-гр.София, сумата от 10 600лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 07.11.2019 г., с падеж 06.02.2020 г., за която сума е издадена заповед №794 от 18.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1719/2020г. на ШРС, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда 18.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано само о т ответника С. М. Л. в частта, с която предявения срещу му установителен иск е уважен изцяло. Сочи, че същото се явявало необосновано и неправилно. Между „Стройрент“ЕООД-гр.София и „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София бил налице рамков договор от 22.08.2019г., като за отдаване на всяко наемно оборудване цената и срока били уреждани с допълнителни споразумения. Каузалното правоотношение, за обезпечаване на което бил подписан запис на заповед за сумата от 10600лв. е именно такова допълнително споразумение, издадено в съответствие с чл.1 и чл.2 от рамковия договор.

Неправилно съдът не кредитирал показанията на свид.К.П., брат на управителя на ответното дружество, че записът на заповед бил подписан с оглед цената на конкретно предоставеното оборудване, за да може в случай че същото не бъде върнато да са претендира цената.

Неправилен се явявал изводът на съда, че процесният запос на заповед обезпечавал наемни 1 вноски на обща стойност 61883.81лв. Разпоредбите на чл15 от рамковия договор не били в противоречие с твърдението, че всеки от записите били подписани с оглед стойността на оборудването предоставени по допълнителни споразумения и обезпечавали цената на оборудването по конкретното допълнително споразумение, което в случая било върнато.

Стойността на процесиня запис на заповед-10600лв. се явявала стойността на даденото по допълнително споразумение от 07.11.2019г. оборудване-контейнер 24х6м сглобяем на стойност 10200лв. и отоплителен уред-Стибел на стойност 400лв.. Ако се приемело, че всяка от издадените ценни книги обезпечава изпълнението по което и да е допълнително споразумение, които са осем на брой, то би се стигнало до положение да се ангажира отговорност на наемателя по всички издадени записи на заповед, въпреки връщането на оборудването, предмет на част от споразуменията. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което установителната претенция бъде отхвърлена.

Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемото дружество „Стройрент“ЕООД-гр.София взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

„Хронос ЕР“ЕООД-гр.София не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно представения по делото запис на заповед от 07.11.2019г. издателят „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София, представлявано от пълномощника С. М. Л., се задължило безусловно и неотменимо, срещу представяне на същият да заплати на „Стройрент“ЕООД-гр.София сума в размер на 10600лв., без протест, на падеж – 06.02.2020г.. Срещу издател бил положен подпис от пълномощника С. М. Л., който е подписал ценната книга и като авалист.

По силата на договор за наем №ДШ 912000201 от 22.08.2019г., „Стройрент“ЕООД, в качеството му на наемодател, се e съгласило при въможност да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя „Хронос ЕР“ ЕООД-гр.София, строително оборудване и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване, страните подписват допълнително споразумение, неразделна част от наемния договор. Уговорено е, че при ползване на оборудването наемателят плаща наемната цена, посочена в допълнителното споразумение и/или в издадената фактура. Съгласно чл.5, ал.1 от договора наемателят следвало да заплати наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а съгласно чл.6 - срокът на действие по отношение на всяко конкретно оборудване бил посочен в допълнителното споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от договора е предвидено, че наемателят и/или негов представител се задължават да предоставят едно или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички задължения/съществуващи или бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемната 2 цена, стойност на оборудване/ремонт и почистване/, неустойки, разноски и др., а именно паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция или запис на заповед по утвърден от наемодателя образец.

В съответствие с договора, на 07.11.2019г. между страните било сключено допълнително споразумение № 120002214, съгласно което било предадено за временно и възмездно ползване оборудване, както следва: 1/ контейнер 24х6м, сглобяем, на стойност 10200лв. и отоплителен уред Stebel Eltron 2kw, на стойност 400лв., при стандартна наемна цена за период от 90дни за оборудването по п.1 в размер на 720лдв. и за период от 30дни за оборудването по п.2-0.30лв.. Общата стойност на оборудването възлизала на 10600лв., а наемната цена на 720.30/без ДДС/.

За предаване на оборудването, на 08.11.2019г., бил съставен приемо – предавателен протокол № 12002791, в който е отразено, че наемната цена и стойността на оборудването е без включен ДДС, който се начислявал при издаване на фактурата.

За наема на процеснитото оборудване били съставени фактури №№ 1200002156/08.11.2019 г.,

1200002329/30.12.2019 г.,

1200002412/31.01.2020 г.,

1200002509/28.02.2020 г.,

1200002592/31.03.2020 г.,

1200002646/29.04.2020 г.,

1200002721/28.05.2020 г., **********/30.06.2020 г.,

Съгласно приемо-предавателен протокол №12003546 от 02.07.2020г., било върнато оборудването по п.1 от споразумението, като е посочен наем в размер на 1896лв. за периода 08.11.2019г.-02.07.2020г., а съгласно приемо-предавателен протокол №12003564 от

07.07.2020г., било върнато оборудването и по п.2, като бил посочен наем в размер на общо 2.42лв., за периода 08.11.2019г.-07.07.2020г..

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, в счетоводството на „Хронос ЕР“ЕООД имало открита партида с доставчик „Стройрент“ЕООД, която отразявала задължение по фактури, възникнали след 22.08.2019г. на обща стойност 61883.81лв., съответно в счетоводството на „Стройрент“ЕООД имало открита партида с клиент „Хронос ЕР“ЕООД, на същата стойност. Размерът на неустойката, дължима на основание чл.19, ал.4 от договора за наем възлизала на 18410.64лв.. В периода от датата на заявлението до датата на изготвяне на заключението нямало постъпили плащания.

По ч.гр.д. №1719/2020г. на ШРС, на основание чл.417 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №794/18.08.2020г. и изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответниците за сумата от 10600лв.- главница по горепосочения запис на заповед, както и за 212лв.-държавна такса и 720лв.-адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок, по реда на чл. 414 от ГПК, са подадени възражение от длъжниците, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта. В дадения срок последният е депозирал настоящата искова молба.

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

Заявена е претенция с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване 3 дължимостта на сумата 10600лв., присъдена със заповед за изпълнение №794/18.08.2020г. по ч.гр.д.№1719/2020г. на ШРС.

В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед от 07.11.2019г., с който ответниците/първият като издател, а вторияткато авалист/ са се е задължили да заплатят на ищеца сумата 10600лв. срещу представяне на ценната книга, без протест, на падеж – 06.02.2020г.. Падежът към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната книга е в законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана от пълномощник на първия ответник като издател и от втория ответник, като авалист. Или от формална страна ценната книга е редовна.

Действително записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на същата. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед, обаче, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, като в тези хипотези в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед/т.17, ТР№4/2013г. ОСГТК/. Само за пълнота следва да се посочи, че съобразно константната практика/решение № 171/11.11.2014 г. по т.д.№ 2913/ 2013г., I г.о., решение № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/13г., I г.о., решение

№249/02.02.2015г. по т.д.№4224/2013г. , I т.о./, записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга, като за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент.

По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В настоящия случай ответната страна е въвела твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод на което е издадена процесната ценна книга /като обезпечение на поето задължение с допълнително споразумение от 07.11.2019г. за наем на оборудване, сключено в съответствие с чл.1 и чл.2 договор за наем от 22.08.2019г./, съответно, че задължението за връщане на оборудването по същото е изпълнено, поради което това правоотношение подлежи на изследване в настоящото производство.

При това положение следва да се изследва връзката на записа на заповед с твърдяното каузално правоотношение.

Съобразявайки естеството на твърдяното каузално правотоношение, смисъла, който произтича от клаузите му и от добросъвестността, и ценените доказателства, съдът намира за установено в настоящото производство наличието на връзка между процесния запис на 4 заповед и соченото каузално правоотношение. Както бе посочено по-горе, на 07.11.2019г. между ищцовото и ответното дружество е подписано допълнително споразумение, по силата на което ищцовото предава на ответното конкретно посочено оборудване, на определена стойност, с определена наемна цена и за определен срок, в съответствие с чл.1 и чл.2 от подписания от същата дата рамков договор за наем на оборудване. Процесната ценна книга е издадена на същата дата-07.11.2019г., като посочената в нея сума за изплащане 10600лв., напълно съответства на стойността на предоставеното по споразумението оборудване-10600лв...Или изводът, който се налага е, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението на ответното дружество по допълнителното споразумение № 120002214 от 07.11.2019г. към договора за наем от 22.08.2019г., в съответствие с чл.15, ал.1, т.3 от същия.

Тъй като сумата по записа на заповед в размер на 10600лв. съответства напълно на стойността на предоставеното оборудване, посочена в допълнителното споразумение, то следва да се приеме, че ценната книга е издадена за обезпечаване именно връщането на оборудването, което е сторено. В този смисъл са и показанията на свид.К.П./работил в ответното дружество/, който сочи, че записите на заповеди били издавани за обезпечение връщането на съответното наето оборудване, а не за изплащане на наема, съответно сочената сума в ценните книги била тази на стойността на оборудването. Свидетелят излага, че записите на заповед били подписвани от него или управителя, като Л. бил на трудов договор в дружеството, и предвид тяхно отсъствие го накарали да подпише процесната ценна книга, за да могат да получат съответното оборудване. В случая наемателят е изпълнил задължението си за връщане на наетата вещ.