Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 590/2026
Вид
Решение № 279
Подписан
21.07.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 175, ал.3,пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 21 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200590 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. О. К., ЕГН ********** с, чрез адвокат С.

М., против НП № 25-0340¬000050 / 31.01.2025г., на началник РУ Септември ОДМВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева.

С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата си по изложените в нея искания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Представя писмено становище с претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на НП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 20,07,24г. жалбоподателят управлявал несобственото си МПС – електрически скутер .

Около 9,20.ч бил забелязан от св.пол. Д. С. да го управлява в с. Ветрен дол, на ул. „Първа“ и тъй като същото било без регистрационни табели, бил 1 спрян за проверка .

Водачът - жалбоподателят бил поканен да представи документи за превозното средство и такива, легитимиращи го като водач. За превозното средство не представил СРМПС и служебно било установено, че не е регистрирано.

Св. С. направил фактическа проверка относно възможната скорост, която може да развие превозното средство и подал газ, повдигайки задна гума, при което на дисплея се отчела скорост над 80 км/ч.

При тези данни бил изпратен сигнал до РП Пазарджик за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл. 345,ал.2 вр. ал.1 от НК .

С постановление на прокурор при РП Пазарджик от по пр. пр. 4283/24 било отказано образуването на ДСП и материалите върнати за преценка относно реализирането на административно-наказателна отговорност.

Така, на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН , е издадено процесното НП.

Правилно последното се атакува с доводи за процесуална порочност, но тя не произтича от основанието за издаване на НП.

В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)

При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията ( в ан- преписката) прекратява административно-наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора.

2

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.

Актът и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи ( предвид представената заповед), но съдържанието им НЕ е съответно на установените нормативни изисквания. Касае се до липса факти в описанието на нарушението, които правят възможно отнасянето на процесното превозно средство към определен вид МПС, видът – към определена категория МПС, доколкото задължението за регистрация е с оглед принадлежността към такава (НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства).

Единственото, което е посочено в НП за процесното ППС е, че е електрически скутер. Обаче липсват каквито и да и други технически характеристики ( брой колела, мощност, обем двигател, максимална скорост или др.) , които да го определят като вид МПС според дефиниращите норми на §6, т.13, 14 и 18б ДР ЗДвП. Според посочените норми съответно:

- "Мотоциклет" е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h. ;

- "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.).

3

- Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

Едва в съдебно заседание и в показанията си съставителят на акта, извършил процесната проверка, уточни, че превозното средство вдигало над 80 км/ч, но това обстоятелства следва да е посочено в НП, тъй като е съществен елемент от състава на вмененото нарушение, осъществено чрез бездействие по отношение изпълнение на задължението за регистрация. От друга страна, дори и да бе посочено, само то също не би било достатъчно да се идентифицира превозното средство като един от посочените горе видове.

Това, освен че препятства правото на защита, категорично препятства и възможността за съдебен контрол, тъй като липсва възможност да се отнесе описаното само като електрически скутер МПС към конкретна категория МПС, каквито са определени с чл. 21 от ППЗДвП. А именно принадлежността към такава категория е решаващ досежно регистрацията , доколкото според посочената горе Наредба подлежат на регистрация към дата на нарушението мотопеди и мотоциклети, но не и индивидуалните електрически превозни средства ( чл.1, ал.5 НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.).

Така при липсата на достатъчно и ясно описание на МПС в НП, е налице съществено процесуално нарушение, което се явява самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Следва да се посочи и липсата на доказателства за идентификация на МПС – не се събраха в съдебното следствие и след нарочното неколократно изискване на всички материали от наказващия орган, а стана ясно, че въобще не са събирани в предсъдебната фаза на процеса.

Горното налага отмяна на НП, което влече основателност на възнаграждението за правна помощ. Последното следва да се отмери от Съда, предвид основанието на договорните отношения между жалбоподателя и адвоката ( л. 5, договор и пълномощно) - чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА, твърде ниската фактическа и правна сложност на делото. Като се изхожда от определената с чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2 от НВАР база и предвид възможността за намаляването й под нормативно -предвидения с този национален нормативен акт размер ( с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ;„Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД), следва да се отмери съобразно посочените в 4 предното изречение фактори, полагащото се възнаграждение за извършената адвокатска работа - на 200 лева. То се дължи на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и в полза на адвоката , предвид чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. (разноските за осъществено на посоченото основание процесуално представителство на жалбоподателя следва да се присъдят на адвоката).

За заплащането им е приложим регламентирания с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро, според който , „посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и установеното математическо закръгляване „.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0340¬000050 / 31.01.2025г., на началник РУ Септември - ОДМВР-Пазарджик, с което на Е. О. К., ЕГН ********** са наложени по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР — Пазарджик да заплати на адв. С. Й. М. сума в размер на 200 лева

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5