Решение № 1671 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1671 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330108148 по описа за 2023 година

Ищецът „Йеттел България” ЕАД е предявил установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Й. Д.

Д., че последният дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 170,61 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер **, и Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер **, 333,03 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.02.2021 г., по силата на който е предоставено устройство **, и сумата в размер на 260,91 лева – неустойки, от които сумата в размер на 59,73 лева – неустойка, представляваща три месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер **, 171,21 лева – неустойка, представляваща от стандартната цена на закупено устройство по Договор за лизинг от 02.02.2021 г., и 29,97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.02.2023 г., до 1 окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1109/17.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2370/2023 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер **за срок от 24 месец. Във връзка с посочения договор, ответникът сключил и Договор за лизинг от 02.02.2021 г., по силата на който е предоставено устройство ** за срок от 23 месеца при месечна вноска от 19,59 лева. Същият сключил с ищцовото дружество и Договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер **. Въз основа на сключените договори, ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги. За периода от 05.01.2021 г. до 04.06.2021 г. били начислени процесните суми, за което били издадени три фактури, както следва: фактура № **/**г., фактура № **/**г. и фактура № **/**г. С кредитно известие от 05.08.2021 г., дължимата сума била намалена.

Доколкото ответникът не изпълнил задълженията си по посочените фактури, ищецът прекратил едностранно сключените с него договори. С оглед едностранното прекратяване на договорите по вина на потребителя, в тежест на същия били начислени и процесните неустойки. Същите представлявали месечните вноски до края на срока на договора, но за не повече от три месеца, и разликата между преференциалната цена на закупеното устройство и тази, без абонамент. За събиране на процесните суми ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2370/2023 г. на Районен съд Пловдив. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника Й. Д. - адв. В., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените претенции. Посочва се, че към исковата молба са представени процесните договори, но не са ангажирани доказателства за тяхното прекратяване. Възразява се, че клаузите за неустойка в договорите са нищожни поради противоречие с добрите нрави и като противоречащи на закона, в частност на нормата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Липсвали и доказателства, че договорът е прекратен по вина на потребителя, с оглед на което и неустойките не били дължими. Възразява се, че фактурите, 2 представени с исковата молба, не конкретизират правоотношенията, за които се отнасят. Навеждат се доводи, че с исковата молба се признава, че ищецът едностранно е ограничи услугите по договорите към ответника, но не се сочи дата за посоченото събитие, което е относимо към твърденията за прекратяване на договорите. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2370/2023 г. на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен срок по чл.

415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:

От приобщения по ч. гр. д. договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г., сключен между страните, се установява, че ищецът е предоставил на ответника услуга с абонаментен план към мобилен номер **с мобилен интернет в размер на 20,99 лева за срок от 24 месеца. С договора е закупен таблет ** за сумата в размер на 470,16 лева, при стандартна цена 739,90 лева.

В договора е предвидено, че при нарушение на задълженията на потребителя, същият дължи за всяка сим карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на срока в размер на всички най – високи според условията по плана абонаментни, но не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонаментен план, съответстващ на оставащия срок от договора, и б) в случаите, в които е представено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната част на устройството, съответстваща на ценовата листа, 3 действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.

На база на посочения договор е сключен договор за лизинг от 02.02.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен таблет ** за сумата в размер на 470,16 лева, при стандартна цена 739,90 лева, която следвало да бъде заплатена 24 вноски по 19,59 лева.

По ч. гр. д. е приложен и договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г., сключен между страните, от който е видно, че ищецът е предоставил на ответника услуга с абонаментен план към мобилен номер **в размер на 11,99 лева за срок от 24 месеца. В договора е предвидено, че при нарушение на задълженията на потребителя, същият дължи за всяка сим карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на срока в размер на всички най – високи според условията по плана абонаментни, но не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонаментен план, съответстващ на оставащия срок от договора, и б) в случаите, в които е представено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната част на устройството, съответстваща на ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.

В хода на съдебното дирене е изготвена и приета СТЕ от в. л. **. А. К., от което се установява, че ответникът е системата на ищеца е наличен с акаунт с кл. № **. За периода 05.04.2021 г. – 04.05.2021 г., както за номер **, така и за номер **, са предоставени и потребени телекомуникационни услуги. За периода 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г., както за номер **, така и за номер **, са предоставени и потребени телекомуникационни услуги. За периода 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г., както за номер **, така и за номер **, са предоставени, но не са потребени телекомуникационни услуги. За периода 05.07.2021 г. – 04.08.2021 г., както за номер **, така и за номер **, са предоставени, но не са потребени телекомуникационни услуги. За периода 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г., както за номер **, така и за номер **, не са предоставени и не са потребени телекомуникационни услуги.

4

Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото се явява изготвено с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

Въз основа на така посоченото от правна страна, съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната два телефонни номера – **и **, и устройство - таблет **, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и лизингови вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите от към съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

По отношение на далекосъобщителните услуги, от изслушаната в хода на съдебното дирене СТЕ се изясни, че за периода 05.04.2021 г. – 04.08.2021 г., такива са предоставени, като за част от периода са потребени от ответника, а за останалата част – не са. Настоящият съдебен състав намира, че с предоставянето за ползване на далекосъобщителни услуги ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, поради което му се дължи възнаграждение.

Обстоятелството дали потребителят е ползвал тези услуги е изцяло негова лична преценка, като предвид обстоятелството, че се касае за срочен договор с абонамент, независимо дали услугите са ползвани от същия, той дължи заплащане на абонаментните си такси. От страна на ищеца се претендира заплащане на далекосъобщителни услуги именно за този период, поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата в размер на 170,61 лева се 5 явява доказана в пълен размер. Действително, от приетото по делото заключение, се изясни, че за последващ период - 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г., не са предоставяни далекосъобщителни услуги, в който случай възнаграждение не би се дължало. Същият, обаче, не се включва в претендирания период с исковата молба, поради което се явява ирелевантен за правния спор.

По договора за лизинг, несъмнено се установи, че ищецът е получил таблет ** за сумата в размер на 470,16 лева, при стандартна цена 739,90 лева, която следвало да бъде заплатена 24 вноски по 19,59 лева. Доколкото не се установи заплащане на вноските по договора за лизинг и предвид настъпилия падеж за изпълнение на задължението по същия, то дължима се явява общата сума в размер на 333,03 лева.

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:

Съдът намира, обаче, че претенциите за заплащане на неустойка се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:

Претендираната сума за неустойка, съгласно представените договори, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпките), дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил позначителен от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен ( доколкото неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива ). Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава 6 принципа за справедливост.