Определение № 809 от 27.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500544 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр.чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на Адвокатско дружество „К. и Б.“ (с предишно наименование Адвокатско дружество „Г.“) и „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу определение № 10126 от 08.09.2023 г. по гр.д. № 15514/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, XXII гр.с.

С частната жалба, подадена от Адвокатско дружество „К. и Б.“, чрез адв. К. К., се обжалва определение № 10126 от 08.09.2023 г. по гр.д. № 15514/2022 г. на ПдРС, XXII гр.с., в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3191/10.07.2023 г. чрез присъждане в полза на АД „Г.“ на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 439,17 лв. с ДДС. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Поддържа се, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение съобразно сбора от цената на предявените обективно кумулативно съединени искове, с което е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.5 вр.чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се от въззивния съд да отмени определението в обжалваната част и да осъди ответната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на адвокатското дружество - процесуален представител на ищцата А.

1

Д. Д., отделно възнаграждение за всеки от предявените искове. Позовава се на съдебна практика, според която разноските се определят според броя на исковете и цената на всеки един от тях.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. У., е депозирала отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата, иска се отхвърлянето й и потвърждаване на определението в тази част.

С частната жалба, подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. У., се обжалва определение № 10126 от 08.09.2023 г. по гр.д. № 15514/2022 г. на ПдРС, XXII гр.с., в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3191/10.07.2023 г. чрез определяне на адвокатско възнаграждение на АД „Г.“ /сега АД „К. и Б.“/, представлявало противната страна, без в същото да се включва ДДС. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с най-новата практика на ВКС, намерила отражение в Определение № 917/02.05.2023 г. по ч.к.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г.о., която приема, че ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита. В частната жалба се съдържа и искане за допълване на обжалваното определение с произнасяне по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Доколкото въззивният съд не е могъл да се произнесе за първи път по това искане, при предходното му разглеждане е прекратил производството и е върнал делото на РС – Пловдив със задължителни указания за произнасяне по молбата на „Ай Ти Еф Груп“ АД от 09.08.2023 г. за допълване на решението в частта за разноските. С определение № 13946/08.12.2023 г. по гр.д. № 15514/2022 г.

ПдРС, XXII гр.с., е допълнил решението по делото, като е осъдил А. Д. Д. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сума в размер на 287,53 лв., представляваща сторени от ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Определението не е обжалвано. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от иска е било удовлетворено от първоинстанционния съд с определение № 13946/08.12.2023 г. по гр.д. № 15514/2022 г. и същото не е било обжалвано, поради което въззивният съд дължи произнасяне по частната жалба на „Ай Ти Еф Груп“ АД в останалата част, касаеща размера на определеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

2

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна Адвокатско дружество „К. и Б.“ не е депозирала отговор.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

І. По частната жалба, подадена от Адвокатско дружество „К. и Б.“, чрез адв. К. К.:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.

С обжалваното определение е прието, че при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на база на този сбор се определя адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая е предявен един иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с формулирана претенция за присъждане на сума, дадена без основание, което е главното материалноправно основание на иска, основано на извъндоговорно основание. В тази насока се отчита съдебната практика по Решение № 29 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 1144/ 2010г. на ВКС – ІV г.о., Определение № 421/ 25.03.2014г по гр.д.№ 592/ 2014г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 227/ 22.03.2019г. по гр.д.№ 896/ 2018г. на ІІІ г.о. на ВКС, приемащи, че искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е един, с който ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването.

Ищецът А. Д. Д. е предявила срещу „Ай Ти Еф Груп" АД искова претенция за връщане на платената на ответника, при начална липса на правно основание за нейната дължимост, обща сума от 1340 лв. по един и същ източник на неоснователно обогатяване – недействителен договор за кредит № 210608/16.02.2018 г., като е уточнила, че претенцията се формира от 239,68 лв. – недължимо платена възнаградителна лихва и 1100,32 лв. – недължимо платена неустойка ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до изплащането им. Касае се за 3 претенция, основана на недействителност на целия договор, при което всички извършени плащания, освен връщане на заемната сума, се явяват недължими на едно основание. Поради изложеното възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ и съдействие следва да се определи като за един иск.

ПдОС съобрази решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г . по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи проведени са две открити съдебни заседания, събрани са само писмени доказателства, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 208,83 лева, колкото е присъдил ПдРС за 4 осъществените от процесуалния представител на ищеца действия в производството е съответно на посочените критерии.

IІ. По частната жалба, подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. У.:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е установено, че в първоинстанционното производство ищцата е представлявана от АД „Г.“ (с настоящо наименование АД „К. и Б.“) при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на дружеството по ЗДДС /л. 6 от гр.д. № 15514/2022 г. на ПдРС/.

По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о. и редица други, в които се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

5

71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.

Цитираното в частната жалба Определение № 917/02.05.2023 г. по ч.к.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС е изолирано, противоречи на трайната съдебна практика и не се споделя от настоящия съдебен състав.

Предвид изложеното, частните жалби на Адвокатско дружество „К. и Б.“ (с предишно наименование Адвокатско дружество „Г.“) и „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу определение № 10126 от 08.09.2023 г. по гр.д. № 15514/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, XXII гр.с., се явяват неоснователни, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10126/08.09.2023г., постановено по гр.д.№ 15514/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6