Определение № 822 от 05.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. Перник, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500642 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:

175074752 против Определение № 2248 /17.07.2025 г. по гр. дело № 1327/2025 г. на Районен съд - гр. Перник, с което оставя без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която се иска намаляване разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

По изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и уважи молбата му по чл. 248 ГПК, като бъдат намалени разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника съгласно чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като същите бъдат определени в размер под минималния, а именно 200.00 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна М. П. И. е подал отговор, с който моли същата да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на постановеното определение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело № 1327/2025 г. на Районен съд - гр. Перник е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против 1

М. П. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 1 814,80 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сумата 642,99 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.05.2022 г. до 05.06.2023 г., сумата 359,01 лева - мораторна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 05.06.2023 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата 601,24 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и сумата 1050 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от исковата молба - 18.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, като с Решение № 554/09.06.2025 г. п о същото д е л о исковата претенция е уважена единствено досежно сумата 1383.60 лева - представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №***/***, а в останалата част претенциите са отхвърлени.

В производството пред първата инстанция ответникът е представляван от упълномощен представител – адв. В. М., като са претендирани и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.

С молба от 12.05.2025г. пред първата инстанция ищецът прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като при евентуално присъждане, моли същото да бъде определено на допустимия минимум съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Адвокатски хонорар над определения в Наредбата минимум, се явява явно прекомерен, с оглед на това, че в настоящото производство липсва каквато и да е правна сложност на защита.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на М. П. И., сумата 703 лв. – направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С молба по чл. 248 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като се намалят разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение, до размера съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения, а именно - 200 лева за производството, която молба е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение, като съдът е препратил към изложените мотиви в съдебното решение.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение, че посочените в НМРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда, поради което те не са неотносими към преценката за правилността на акта по чл. 248 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

От значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело. При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са ищци или ответници); предмета на правния спор (дали са предявени един или няколко искове; броя и вида на релевираните материалноправни възражения); константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна и пр.

2

В конкретния казус първоинстанционното производство е образувано по искова молба срещу потребител като с първоинстанционното решение частично са уважени предявените срещу него осъдителни облигационни искове единствено досежно сумата от 1383.60 лева - представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №***/***, а в останалата част претенциите са отхвърлени, като общият материален интерес на предявените искове е 4468,04 лв. В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника-потребител е обосновал своите правни съображения за недействителност на договора за потребителски кредит поради наличие на неравноправни клаузи, респ. за частично погасяване на чистата стойност на кредита, които са били възприети от първия съд, вследствие на което предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове са били частично уважени само за сумата от 1383.60 лева за непогасена част от чистата стойност на кредита. Този пълномощник е издирил релевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, вкл. и поради недействителност на потребителския договор съгласно специалните изисквания на ЗПК при наличие на нищожни клаузи в договора за потребителски кредит. Той е подготвил и представил писмена защита, обосноваваща подадения отговор на исковата молба.

С оглед на общия материален интерес – общо за сумата от 4468,04 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която служи само за ориентир, възлиза на сумата от 746,80 лв., поради което уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 950 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и не се явява в необосновано висок размер и прекомерно. Освен това, липсва както конкретно правно основание, така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на процесуално представителство от адвокат дължимото му и платено от страната адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или максимално близък до него) размер, посочен в Наредбата.

В този смисъл и съобразно свободата на договаряне, извън правомощията на съда е да се намесва в конкретния начин на уговарянето на възнаграждение, стига този начин да не застрашава интереса на противната страна, с оглед разпределянето имуществената отговорност за разноски. В конкретния случай, такова застрашаване не е налице, доколкото ако възнаграждението за защита на ответника би се определило върху цената на всеки главен иск поотделно /главен за главница по Договор за потребителски кредит с цена 1 814,80 лв.+общата цена на аксецорните искове за лихви с цена 642,99 лева и 359,01 лева/, или адв. възнаграждение от 581,68лв. Съответно главен иск за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ с цена 601,24 лева, или адв. възнаграждение от 400 лв., и главен иск за възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ с цена 1050 лева, или адв. възнаграждение от 405 лв. То тогава с оглед конкретната цена на исковете, уговорените минимални възнаграждения за всеки иск, и с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., дължащото се от ответника на адвоката му, именно минимално възнаграждение за защита срещу така предявените искове, би било в сумарен размер 1386,68 лв., значително надвишаващ този на действително заплатеното от 950 лв., и оспорван от жалбоподателя, като прекомерен.

Отделно настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че при защита на потребител сторените от него процесуални разноски трябва да бъдат изцяло възмездени. По същество в този смисъл са и тълкувателните разяснения по решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване – в него се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие 3 на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. В настоящия казус предявените срещу потребителя кумулативно обективно съединени осъдителни искове са отхвърлени в по-голямата им част, вкл. и поради недействителност на потребителския договор при наличие на нищожни клаузи в договора за потребителски кредит, поради което сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. , които не надвишават значително определените по Наредба № 1/9.07.2004 г., трябва да му бъдат възстановени на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете или в размер на 703 лв.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав приема, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника, предвид предмета на делото и предприетите конкретни действия за потребителска защита срещу неравноправни клаузи, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 950 лева.