Решение № 130 от 14.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200836 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. К. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимите Н. Н. К. и А. Н. И. срещу въззивна присъда № 1/08.07.2024 г. на Апелативен съд-гр. Бургас, постановена по в.н.о.х.д. № 123/2024 г. по описа на същия съд, с която се иска отмяна на въззивната присъда. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата на въззивния съд и се прави искане да бъде отменена и да се постанови нова оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими по всички предявени обвинения или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в случай на допуснати съществени процесуални нарушения.

В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК се излагат съображения за неправилен отказ от въззивния съд да преценява наличието на съществени процесуални нарушения от фазата на досъдебното производство, като според защитата съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 348, ал.3 от НПК, без да аргументира становището си.

Сочи се, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да даде отговор с присъдата на наведените от страните възражения в разпоредителното заседание срещу процесуалните нарушения от досъдебното производство, които е приел за неоснователни в същото заседание, поради което възраженията се поддържат и пред касационната инстанция. В 1 частност се има предвид неправилна формулировка с внесения по делото обвинителен акт на обвиненията за престъпления по чл. 278, ал. 6 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, поради непосочване на периода на противозаконното държане за двете деяния и наличие на противоречия с описанието на деянията от досъдебното производство, с което се твърди, че са допуснати нарушения на правото на защита на дееца.

За процесуални нарушения, допуснати в стадия на съдебното производство се сочат пороци в доказателствената дейност на въззивния съд при събирането и оценката на гласните доказателства чрез неправилно приобщаване на средствата за установяването им от досъдебното производство. Процесуалното нарушение е отнесено до гласните доказателствени средства, събрани чрез разпитите на свидетелите М. С. и В. С. от досъдебното производство и приобщаването им по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, без да се извърши проверка за наличие на предпоставките по чл. 281, ал. 5 от НПК, за да се прецени кой е приложимият законов текст, както и до неспазване на забраната по чл. 118, ал.2 от НПК за същите лица да участват по делото в качеството на свидетели, която според защитата е безусловна и нарушаването й представлява процесуално нарушение със съществен характер.

Отделно се излагат доводи за допуснато нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.

305, ал.3 от НПК, поради необсъждане на наличните противоречия между доказателствените източници; игнориране на показанията на майката на подсъдимия К., без да бъдат подлагани на анализ, при положение, че имат съществено значение за субективната страна на деянието; приобщаване на протокола за оглед по делото и материалите от дисциплинарната проверка за подсъдимия И. като служител на МВР към годните доказателства и доказателствени средства, при отчетени нарушения по съставянето на огледния протокол и ползване на обяснения на подсъдимия, дадени в хода на проверката, които в присъдата се съпоставят с депозираните пред съдебния състав, което е недопустимо.

В подкрепа на наведеното нарушение на материалния закон се посочва и осъждането на подсъдимите за извършено от тях престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, което се счита, че се поглъща от престъплението по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което е постановена осъдителна присъда и подсъдимите не следва да носят самостоятелна наказателна отговорност за първото престъпление, поради което следва да бъдат оправдани по обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимите адв. К. поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направеното искане за оправдаване на подсъдимите или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция.

Подсъдимият К. в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан.

Подсъдимият И. в последната си дума пред ВКС заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира 2 жалбите на двамата подсъдими за неоснователни и счита, че следва да бъдат отхвърлени, като се остави в сила постановеният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Сочи, че възраженията на защитата по предявените обвинения са получили надлежен отговор, както и наложените наказания са подробно аргументирани като вид и размер.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационните жалби на подсъдимите и доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 7/25.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 402/2023 г., по описа на Окръжен съд-гр. Сливен подсъдимите Н. Н. К. и А. Н. И. са признати за виновни в извършване на престъпления, както следва:

-подсъдимият К. по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 / четири месеца/ като на осн. чл. 55, ал.3 от НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“ ; по чл.278, ал.6, пр.3 от НК, за което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – „пробация“ за срок от една година със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, като е оправдан частично по това обвинение и на осн. чл. 55, ал.3 от НК съдът не е наложил кумулативно предвидените наказания „глоба“, „конфискация“ и „лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и 7 от НК“; за престъпление по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК с наложено наказание от 6/шест/ месеца лишаване от свобода.

На осн. чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия К. общо най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

- подсъдимият И. по чл. 277а, ал.3, пр.1 и 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 / четири месеца/ изтърпяването на което е отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 55, ал.3 от НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

С присъдата окръжният съд е отнел в полза на държавата предмета на престъпленията по чл. 278, ал.6 от НК и се е разпоредил с веществените доказателства по делото, както и е възложил направените по делото съответни разноски в тежест на двамата подсъдими.

Със същата присъда подсъдимите К. и И. са признати за невиновни в извършване на престъпление по чл. 277а, ал.7, пр. 2 от НК и на осн. чл. 304 от НПК са оправдани по предявеното им обвинение.

С нова въззивна присъда № 1/08.07.2024 г. на Апелативен съд-гр. Бургас, постановена по в.н.о.х.д. № 123/2024 г. присъдата на окръжния съд е била отменена в оправдателната част за престъплението по чл. 277а, ал.7, пр.2 от НК и вместо това е постановена нова присъда, с 3 която подсъдимите К. и И. са признати за виновни в извършването на това престъпление и им е наложено наказание пробация, като на подсъдимия И. на осн. чл. 23, ал.1 от НК е наложено общо най-тежко наказание измежду наказанията по настоящата присъда в размер от четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В останалата част /включително и за общото наказание на подсъдимия К./ присъдата на окръжния съд е била потвърдена.

Касационната жалба на защитата на двамата подсъдими К. и И. е подадена в законовия срок по чл. 350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна и по отношение на двете подсъдими лица.

Наведените касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като проверката за приложението на материалния закон може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по същество относно правно значимите факти.

По това касационно оплакване в касационната жалба се навеждат доводи за неправилно формулирано обвинение относно престъпленията по чл. 278, ал.6 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК за подсъдимия К. с внесения по делото обвинителен акт, което е нарушило правото му на защита и в частност възможността да разбере за какво се обвинява. Защитата се позовава на формулировката на обвинението относно периода на извършване на двете деяния, за който не е посочена начална дата; на стойността на предмета на престъплението по чл. 278, ал.6 от НК, която е противоречиво определена на досъдебното производство и в обвинителния процесуален документ и на описанието на предмета на престъплението по чл.

339, ал.1 от НК, в което са налице противоречия от досъдебното производство и при предявяване на обвинението пред съда с внесения обвинителен акт.

Изложените аргументи, които се отнасят до съдържанието на обвинителния акт са допустими, но неоснователни. Не е налице процесуална пречка касационната проверка да обхване правилността на обвинението, предявено с обвинителния акт по делото, по съображения от преюдициалното заключение на СЕС по дело С-282/20 относно тълкуването на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Възприетото в решението на СЕС тълкуване е в смисъл, че не могат да бъдат преклудирани след провеждане на разпоредително заседание по делото процесуални възражения срещу формулировката на обвинителния акт, който съдържа неяснота или непълнота, които опорочават съдържанието му и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация за обвинението. Респективно, доводите от касационната жалба за неяснота в съдържанието на внесения обвинителния акт, които препятстват подробната информираност на подсъдимия относно обвинението подлежат на касационен контрол.

4

Прочитът на обвинителния процесуален документ сочи на неоснователност на защитните доводи. Формулировката на инкриминираните престъпления по чл. 278, ал.6 от НК и по чл.

339, ал.1 от НК е достатъчно пълна и ясна и не препятства възможността на подсъдимия да разбере същността на предявените спрямо него обвинения и адекватно да се защити срещу тях. В конкретика обвинението за престъпление по чл. 278, ал.6 от НК, което не съдържа начален период на извършването му не препятства възможността на дееца за ефективна защита, тъй като в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт се съдържа достатъчно информация за начина на придобиване на инкриминираните археологически обекти, както и за периода, от който се упражнява държането върху тях. В същия процесуален документ е посочено, че по данни на подсъдимия предметите са придобити по наследство от неговия баща и като лични подаръци, друга част „били законни“, което сочи на яснота от негова страна за предявеното му обвинение и необходимата съответна защита, която да организира. Задължението за идентификация и регистрация на движимите културни ценности, съгласно действащата редакция на Закона за културното наследство /ЗКН/ възниква от датата, на която е установено тяхното държане, като периодът от една година, предоставен с пар. 5 от ПЗР на ЗКН (изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) е изтекъл през ноември 2010 г., значително време преди крайната дата на обвинението. В този смисъл началният момент, в който деецът е установил фактическа власт върху предмета на престъплението е ирелевантен за наказателната му отговорност при положение, че към инкриминираната крайна дата, държаните движими археологически обекти /повече от три на брой/ не са били идентифицирани и регистрирани по надлежния законов ред.