Решение № 352 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100507134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. А. Х., ЕГН ********** срещу решение № 4951 от 20.03.2024г., постановено по гр. дело № 59283/2022г. по описа на СРС, 140-и състав, В ЧАСТТА МУ, с което е отхвърлен предявеният срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, заместен в процеса от правоприемника си „Банка ДСК“ ЕАД, иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума над уважената част от иска от 4 699,95 лв. до пълния предявен размер от 18 002,21 лв., включваща суми за главница, лихви и разноски, по сключен между ищцата и “Банка ДСК“ ЕАД, договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2007г., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 10.06.2011г., по ч.гр.д. № 16097/2011г., по описа на СРС, 61 състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда процесуални нарушения, довели до неправилност на обжалвания съдебен акт. С уточнителна молба по делото, след дадени от съда указания, сочи, че искането му е въззивният съд да уважи 1 частта от предявения иск, която е била отхвърлена от първоинстанционния съд, за остатъка от сумата над уважената с първоинстанционното решение сума, за която счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност през 2019г.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК” АД депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Сочи, че между страните няма спор по фактите, които се установяват от присъединеното изпълнително дело, а именно – че давността за процесните вземания е била многократно прекъсвана. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски.

В частта, с която предявеният иск по чл.439 от ГПК е уважен за сумата от 4 699,95 лв., включваща суми за главница, лихви и разноски, по сключен между ищцата и “Банка ДСК“ ЕАД, договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2007г., принудително събирани по изпълнително дело №20147910400268 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. с район на действие СГС, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Съдът е сезиран и искова молба, депозирана от ищцата Р. А. Х. срещу “Банка ДСК“ ЕАД /като правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД преобразуван чрез вливане/, с която са предявени отрицателни установителни искове за установяване недължимост на вземания в общ размер на 18 002,21 лева, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между ищцата и “Банка ДСК“ ЕАД, като погасени чрез плащане, а при условията на евентуалност, поради изтекла погасителна давност.

С уточнителна молба от 02.10.2024г. ищцата е конкретизирала, че 2 процесните вземания са предмет на изпълнителен лист от 10.06.2011г., издаден от СРС, 61 с-в по чгд №16097/2011г., като сумата е формирана от 12 348,51 лв. главница по договора за кредит, договорна лихва в размер на 3 488,21 лв., разноски пред СРС от 316,73 лв. и законна лихва. Сумите са принудително събирани по изпълнително дело №20147910400268 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. с район на действие СГС.

Ответникът оспорва претенциите и поддържа, че давността за процесните вземания е била многократно прекъсвана, като на 20.10.2021г. на осн. чл.365 от ЗЗД между страните е било подписано и споразумение за размера на дълга и встъпване на нов солидарен длъжник. С чл.9, ал.2 от споразумението длъжниците са направили и отказ от изтеклата до момента погасителна давност, който има ефекта на признаване на вземането. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи твърдяното плащане на дълга, а на ответника, при условията на пълно и главно доказване - че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и по ч.гр.д. №16097 по описа за 2011 на СРС, 61 състав срещу ищцата, както и срещу солидарните длъжници - М.С. Х. и Т.М.П., в полза на “Банка ДСК“ ЕАД, за сумите от 12 348,51 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2007г., от 3488,21 лв. - договорна лихва за периода 12.05.2010г. 13.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на заявлението.

С договор за прехвърляне на вземания от 23.12.2011г., “Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземанията си горепосочения договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2007г. на “ОТП Факторинг България” ЕАД, като за същите било образувано изпълнително дело №20147910400268 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. с район на действие СГС.

Видно от приетия по делото препис от същото изпълнително дело, ПДИ 3 е връчена на ищцата на 17.04.2014г., като по делото няма данни срещу заповедта за изпълнение да са постъпвали възражения.

Срещу ищцата са били извършвани изпълнителни действия, както следва: наложен е запор по банковите сметки на ищцата в различни банки и неколкократно са били налагани запори върху секвестируемата част от получаваното трудово възнаграждение от ищцата - на 02.04.2014г.;

16.04.2015г.; 09.11.2017г.; 21.11.2017г.; 04.03.2021г. На 15.12.2017г. по делото е постъпила молба от ищцата за разсрочване изпълнението на задължението. На основание налаганите в хода на изпълнителното производство, са удържани суми от трудовото възнаграждение на ищцата, за което има извършени надлежни отбелязвания върху изпълнителния лист. С постановление на ЧСИ, изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Последователно съдебната практика възприема, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО; определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г., II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО и др. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , считано от стабилизирането на процесната заповед за изпълнение по отношение на всеки един от длъжниците е започнала да тече нова петгодишна давност за процесните вземания.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови 4 изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.

Поради това, новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира.

С решението по т.д. №3/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Следователно, новата давност за процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015г. Същата е следвало да изтече през 2020г., но е била многократно прекъсвана от подробно описаните по-горе изпълнителни действия срещу ищцата, изразяващи се в налагане на запори по банковите й сметки и трудови възнаграждения. От прекъсването на теченето на давността е започнала да тече нова петгодишна давност.

Последното прекъсване на давността е осъществено на осн. чл.116, б.

„а“ от ЗЗД с признанието на дълга по сключеното на 20.10.2021г. споразумение, което представлява спогодба по см. на чл.365 от ЗЗД.

Постигната спогодба при конкретно описани параметри е израз на свободата 5 на договаряне и когато страните не се позовават на пороци на волята си при сключване на спогодбата /какъвто е настоящият случай/, съдът е длъжен да я зачете (в този смисъл са Решение № 134 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2018 г., III г. о., ГК и Решение № 590 от 21.04.2020 г. на СГС по т. д. № 408/2019 г.) и да приеме, че положението е такова, каквото страните са се съгласили с подписването на процесната спогодба. Затова и правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дълга е такъв, какъвто са го посочили спогодилите се страни. При липса на данни по делото за извършени погасявания след тази дата, правилно съдът е приел, че искът е основателен за сумата над установения общ размер на дълга до пълния предявен размер на претенцията, доколкото между страните не е спорно, а и се установява от приетото споразумение, че тази сума е била погасена в хода на принудителното изпълнение и към момента не се дължи.

По иска за погасяване на дълга по давност, предвид гореизложените мотиви, предвид приложимия към разглеждания казус петгодишен давностен срок, прекъснат на 20.10.2021г. - същият не е изтекъл нито до момента на подаване на исковата молба в съда на 01.11.2022г., нито до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.

Що се касае до т.нар. абсолютна погасителна давност, на която също се позовава ищцата, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.112 от ЗЗД, съгласно която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването , освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, е в сила от в сила от 02.06.2021 г. и съгласно Решение № 4 от 20 април 2021 г. по конституционно дело № 1 от 2021 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), няма ретроактивно действие, поради което също не е изтекла.