Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 16.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 321/2025
Вид
Решение № 36
Подписан
16.02.2026
Състав
Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500321 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 265 от 08.04.2025 година, постановено по гражд. дело № 484/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдена Д. А. Р., ЕГН **********, с адрес: град Б., да заплати в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Петя Николова Д., Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин, Ангел Антонов Матеев, начин на представляване - съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, сумата от 55 800.12 CHF с равностойност в евро от 33 431.66 € по курса на БНБ към 01.08.2008 година 1.66908 франк/евро според Приложение № 1 с левова равностойност 65 386.65 лева, частично предявен иск за присъждане на главница по договора за кредит в общ размер на 95 040.26 CHF за периода 04.08.2015 година до 20.07.2020 година и сумата от 472 CHF с равностойност в евро от 282.79 € по курса на БНБ към 01.08.2008 година - 1.66908 франк/евро според Приложение № 1 с левова равностойност 553.09 лева, частично предявен иск за присъждане на дължима договорна лихва за периода 10.02.2015 година - 20.07.2020 година от общия размер от 32 396 CHF, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за присъждане на левовата равностойност до претендираните общо 100 446.91 лева.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Д. А. Р., чрез адв. Д. Д. от АК-София, с адрес за връчване: град София, бул. „Овча купел“ № 26-Б, срещу така постановеното съдебно 1 решение, в осъдителната му част, с която същото се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и противоречащо на съдебната практика. Оспорват се изводите на съда, че дължимите от кредитополучателката суми по процесния кредит следва да се присъдят в уговорената валута - швейцарски франкове. Поддържа се, че няма сила на пресъдено нещо за валутата, размера, равностойността в различни валути и начина на изчисляване на вземането на банката от Д.

Р.. Инвокира се пропуск на съда да се произнесе по повдигнатото възражение за неравноправност на клаузата на чл. 1, ал. 1 от процесния договор за кредит, респективно по наведените доводи за нищожност на целия договор като последица от неравноправността.

Сочи се, че тези въпроси са останали извън предмета на предходното дело между страните, поради което по отношение на тях влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо.

Обосновава се неправилност на решението относно неравноправността на клаузите за валутата на кредита и валутния риск. Изтъква се, че всички клаузи на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 24 от процесния договор се отнасят до валутния риск и следва да бъдат разглеждани като група уговорки, която определя основния предмет на договора.

Поддържа се нищожност на целия договор за кредит. Цитира се практика на ВКС и СЕС.

Навеждат се оплаквания, че като е приел, че се запазват клаузите, съдържащи уговорки относно съществените за всеки кредитен договор престации, съдът е запазил именно неравноправните клаузи за връщане на дълга в „швейцарски франкове“. Твърди се очевидна неправилност. Според въззивника, съдът незаконосъобразно по същество е изменил предвиденото в неравноправните клаузи задължение на Р. да погасява кредита в швейцарски франкове при стойността на тази валута към датата на плащането, присъждайки сумите в швейцарски франкове при установена левова равностойност към минал период. Оспорват се изводите на съда, че договорът може да продължи да съществува и без неравноправните клаузи. Изразява се позицията, че не следва да се търси приложение на диспозитивни норми, които да заместят неравноправните клаузи, тъй като кредитополучателят е заявил и поддържа изричното си желание да не се счита обвързан от неравноправните клаузи и от договора. Обосновава се разрешаване на отношенията между страните на принципа на неоснователно обогатяване. Твърди се, че не е установено каква сума е платила Р. на банката по договора, респективно има ли неизплатен остатък от чистата получена сума и какъв е той.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв. М. И. - САК, с адрес за връчване: град София 1202, район Оборище, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 84, ет. 4, в който се развиват съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания. Инвокира се опит за преразглеждане на приключил спор между страните, разрешен със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че искът за прогласяване на нищожност на целия договор вече е бил отхвърлен. Изтъква се, че 2 задължението на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори се отнася до договорите в цялост, а не само в рамките на оплакванията от страните. Оспорват се оплакванията на страната за незаконосъобразно допълване на договора от страна на съда. Сочи се, че при преценка за недействителност на договора, съдът изследва дали тази недействителност ще доведе до влошаване положението на длъжника. Именно с цел избягване на такова влошаване, съдът е присъдил сумата в швейцарски франкове при установена левова равностойност към един фиксиран, минал момент. Моли се за оставяне на жалбата без уважение.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от Д. А. Р., чрез адв. Анна Георгиева - САК, срещу постановеното по него определение № 1618/23.06.2025 година, с което е отхвърлена подадената молба вх. № 10238/27.05.2025 година за изменяване на решение № 265/08.04.2025 година в частта за разноските. Претендира се, че съотношението между материалният интерес по делото и размерът на уважената част е 65.65 % и 34.35 % отхвърлена част, поради което е налице неправилно изчисление.

Моли се за отмяна на определението и постановяването на ново, с което присъдените суми за разноски се разпределят, както следва: Д. А. Р. да бъде осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 5 602.38 лева, а „Юробанк България“ АД да бъде осъдено да заплати на Д. А. Р. сумата от 1 284.69 лева разноски по делото.

По частната жалба е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв. М. И. - САК, с който се претендира нейната неоснователност поради правилно изчисляване на разноските. Твърди се, че се касае за разлика във валутните курсове, като съдът е присъдил франковете по исторически курс към 01.08.2008 година.

Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между страните, че на 24.07.2008 година между същите е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот H L 41626, по силата който банката е предоставила на ответницата кредитополучател кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 55 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване кредита, който кредитополучателят се е задължил да погасява в 3 сроковете и при условията на същия. Посочено е в чл. 2 от писменото съглашение, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в банката; усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката швейцарски франк към еврото за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Според чл. 3, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия и лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.9 пункта; към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. БЛП за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. За новия БЛП банката уведомява кредитополучателя чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Според чл. 6, ал. 2, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която той е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита от последната се извършва освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курса на банката „продава“ за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно ал. 3 на разглежданата норма, ако по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищните кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. В чл. 23 от договора е дефиниран употребявания в него термин превалутиране, като е записано, че същото се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от сключеното между страните писмено съглашение съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 от същия повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като в тази връзка напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен и поема всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на същия член също се съдържа декларация на кредитополучателя, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от процесния 4 договор, както и че е съгласен с настъпването им. Страните са сключили и пет допълнителни споразумения, последното от които от 03.02.2014 година, в които се съдържат договорки за облекчено погасяване на дълга за определен период от време, както и предоговаряне на съществуващия към датата на подписване на всяко едно от тях дълг на ответницата към банката.