Решение № 1495 от 14.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. Плевен, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430102558 по описа за 2026 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Ю. А., ЕГН **********, от ***, чрез адв.М. М. от АК Пловдив, против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1533028/21.10.2025 г., по силата на който ответното дружество се задължило да предостави на ищеца парична сума в размер на 300,00 лева, а кредитополучателят да върне общо сумата от 414,00 лева, при срок на договора от 30 дни. В договора бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42,58% и годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 36%.

Твърди се, че договорът съдържа предварително изготвени от кредитора клаузи, сред които и такава, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави допълнително обезпечение на вземането. Съгласно чл.27, ал.1 от договора, ако потребителят не изпълни това си задължение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с погасителната вноска. Ищецът твърди, че въз основа на тази уговорка му е начислена неустойка в общ размер на 105,00 лева, която е добавена към 1 дължимите по договора главница и възнаградителна лихва и е включена в погасителния план. Посочва, че е погасил предсрочно задълженията си по договора, като е заплатил на кредитора общо сумата от 370,00 лева.

Поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди, че в договора не е посочено по ясен начин дали уговореният лихвен процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив, както и че липсва необходимата информация за формирането на посочения годишен процент на разходите. Според ищеца в договора е посочена единствено цифровата стойност на ГПР, без да са индивидуализирани разходите, включени при неговото определяне, и без да са посочени допусканията, използвани при изчисляването му. Не ставало ясно дали в тази стойност е включена уговорената неустойка, въпреки че същата представлявала предварително предвиден и известен на кредитора разход, пряко свързан с договора за кредит. Излагат се съображения, че чрез уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредиторът фактически увеличава цената на предоставения финансов ресурс, като заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поддържа се, че посочването на ГПР, който не отразява действителните разходи по кредита, се приравнява на неизпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. При условията на евентуалност ищецът поддържа, че клаузата на чл.27 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправния й характер по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Излага съображения, че задължението за предоставяне на обезпечение има акцесорен характер спрямо главното задължение за връщане на получената сума, поради което неизпълнението му не може да обоснове начисляването на неустойка в подобен размер. Поддържа, че с тази уговорка се прехвърля върху потребителя рискът, произтичащ от задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността му, като неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Въз основа на изложеното се иска да бъде прогласена недействителността на

Договор за потребителски кредит

2

№1533028/21.10.2025 г. и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35,79 евро, представляваща недължимо платени суми над чистата стойност на предоставения кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност, ако договорът бъде приет за действителен, се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл.27 от договора и осъждане на ответника да върне сумата от 30,00 евро, представляваща недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски. В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, депозирано на 01,09,2026 г., развива съображения по същество на спора и представя списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД, чрез адв.Х. М., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място се поддържа, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с процесуални права, тъй като ищецът е образувал множество самостоятелни производства срещу ответното дружество, в които оспорва идентични договорни клаузи, съдържащи се в различни договори за потребителски кредит, сключени между същите страни.

Според ответника целта на отделното предявяване на исковете е генериране на разноски в необосновано висок размер. Прави се искане за съединяване на производствата по реда на чл.213 от ГПК, а при условията на евентуалност процесуалното поведение на ищеца да бъде съобразено при произнасяне относно разноските. По съществото на спора ответникът поддържа, че процесният договор е действителен и отговаря на всички приложими изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и останалото относимо законодателство.

Твърди, че договорът е сключен посредством електронната система на кредитора, след като потребителят е получил възможност да се запознае с проекта на договора, Общите условия и Стандартния европейски формуляр.

Според ответника ищецът е бил предварително информиран за всички условия по кредита и е изразил съгласието си за сключването му. Оспорва се твърдението, че посоченият в договора ГПР не отговаря на законовите изисквания. Ответникът поддържа, че уговорената неустойка не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като същата е 3 обусловена от последващо неизпълнение на самостоятелното задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение. Счита, че за подобни разходи намира приложение изключението на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК. Поддържа, че неустоечната клауза е действителна, тъй като има обезпечителна и обезщетителна функция, свързана с увеличения риск за кредитора при липса на договореното обезпечение. Според ответника неустойката е ясно и разбираемо определена, като потребителят е имал възможност да избегне начисляването й чрез предоставяне на обезпечение или да преустанови начисляването й чрез последващо изпълнение на това задължение. Оспорва и твърденията за неравноправност на договорната клауза, като поддържа, че същата е индивидуално договорена. Сочи, че ищецът многократно е ползвал идентични кредитни продукти на ответното дружество, поради което е бил запознат с техните условия и икономическите последици от сключването на договорите. По отношение на осъдителния иск ответникът изрично признава, че по Договор №1533028/21.10.2025 г. ищецът е заплатил сумата от 35,79 евро над чистата стойност на предоставения кредит, но поддържа, че плащането е извършено на валидно договорно основание, поради което сумата не подлежи на връщане. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените разноски. В с.з. ответникът не изпраща представител, депозира писмено становище на 28,08,2026 г., в което изрично посочва, че претендираната сума по евентуалния осъдителен иск в размер на 30,00 евро е постъпила за погасяване на неустойката по договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че същите са били обвързани от Договор за потребителски кредит №1533028/21.10.2025 г., по силата на който ответното дружество, в качеството си на кредитор, е предоставило на ищеца парична сума в размер на 300,00 лева, а последният се е задължил да изпълни поетите с договора задължения съобразно уговорените условия. От съдържанието на договора и погасителния план се установява, че срокът за връщане на предоставената сума е 30 дни, като посоченият годишен лихвен процент е 36%, а годишният процент на разходите - 42,58%.

В договора е предвидено задължение на кредитополучателя да 4 предостави допълнително обезпечение на вземането на кредитора. Съгласно чл.27, ал.1 от същия, при непредоставяне на договореното обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено.

Предвидено е неустойката да се заплаща заедно с погасителната вноска.

От погасителния план се установява, че към предвидените за връщане главница и възнаградителна лихва е добавена неустойка в общ размер на 105,00 лева, като общата сума, посочена за връщане, възлиза на 414,00 лева.

Така при предоставена главница в размер на 300,00 лева са предвидени допълнителни плащания в общ размер на 114,00 лева, от които 105,00 лева представляват неустойка. Следователно още към момента на сключването на договора кредиторът е бил в състояние да определи размера на тази неустойка и е включил същата в представения на потребителя погасителен план.

Размерът й представлява 35% от предоставената главница, а заедно с възнаградителната лихва общото договорено оскъпяване достига 38% от размера на отпуснатия кредит, при срок на ползването му само 30 дни.

Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си за връщане на предоставената главница. В исковата молба се твърди извършено общо плащане в размер на 370,00 лева, а в отговора си ответникът изрично признава получаването на сума в размер на 35,79 евро над чистата стойност на предоставения кредит. Това признание се отнася до неизгоден за ответника факт, направено е в рамките на настоящото производство и не е оттеглено. С оглед разпоредбата на чл.175 от ГПК съдът го съобразява при формиране на фактическите си изводи. С определението по чл.140 от ГПК обстоятелството е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:

Предявените искове са допустими.

Неоснователно е възражението на ответника за злоупотреба с процесуални права, обосновано с обстоятелството, че ищецът е предявил множество самостоятелни искове срещу същото дружество по различни договори за потребителски кредит. Всяко от правоотношенията между страните е възникнало въз основа на самостоятелен договор, сключен на различна дата и пораждащ отделни права и задължения. Обстоятелството, че 5 договорите съдържат идентични клаузи и че правната защита се основава на сходни съображения, не заличава самостоятелния характер на всяко от правоотношенията. Предявяването на отделни искове за защита на права, произтичащи от отделни договори, представлява допустимо упражняване на предоставеното от закона право на иск. Само по себе си то не установява намерение за увреждане на насрещната страна и не може да обоснове отказ от съдебна защита. Следва да се отбележи и че при наличие на законови основания за недействителност на договор с потребител обстоятелството, че последният е сключвал и други сходни договори, не може да санира недействителните уговорки, нито да изключи предвидените от закона последици. Защитата на потребителя произтича от императивни правни норми, чието приложение не може да бъде поставено в зависимост от броя на сключените от него договори.