Решение № 432 от 08.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Русе, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520106541 по описа за 2021 година

Ищцата М. КР. В. твърди, че около 23.10 часа на 03.08.2021г. се намирала заедно с дъщеря си К., И.В. и Р. В. в центъра на гр.Русе. Те заедно вървели пеша по ул.”Александровска” и завили от нея по левия тротоар на ул.”Георги С.Раковски”, след което всички слезли от него на пътното платно. Улично осветление липсвало. Ищцата направила няколко крачки след слизането си от тротоара и неочаквано усетила, че стъпва на неравна повърхност, вследствие на което изгубила равновесие и паднала на земята.

Изпитала внезапна силна болка, от която извикала. Намирайки се вече на земята, тя видяла, че десния й крак е попаднал в неравност на пътното платно, което е причинило загубата на равновесие. След няколко секунди се опитала да се изправи с помощта на И.В. и Р. В. и в този момент видяла, че от коляното на десния й крак тече кръв, опитала се, но не успяла да стъпи изобщо на него, тъй като изпитвала много силна болка в областта на ходилото на същия крак. Необходимо й било малко време да осъзнае какво се случва и да събере сили да се придвижи до автомобила на И.В., който бил паркиран в близост. Последната й осигурила вода и салфетки, с които да почисти кръвта от коляното. За няколкото минути, които изминали докато се качи в автомобила, ищцата видяла как кракът й започнал да се подува постепенно. И.В. я откарала в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев” АД, където й оказали първа помощ и извършили рентгеново изследване, резултатите от което били разчетени на следващия ден сутринта. Препоръчали й поставянето на студени компреси и приемане на обезболяващи. След като се прибрала в дома си, ищцата прекарала безсънна нощ. Освен силните болки, които продължавала да изпитва, тя осъзнала, че й предстои бавен дълъг и мъчителен болезнен оздравителен процес, който неминуемо ще промени както ритъма на нейния живот, така и този на цялото й семейство. На следващия ден – 04.08.2021г., рано 1 сутринта било разчетено рентгеновото изследване от рентгенолог, което показало, че е налице фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило. Същият ден й била поставена гипсова имобилизация. На 11.08.2021г. М.В. била освидетелствана от съдебен лекар, който отразил в издаденото от него съдебномедицинско удостове рение, че е налице счупване на пета предходилна кост на дясното ходило и охлузване на дясното коляно, които увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени както е съобщено в предварителните сведения. През целия двумесечен период на възстановяване, ищцата е разчитала на помощта на своето семейство – съпруг, деца и на своята майка. През първата седмица след инцидента, не можела да става от леглото и близките били неотлъчно до нея, за да й помогнат при задоволяване дори на найелементарните ежедневни нужди – тоалет, хранене, преобличане. След това започнала да се изправя с помощта на патерици, но придвижването й с тях било много трудно за нея.

Лекарите й обяснили, че освен поставяне на гипс и търпения докато зарасне счупеното място, няма какво друго да се направи в този момент. Лечението било консервативно, в домашни условия. След премахването на гипса В. можела да извършва съвсем ограничени и все още болезнени движения. В областта на счупването и към момента имало оток. Ищцата не се чувствала пълноценна жена и майка, тъй като не можела нито да работи, нито да се грижи за домакинството така, както сама го е правила винаги до този момент. Тежало й, че се налага нейната майка да готви за семейството, на дъщеря й на 12 години да чисти, пере и простира, вместо спокойно да играе като останалите деца на нейната възраст. Тежало и също така, че вместо да отиде заедно със семейството си на почивка и да се отдаде на дългоочакваните през цялата година летни забавления, тя трябва да ходи на санаториум, раздвижвания и физиотерапия. Ражденият й ден също минал тягостно – без да бъде проведено обичайното семейно празненство, а с изправен в хоризонтално положение десен крак, с подпрени до него патерици. По съвет на лекуващия лекар, ищцата провела курс на лечение в Павел баня през периода 16.09.2021г. – 21.09.2021г., за който заплатила сума в общ размер на 1 382.00 лева. В продължение на два месеца – от 04.08.2021г. до 02.10.2021г. ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност. Твърди и че пътят, по който е настъпило процесното произшествие се намира на територията на гр.Русе, поради което е част от общинската пътна мрежа. Според разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват и са задължение на съответните общини. Съгласно легалното определение в пар.1, т.1 от ЗП, „път” е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Предвид обстоятелството, че посочения инцидент е настъпил по пътен участък, за който Община Русе не е изпълнила задължението си да го поддържа в експлоатационно състояние, което да не причинява увреждания на преминаващите по него пешеходци, то тя следва да понесе отговорността за причинените при падането на ищцата имуществени и неимуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Освен това, нейните служители не са изпълнили и задълженията си по чл.3, ал.1 от ЗДвП и чл.167 от ЗДвП, като не са 2 сигнализирали препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ безопастността му по реда, предвиден в чл.3, ал.2 от ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и т.н. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според пар.1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая намиращата се на пътното платно дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за преминаването на пешеходци. Проявеното бездействие на служителите на ответника е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите, на ищцата. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай, ответникът следва да отговаря за бездействието на своите служители, които не са предприели необходимите мерки за осигуряване на нормалното използване на пътя. Това тяхно бездействие е довело до настъпване на процесния инцидент, при който са настъпили имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да й заплати сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, в резултат на падане на 03.08.2021г. в гр.Русе по ул.”Георги Сава Раковски”, причинено вследствие загуба на равновесие при стъпване в намиращата се на пътното платно неравност и сумата от 1 537.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за издаване на съдебномедицинско удостове рение, прегледи, гипсова имобилизация и рехабилитационно лечение, в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на настъпване на увреждането 03.08.2021г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде осъден ответника да заплати на редовно упълномощения от ищцата адвокат, който й оказва безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за всеки един от предявените искове.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.

Ответникът Община – гр.Русе оспорва изцяло предявените искове и не сочи писмени доказателства. Твърди, че няма доказателства, от които да се направи извод, че процесното увреждане е настъпило по описания в исковата молба начин и не е ясно точното местоположение и вида на неравността, за която се твърди, че е предизвикала падането, а от там да се изведе и вината и компенсирането на неимуществените и имуществени вреди от страна на Община Русе. Оспорва и исковете по размер, като твърди, че претенциите са 3 прекомерни, предвид обстоятелството, че процесното нараняване не е довело до живото застрашаващо състояние, допълнително влошаване на състоянието на здравето, осакатяване или загрозяване. Процеса на възстановяване на нараняването е протекъл в нормални граници, без усложнения и функцията на крайника е възстановена в цялост. Правят и възражение за съпричиняване на вреденостния резултат от страна на ищцата, настъпил поради неправомерно поведение на последната, която не е проявила достатъчно внимание при предвижването си по пътния участък, поради което считат, че евентуално дължимите се обезщетения следва да бъдат намалени.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2021г. около 23.10 часа ищцата се намирала заедно с дъщеря си К., И.В. и Р.

В. в центъра на гр.Русе. Те заедно вървели пеша по ул.”Александровска” и завили от нея по левия тротоар на ул.”Георги С.Раковски”, след което всички слезли от него на пътното платно. Улично осветление липсвало. Ищцата направила няколко крачки след слизането си от тротоара и неочаквано усетила, че стъпва на неравна повърхност, вследствие на което изгубила равновесие и паднала на земята. Изпитала внезапна силна болка, от която извикала. Намирайки се вече на земята, тя видяла, че десния й крак е попаднал в неравност на пътното платно, което е причинило загубата на равновесие. След няколко секунди се опитала да се изправи с помощта на И.В. и Р. В. и в този момент видяла, че от коляното на десния й крак тече кръв, опитала се, но не успяла да стъпи изобщо на него, тъй като изпитвала много силна болка в областта на ходилото на същия крак. Необходимо й било малко време да осъзнае какво се случва и да събере сили да се придвижи до автомобила на И.В., който бил паркиран в близост. Последната й осигурила вода и салфетки, с които да почисти кръвта от коляното. За няколкото минути, които изминали докато се качи в автомобила, ищцата видяла как кракът й започнал да се подува постепенно. И.В. я откарала в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев” АД, където й оказали първа помощ и извършили рентгеново изследване, резултатите от което били разчетени на следващия ден сутринта.

Препоръчали й поставянето на студени компреси и приемане на обезболяващи. След като се прибрала в дома си, ищцата прекарала безсънна нощ. Освен силните болки, които продължавала да изпитва, тя осъзнала, че й предстои бавен дълъг и мъчителен болезнен оздравителен процес, който неминуемо ще промени както ритъма на нейния живот, така и този на цялото й семейство. На следващия ден – 04.08.2021г., рано сутринта било разчетено рентгеновото изследване от рентгенолог, което показало, че е налице фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило. Същият ден й била поставена гипсова имобилизация. На 11.08.2021г. М.В. била освидетелствана от съдебен лекар, който отразил в издаденото от него съдебномедицинско удостове рение, че е налице счупване на пета предходилна кост на дясното ходило и охлузване на дясното коляно, които увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени както е съобщено в предварителните сведения. През целия двумесечен период на възстановяване, ищцата е разчитала на помощта на своето семейство – съпруг, деца и на своята майка. През първата 4 седмица след инцидента, не можела да става от леглото и близките били неотлъчно до нея, за да й помогнат при задоволяване дори на най-елементарните ежедневни нужди – тоалет, хранене, преобличане. След това започнала да се изправя с помощта на патерици, но придвижването й с тях било много трудно за нея. Лекарите й обяснили, че освен поставяне на гипс и търпения докато зарасне счупеното място, няма какво друго да се направи в този момент. Лечението било консервативно, в домашни условия. След премахването на гипса В. можела да извършва съвсем ограничени и все още болезнени движения. В областта на счупването и към момента имало оток. Ищцата не се чувствала пълноценна жена и майка, тъй като не можела нито да работи, нито да се грижи за домакинството така, както сама го е правила винаги до този момент. Тежало й, че се налага нейната майка да готви за семейството, на дъщеря й на 12 години да чисти, пере и простира, вместо спокойно да играе като останалите деца на нейната възраст. Тежало и също така, че вместо да отиде заедно със семейството си на почивка и да се отдаде на дългоочакваните през цялата година летни забавления, тя трябва да ходи на санаториум, раздвижвания и физиотерапия. Рожденият й ден също минал тягостно – без да бъде проведено обичайното семейно празненство, а с изправен в хоризонтално положение десен крак, с подпрени до него патерици. По съвет на лекуващия лекар, ищцата провела курс на лечение в Павел баня през периода 16.09.2021г. – 21.09.2021г., за който заплатила сума в общ размер на 1 382.00 лева. В продължение на два месеца – от 04.08.2021г. до 02.10.2021г. ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност.