Определение № 807 от 19.04.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. София, 15.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20221100601121 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на П.В. чрез адв. Д.К. срещу Определение № 20217782 от 01.12.2021 г. по нчхд № 3742/2019 г. на СРС, НО, 111-ти състав, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК П.В. е осъден да заплати на М.И. сумата от 800 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник по нчхд № 3742/2019 г. на СГС и по внчхд № 2149/2021 г. на СГС, както и по сметка на СГС сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдената сума за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение е прието, че с Присъда от 29.01.2021 г. по нчхд № 3742/2019 г. на СРС, 111-ти състав, потвърдена с Решение № 247 от 19.11.2021 г. по внчхд № 2149/2021 г. на СГС, НО, IV въззивен състав, М.И. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят П.В. е осъден да заплати разноските, направени по делото от оправданото лице в хода на две съдебни инстанции.

В жалбата се твърди, че липсват доказателства за заплащане на хонорара за производството по обжалване на присъдата, с която М.И. е оправдана за съответно престъпление от частен характер, тъй като от приложения договор за правна защита и съдействие не е посочен номера на делото на СГС. Иска изменение на обжалвания акт с намаляване на разноските за наказателното производство от сумата 800 лв. на сумата от 400 лв.

Препис от жалбата е изпратен на М.И., която я оспорва като неоснователна, като твърди, че присъдената сума за двете производства жалбоподателят е превел по нейна сметка.

В становище по отговора на жалбата от 01.04.2022 г. жалбоподателят твърди, че има правен интерес от подаване на жалбата, тъй като предварително е заплатил разноските с оглед избягване на допълнителни разноски за принудително събиране на присъдената сума.

1

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу обжалваем акт съгласно чл. 341, ал. 2 НПК.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Видно от горепосочената присъда М.И. е оправдана по повдигнатото й обвинение от частния тъжител П.В. за престъпление от частен характер, а именно престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от тъжителя П.В., по която е образувано въззивно производство пред СГС. В единственото проведено по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд М.И. е била представлявана от адв.

М.Г. видно от протокола от 11.10.2021 г. и от пълномощно, в което изрично е посочен номерът на въззивното дело.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че по делото във връзка с обжалване на оправдателната присъда срещу М.И. липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 лв.

Приложеният договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г. на гърба на л. 31 от внчд № 2149/2021 г. на СГС представлява разписка за извършено плащане в брой на въпросната сума, който начин на плащане е изрично отбелязан в договора.

Отбелязването, че предоставената адвокатска услуга е за процесуално представителство пред СГС, това, че същият договор за правна защита и съдействие е представен по въззивното дело и констатацията на въззивния съд в протокола от открито съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., че именно адв. М.Г. е упълномощен представител на страната М.И. потвърждават категоричния извод на настоящата инстанция, че процесният договор за правна защита касае именно процесуално представителство по внчд № 2149/2021 г. на СГС.

Когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от частен характер се възлагат на частния тъжител (чл. 190, ал. 1 НПК). При това положение, обжалваният акт следва да бъде потвърден като правилен при липса на основание за намаляване на размера на присъдените с него разноски, тъй като М.И. е оправдана по дело от частен характер и претендираните от нея разноски за въззивното производство са доказани.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20217782 от 01.12.2021 г. по нчхд № 3742/2019 г. на СРС, НО, 111-ти състав, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК П.В. е осъден да заплати на М.И. сумата от 800 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник по нчхд № 3742/2019 г. на СГС и по внчхд № 2149/2021г. на СГС, както и по сметка на СГС сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдената сума за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3