Решение № 83 от 16.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100501149 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ищеца по делото - Л. Х. С. против Решение № 1384/16.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3453/2025г. по описа на РС Велико Търново.

По силата на посоченото решение съдът е осъдил ответника НАП да заплати на ищеца сумата от 57,12 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.11.2024г. до 28.02.2025г. върху главницата от 1289,53 лв., представляваща получено на 25.11.2020г. без основание плащане по изпълнително дело №***г., по описа на ЧСИ М.Г., сумата от 301,47 лв.-главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неоснователно платени такси по изпълнително дело №***г., по описа на ЧСИ М.Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 576,38 лв., представляваща направени по делото разноски. Със същото решение са отхвърлени предявените от Л. С. искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3990,84 лв. - главница, представляваща сбор от получени от ответника на 23.01.2020г., 06.03.2020г. и 25.11.2020г. без правно основание плащания по изпълнително дело №***г., по описа на ЧСИ М.Г., иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 1815 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.12.2020г. до 04.11.2024г. и иск по чл. 49 от ЗЗД за плащане на обезщетение за имуществени 1 вреди от неоснователно платени такси по изпълнително дело №***г., по описа на ЧСИ М.Г., в частта за разликата от 301,47 лв. до 335,85 лв.

Наведени са оплаквания за неправилност на съдебното решение – съдът отказал да приложи закона, конкретно текстовете за погасителна давност по ДОПК. Счита, че след като публичните задължения се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок и абсолютна давност от 10 години и има предвидено служебно отписване на задълженията с неговото изтичане, то изпълнителни действия след тази дата са без основание, не са изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД и събраните суми подлежат на връщане. Прави разлика между платените доброволно суми, които подлежат на връщане и по аргумент на противното, счита, че процесните следва да бъдат върнати. Излага доводи, че ВТРС неправилно е броил десетгодишния срок кат сочи дата на постановяване и влизане в сила на изпълняемия съдебен акт. Моли решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и постановено ново, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

В открито с.з. чрез пълномощника си поддържа жабата и доводите в нея.

Претендира разноски.

В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника – ТД на НАП Велико Търново, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа възраженията срещу основателността на претенциите, изложени пред ВТРС. Излага, че с касае за изпълнително производство пред ЧСИ, по което държавата е присъединен взискател от 16.12.2019г., към която дата не е била изтекла абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК. Изпълнителният титул бил издаден на 12.02.2010г., но давността започнала да тече от 01.01.2011г. съгласно цитираната норма. Сочи, че петгодишната давност по чл. 171, ал.1 не се прилага, вкл. заличава служебно, а само по възражение на длъжника. Излага, че към момента на изпълнение през 2020г. петгодишната давност е била изтекла, но не е можело задължението да бъде заличено служебно, докато абсолютната давност е следвало да изтече на 28.02.2021г. /зачита спиране на сроковете по време на извънредното положение за 58 дни/. Оспорва твърдението за подадено възражение от 12.02.2016г., като сочи, че същото е от 13.04.2020г. по изп. дело. Моли жалбата да бъде отхвърлена и потвърдено решението в обжалваната му част.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът е основат претенциите си на твърденията, че в рамките на образувано срещу него изпълнително дело №***г., по описа на ЧСИ М.Г., по реда на принудителното изпълнение от него са събрани суми, преведени в полза на присъединения взискател – ответника, размер на 4814,03 лв., за погасяване на 2 вземания, които вече са били погасени по давност. Сочи, че изпълнителния лист е издаден на 12.02.2010г., бил е предмет на изпълнително дело №***г., по описа на ТД на НАП – Велико Търново, сумата от 3990,84 лв. е събрана чрез наложени запори на вземания по банкови сметки на ищеца в периода в период след изтичане на погасителната давност и получена от ответника без правно основание. Счита, че сумата подлежи на връщане на основание чл. 55 ЗЗД по аргумент за противното от чл. 174 ДОПК. Счита, че от датата на прекратяване на изпълнителното дело – 28.12.2020г. до предявяване на иска – 04.11.2024г. ответникът е в забава по отношение на сумите, с които неоснователно се е обогатил и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - от 1815 лв. На самостоятелно основание излага, че незаконосъобразните действия на служители на ответника по принудително събиране на погасени по давност вземания, са му причинили вреди - заплатил такси по изпълнителното дело в размер на 335,85 лв., с която сума моли да бъде обезщетен.

Ответникът е възразил по основателността на иска, като възразява, че не е била изтекла абсолютната давност за погасяване на вземанията, а 5-годишната давност не се прилага служебно и е приложена от ответника едва след постъпване на възражение от ищеца, за сумите събрани след това възражение.

Счита, че не е пасивно-легитимиран да отговаря по така предявените искове, доколкото титуляр на събраните публични вземания е ВСС, на когото за изпратени сумите. Признава, че на 23.01.2020г., 06.03.2020г. и 25.11.2020г. е получил от ЧСИ сумите от 2619,32 лв., 81,99 лв. и 1289,53 лв., че на 30.04.2020г. е прекратил образуваното от публичен изпълнител изпълнително дело, и признал по възражението на ищеца, че 5-годишната давност е изтекла на 01.01.2016г. /стр.2 от ОИМ/. Счита, че подаденото възражение е единствено за сумите, които не са били погасени към онзи момент - в размер на 2137,93лв. и няма действие за вече събраните. Във връзка с недължимостта на претендираните за връщане суми, оспорва да дължи обезщетението за забава.

При условията на евентуалност възразява, че съгласно ТР от 21.11.2019г. по ТД № 2/2017г. на ОСГТК на ВСК длъжникът в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД изпада в забава от поканата за изпълнение. Оспорва основателността на третата претенция- за обезщетяване на имуществени вреди в размер на платените от ищеца такси към ЧСИ, тъй като ответникът е присъединен взискател, а сумите са събрани в полза на ЧСИ.

По делата не се спори и се установява от писмените доказателства, в полза на РС Горна Оряховица е присъдена сума в размер на 4814,03 лв. за държавна такса с решение по гражданско дело №873/2007г. по описа на ГОРС, за събирането на която е издаден Изпълнителен лист на 12.02.2010г. Няма данни по делото за самото решение и датата на влизането му в сила. Едва във въззивната жалба се посочват такива дати, но без за тези обстоятелства да са ангажирани доказателства. Тъй като се касае за публично вземане, за събиране на сумата е образувано изпълнително дело пред ТД на НАП Велико Търново – съединено е с по-старо дело - №***г., по описа на ТД на НАП Велико Търново.

Няма данни за извършвани изпълнителни действия от публичния изпълнител нито такива твърдения от ответника. Във връзка с образувано срещу ищеца 3 изп. дело №***г. по описа на ЧСИ М.Г. за други вземания, на 19.12.2019г. държавата чрез НАП Велико Търново е присъединена като взискател за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. В хода на изпълнението пред ЧСИ са наложени запори на вземания по банкови сметки и други вземания на ищеца, извършвани са три разпределения, в резултат на които по сметка на ответника са преведени следните суми: на 23.01.2020г. 2619,32 лв., на 06.03.2020г. - 81,99 лв. и на 25.11.2020г. - 1289,53 лв. Самите запори са наложени на 19.12.2019г.

ЧСИ е погасил с удържаните от сметките на длъжника суми и начислените от самия него такси по изпълнителното дело за събиране на тези суми, съответно в размер на 527,58 лв., 11,54 лв. и 301,47 лв.

По делото е представено писмено възражение от ищеца пред НАП за погасяване по давност на публичните му задължения /на л. 60 от делото на ВТРС/. Възражението е на бланка, в която ръкописният текст в полето „задължения по“ е изписано: „ИЛ такси с-к ВСС 873-2007 12.02.2010г.“ Под този текст е добавена думата „лихви“ и сумата 2137, 93 лева. Бланката съдържа искане за отписване на задълженията на основание чл 173 от ГПК.

Възражението няма нанесена от ищеца дата на подаване, не му е предоставен екземпляр с входящ номер, поради което не може да се приеме за достоверна положената от данъчния орган дата на постъпване 13.04.2020г., оспорена от ищеца.

В отговор на възражението, на основание чл. 168, т. 3 от ДОПК, с разпореждане от 30.04.2020г. на публичния изпълнител, е прекратено производството по изпълнително дело №***г. на публичния изпълнител. В разпореждането се признава, че изпълнителното дело пред НАП е образувано на 17.02.2010 г. и след това не са предприемани действия, спиращи или прекъсващи давността, че давностният срок тече от 01.01.2011г., съгласно ДОПК и е изтекъл на 01.01.2016г. - с изтичане на петгодишен срок. В разпореждането за предмет на възражението са посочени главница от 1007,26 лв. и лихва от 2137,93 лева.

Едва на 28.12.2020 г. за отписване на вземането е уведомен ЧСИ и с постановление от същата дата е прекратено и изпълнителното дело пред него на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В хода на делото пред ВТРС е върната част от сумата, призната от ответника за погасена по давност, а именно заплатените на 25.11.2020г. 1289,53 лв. и по силата на Акт за възстановяване и прихващане от 28.02.2025г. ответникът е възстановил тази сума на ищеца.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси - по правилността на фактическите и правни 4 констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материално-правни и процесуалноправни норми. Доводите за недопустимост на иска са обсъдени в хода на първоинстанционното производство, вкл. с акт на ВТОС по отношение правния интерес и подведомствеността на спора. Възраженията относно процесуалната легитимация на ответника са тази по същество, съответно по основателността на исковете.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства и по конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба по отношение правилността на решението, намира следното: