Решение № 2075 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110200494 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № НП-66/09.12.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на жалбоподателя са наложени две имуществени санкции в размер на 500 (петстотин) лева всяка (или 1000 лева общо) на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за две нарушения на чл. 86, ал. 1 от ЗЗ, в частта относно зачитане на икономическите права на пациента.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че процесната такса в размер на 5 лв. не представлявала потребителска такса, нито плащане за лечебно-диагностична дейност, а административна такса за електронна услуга, свързана с поддръжка на софтуер, електронно досие, регистратура, достъп до системи и обработка на информация. Твърди се, че пациентът не бил лишен от достъп до медицинска помощ, не е направил оплакване от качеството на оказаната медицинска помощ и не са нарушени неговите икономически права. Излагат се доводи, че таксата е публично обявена, предвидена е в правилника за 1 вътрешния ред на лечебното заведение и се отнася до административна дейност извън основния пакет медицинска помощ. Поддържа се още, че НП е издадено преждевременно, тъй като във връзка с дадени предписания на ИАМН за премахване на тази такса било налице висящо производство пред АССГ. Навежда се и довод за двойно наказване. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата. Сочи, че НП е издадено преждевременно, доколкото има висящо производство по дадени от ИАМН предписания относно същата такса.

Поддържа, че заплащането на сумата от 5 лв. представлява административна такса за електронна услуга. Твърди, че таксата няма общо с потребителската такса и с лечебно-диагностичната дейност, поради което не са нарушени икономическите права на пациента. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - изпълнителният директор на ИАМН, се представлява от юрк. П., който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че на пациента не е предоставена допълнителна услуга извън извършването на медицински преглед на двете посочени дати, а дейността по електронна обработка е неразривно свързана с основната дейност по оказване на медицинска помощ. Поддържа, че събирането на такава такса противоречи на нормативната уредба и нарушава икономическите права на пациента.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „*****“ ЕООД е лечебно заведение, което осъществява дейност по оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, въз основа на удостоверение за регистрация на лечебно заведение № 6954/25.10.2023 г.

В ИАМН е постъпила жалба с вх. № 96-00-880/07.08.2025 г. от И. Н., в която са изложени оплаквания, че при посещение в лечебното заведение са му били изискани суми за „електронна обработка на информация“. Във връзка с жалбата въз основа на Заповед № РД-13-1156/23.09.2025 г., изменена със 2

Заповед № РД-13-1188/25.09.2025 г., е извършена извънредна проверка в „*****“ ЕООД. П р и нея било установено, че в Правилника за вътрешния трудов ред на лечебното заведение е предвидено, че пациентите заплащат отделна административна такса извън таксата за медицинския преглед, гарантиран от бюджета на НЗОК към медицински център „*****“ ЕООД, в размер на 5 лв. независимо в коя от горните графи попадат. Отразено било, че таксата е предназначена за покриване на разходи за електронна обработка на информация и достъпване на информационни системи, базирани на здравни уеб платформи.

По отношение на пациента И. Н. било установено, че на 10.06.2025 г. същият е посетил лечебното заведение за преглед при лекар-специалист по урология въз основа на издадено направление. Документиран е амбулаторен лист от 10.06.2025 г. и е поставена съответната диагноза. На името на пациента е издаден фискален бон, в който е отразено име на лекар д-р М. Т. , потребителска такса - освободен (0.00 лв)., електронна обработка на информация - 1 х 5.00 лв., обща сума 5.00 лв. Установено било още, че на 03.07.2025 г. същият пациент отново е посетил лечебното заведение за преглед при лекар-специалист. И от тази дата е документиран амбулаторен лист с поставена диагноза. На името на пациента е издаден фискален бон, в който отново е отразено име на лекар д-р М. Т. , потребителска такса - освободен (0.00 лв.), електронна обработка информация - 1 х 5.00 лв., обща сума 5.00 лв.

За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол. Във връзка със събирането на процесната такса на лечебното заведение били дадени предписания.

На 12.11.2025 г. свидетелката В. К. Т. , държавен инспектор в ИАМН, съставила срещу „*****“ ЕООД АУАН № А-167/12.11.2025 г. за две нарушения на чл. 86, ал. 1 от ЗЗ. В АУАН било прието, че на 10.06.2025 г. и на 03.07.2025 г. лечебното заведение е изискало заплащане от здравноосигурен пациент на такса за електронна обработка на информация, която не е регламентирана в нормативната уредба, с което са нарушени икономическите права на пациента. АУАН бил връчен на управителя на лечебното заведение. Срещу акта било депозирано възражение.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП № НП66/09.12.2025 г., с което на жалбоподателя са наложени две имуществени 3 санкции – всяка от тях по 500 лв. или 1000 лв. общо, за две нарушения на чл. 86, ал. 1 от ЗЗ, в частта относно зачитане на икономическите права на пациента. Административнонаказващият орган приел, че на 10.06.2025 г. и на 03.07.2025 г. лечебното заведение е изискало заплащане на такса за електронна обработка на информация, която не попада в кръга на допустимите допълнително поискани услуги и не може да бъде събирана от здравноосигурен пациент при оказване на медицинска помощ по направление.

Санкциите били определени в минималния размер, предвиден в чл. 221, ал. 2 от ЗЗ.

В съдебно заседание съдът събра гласни доказателства чрез разпита на актосъставителката В. Т. . Свидетелката посочва, че е съставила акта, тъй като в лечебното заведение пациент, който е здравноосигурен, преди преглед е заплатил такса за обработка на данни в размер на 5 лв. Уточнява, че таксата е предвидена в правилника за вътрешния ред и се събира от всички пациенти, включително от здравноосигурени. Свидетелката заявява, че в хода на проверката е установила два прегледа на пациента в медицинския център, като преди тях той е заплатил таксата от 5 лв. и са издадени финансови документи. Посочва още, че таксата е била сведена до знанието на пациентите на регистратурата и че преди съставяне на акта е било дадено предписание тази такса да бъде премахната.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Т. .

Съдът кредитира показанията на свидетелката Т. като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Същата е участвала в проверката и е съставила процесния АУАН, поради което има непосредствени впечатления относно релевантните факти. Показанията й се подкрепят от съдържанието на констативния протокол, правилника за вътрешния ред, амбулаторните листове и финансовите документи за заплатената такса. Не се констатират противоречия между гласните и писмените доказателства по делото относно основните факти.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

4

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Актът е съставен от длъжностно лице при ИАМН, оправомощено да установява нарушения при осъществяване на контролните правомощия на агенцията, а НП е издадено от изпълнителния директор на ИАМН.

Компетентността на органите се установява от приложените по делото заповеди и от разпоредбите на Закона за здравето.

Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушенията са извършени съответно на 10.06.2025 г. и 03.07.2025 г., като в НП е прието, че са установени на 26.09.2025 г. АУАН е съставен на 12.11.2025 г., а НП е издадено на 09.12.2025 г. Следователно не е налице изтичане на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Не се установяват съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Нарушенията са описани ясно и конкретно.

Посочени са лечебното заведение, пациентът, датите на прегледите, размерът на изисканата сума, основанието, под което е събрана, както и правата на пациента, които според административнонаказващия орган са нарушени. Така направеното описание е достатъчно, за да разбере жалбоподателят какво поведение му се вменява и да организира защитата си. В НП не са въведени нови факти, различни от описаните в АУАН. Правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено, доколкото същият е депозирал възражение срещу АУАН и е развил подробно защитната си теза както в жалбата, така и в съдебно заседание.

По същество съдът намира, че нарушенията са доказани. Съгласно чл.

86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права. Това право не е декларативно, а включва задължение лечебното заведение да организира дейността си така, че пациентът да не бъде поставян в положение да заплаща суми, които не се дължат по закон или които не представляват цена за действително поискана от него допълнителна услуга.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване за всяко посещение при лекаря здравноосигурените лица заплащат суми, определени с 5 постановление на Министерския съвет. Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ допуска заплащане на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, но не допуска лечебните заведения, сключили договор с НЗОК, да определят цени и да изискват и приемат плащания или доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета, за която лицата имат съответното направление.

В случая пациентът е посетил лечебното заведение за преглед при лекар-специалист по урология въз основа на издадено направление. На двете процесни дати му е оказана медицинска помощ, документирана с амбулаторни листове. Преди прегледите обаче от него е изискана и получена сума от по 5 лв. за „електронна обработка на информация“. Тази сума не е потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Тя не е и цена за допълнително поискана услуга по смисъла на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Не се установява пациентът да е поискал или да му е била предоставена отделна услуга, различна от медицинския преглед и свързаните с него действия по документиране и отчетност.

Не се споделя доводът на жалбоподателя, че обработката на данни, достъпът до електронни системи, поддръжката на софтуер и хардуер или работата на регистратурата представляват самостоятелна административна услуга, която може да бъде заплащана отделно от здравноосигурения пациент.

Тези дейности са част от организацията на дейността на лечебното заведение и от изпълнението на задълженията му при оказване на медицинска помощ. Те са необходими за документиране, отчитане и администриране на самия преглед. Без тях не би могло да се осъществи законосъобразно оказване и отчитане на медицинската помощ. Ето защо разходите за подобна дейност не могат да бъдат прехвърляни върху пациента чрез отделна фиксирана такса.