Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 923 от 22.07.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 497/2025
Вид
Определение № 923
Подписан
22.07.2025
В сила
26.03.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923 гр. София, 22.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 2758/27.08.2024 год. по описа на ЧСИ Васил Недялков, подадена от М. Г. Н. – конституирана като наследник на длъжника Н.Р.В. по изп. дело № 20208640400131 по описа на ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864 на КЧСИ срещу налагането на запор по банковите й сметки. В жалбата са изложени твърдения, че при проверка установила, че от сметките й са били изтеглени следните суми: от „Пощенска банка“ АД – 10769,78 лева; от „ОББ“ АД – 5994 лева и от „Уникредит Булбанк“ – 950,20 лева, като не е уведомена какво е основанието за това и не е информирана по предвидения в закона ред, че срещу нея се води изпълнително дело, вкл. не е получавала покана за доброволно изпълнение. Позовава се и на направения отказ от наследството на починалия длъжник. Моли съда да отмени запора и да задължи съдебния изпълнител да разпореди връщане на събраните от сметките й суми.

Насрещната страна – взискателите Т.Ж. и Н.Н. чрез адв. Захариева от САК изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Длъжник по изпълнителното дело е Н.Р.В., която е починала, поради което по делото са изпратени покани за доброволно изпълнение до нейните племенници – М. Г. Н. и Р.Г.Н., тъй като синът на длъжницата Д.Х.Д. се е отказал от наследството. Поканата за доброволно 1 изпълнение е връчена на жалбоподателката при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Видно от писмо изх. № 70026/16.07.2024 год. на СРС и съдебно удостоверение на л. 252 по изпълнителното дело, М. Г. Н. е подала заявление вх. № 227922 от 11.07.2024 год., с което се отказва от наследството на наследодателя си Н.Р.В., починала на 09.01.2020 год., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1520/12.07.2024 год. С разпореждане от 29.07.2024 год. ЧСИ е разпоредил да се вдигнат наложените запори по банковите сметки на М. Н..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предвид обстоятелството, че настоящата жалбоподателка има процесуалното качество на длъжник, тя има правото да обжалва действията на съдебния изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК.

Налагането на запор не е изпълнително действие, което да подлежи на самостоятелно обжалване, а насочването на изпълнение може да се обжалва, само когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорираното или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. Такива факти и обстоятелства обаче не се съдържат в отправената до съда жалба.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. В конкретната хипотеза запорът върху вземането на жалбоподателката по банкови сметки е отменен от съдебния изпълнител, като същият е взел предвид направения отказ от наследството на длъжника. С оглед това за жалбоподателката не е налице правен интерес от подадената жалба.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК (нова, в сила от в сила от 5.11.2017 г.) на обжалване от длъжника по изпълнителното дело подлежи отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Жалбоподателката би имала правен интерес да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на нея, предвид направения отказ от наследството на длъжника Н.В.. В случая обаче такъв акт не е постановен и не е предмет на обжалване. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи следното: От удостоверението на л. 252 по ч.гр.д. № 20241110141743 на СРС е видно, че в особената книга на СРС е вписан отказ на длъжника М. Г. Н. от наследството на Н.Р.В., починала на 09.01.2020 г. Това удостоверение е официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, който има обвързваща съда материална доказателствена сила. Повдигнатият от взискателите пред ЧСИ материален спор досежно валидността на така извършения отказ /с оглед твърденията за 2 предхождащи действия по приемане на наследството/ и неговите вещно-правни последици, не може да бъде разрешен по същество в рамките на изпълнителното производство. Трети за собствеността лица /какъвто се явява кредиторът, както и съдебният изпълнител/, не могат инцидентно да се позовават на нищожност на отказа в рамките на едно неисково производство /каквото е изпълнителното производство/, без участието на лицата, лигитимирани от отказа като собственици. Това е така, тъй като разрешаването на посочения преюдициален въпрос по своята същност представлява разглеждане на един инцидентен установителен иск, което може да се случи само в рамките на едно исково производство. В такива случаи, в решения № 2488 от 13.11.1963 г. по гр.д.№ 1779/ 1963 г., ВС, І г.о., № 1793 от 05.11.1962 г., по гр.д.№ 1325/ 1962 г. ВС ІV г.о. и № 875 от 14.04.1969 г. по гр.д.№ 381/ 1969 г. на ВС, І г.о. е прието, че всеки кредитор, чиито права са засегнати от отказ от наследство, може да предяви иск за установяване на нищожността на отказа поради това, че преди извършването му наследството е фактически прието. Това разрешение е застъпено и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 577/30.09.2010 г. по гр.д.№ 732/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о. Признаването на правния интерес на кредитора да предяви посочения установителен иск изключва възможността той инцидентно да се позовава на нищожността на отказа от наследство извън исковия процес. С оглед това до разрешаването на материално-правния спор, ако такъв бъде повдигнат по исков ред, съдебният изпълнител и настоящият съд е длъжен да се съобрази с материалната доказателствена сила на документа, удостоверяващ отказа от наследство. Това обуславя извод за недопустимост на изпълнителното производство по отношение на длъжника М. Н., като в случай на отказ за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея, за същата е налице възможност да го обжалва в отделно производство, на основание чл. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ с жалба вх. № 2758/27.08.2024 год. по описа на ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864 на КЧСИ, подадена от М. Г. Н. – конституирана като наследник на длъжника Н.Р.В. по изп. дело № 20208640400131 по описа на ЧСИ Васил Недялков с рег.

№ 864 на КЧСИ срещу налагането на запор по банковите й сметки по изпълнителното дело, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 497/2025 год. по описа на СОС Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4