Решение № 506 от 08.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 974/2025
- Вид
- Решение № 506
- Подписан
- 08.05.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61н · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 506 гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500974 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1/ Жалба с вх.№ 5787/31.03.2025г. от К. И. К., ЕГН **********, против насочване на изпълнението по изпълнително дело № 1885/2018г. на ЧСИ – Николай Г.ев рег. № 716, район на действие ВОС, върху несеквестируемост имущество, чрез налагане на възбрана извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан на ½ ид. ч от имот с идентификатор ********.2556.264 ведно със ½ ид. ч от самостоятелен обект Жилище/апартамент с идентификатор ********.2556.264.1.2 на адреса в гр.
Варна на ************
С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението дело, на основание чл. 438 от ГПК до приключване на производството по жалбата с влязъл сила съдебен акт.
2/ Жалба с вх.№ 10379/10.04.2025г. от К. И. К., ЕГН **********, против разпореждане от 01.04.2025г. на ЧСИ – Николай Г.ев рег. № 716, район на действие ВОС постановено по изпълнително дело № 1885/2018г. на ЧСИ – Николай Г.ев, с което е отказано да се назначи повторна оценка на ½ ид. ч от имот с идентификатор ********.2556.264 ведно със ½ ид. ч от самостоятелен обект - Жилище/апартамент с идентификатор ********.2556.264.1.2 на адреса в гр. Варна на ************
В жалба с вх. № 5787/31.03.2025г. се излага следното:
1
Апартамент с идентификатор ********.2556.264.1.2 на адреса в гр.
Варна на ************е несеквестируемо имущество. Не става ясно на какво основание ЧСИ приема, че сделката за дарение е непротивопоставима на взискателите, при услови че няма проведено производство по чл. 135 от ЗЗД.
В случай ако се приеме, че сделката за дарение е непротивопоставима на взискателите, защото е след вписвана възбрана по изпълнителното дело, имотите следва да се приемат в патримониума на длъжника, и като такива се явяват несеквестируеми. Не става ясно и коя част се описва тази на К. К. или тази на Г. и П. К.и.
В случая не е съобразено, че съгласно НА за дарение К. И. К. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху ½ от имотите.
Ответниците по жалбата община Варна – взискател, „Банка ДСК“ АД– присъединен взискател и ТД на НАП - Варна – присъединен взискател не депозират възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ Николай Г.ев, рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е неоснователна.
В жалба с вх.№ 10379/10.04.2025г., се излага следното:
На 07.04.2025г. получил уведомление, в което е обективирано разпореждане за отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка съгласно чл. 485 от ГПК.
В срок от предявяване на първоначалната оценка е оспорили заключението на вещо лице. Дадената пазарна оценка е занижена и несъответстваща на реалната пазарна стойност на имота, поради което е поискано своевременно изготвяне на ново заключение.
С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил искането без уважение, без да предостави преди това възможност да бъдат отстранени евентуални недостатъци при първоначалното искане за повторна оценка. Не е им е известно по коя сметка и в какъв размер следва да се внесе депозита за вещо лице.
Ответниците по жалбата община Варна – взискател, „Банка ДСК“ АД– присъединен взискател и ТД на НАП - Варна – присъединен взискател не депозират възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ Николай Г.ев, рег. № 716 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изп.дело № 20187160401885 е образувано на 21.12.2018г. на основание чл.426 от ГПК по молба на Община Варна и въз основа на Данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ за патентен 2 данък № ДК********** подадена на 02.02.2015г. в ОБЩИНА ВАРНА и Данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ за патентен данък № ДК5305000378 подадена на 19.01.2018г.
След образуване на изп.производство са извършени справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, наложени са запори на банкови сметки в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, „БАНКА ДСК" АД, запор върху моторни преводни средства, както и наложена възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника.
ПДИ е връчено на длъжника на 02.02.2019г.
Изискано е удостоверение от НАП-гр. Варна за актуални публични задължения на длъжника.
На 24.11.2021г. е депозирана молба за присъединяване от „БАНКА ДСК" АД с предоставено удостоверение на осн. чл.456 от ГПК с изх.
№16811/15.11.2021г. по изп.дело №176/2014г.
Депозирани са молби от взискателя Община Варна с искане за присъединяване на задълженията по изп.дела № 1198/2018г. ,№ 272/2019г., № 655/2020г., съгласно издадени удостоверения по чл.456 от ГПК.
На 08.06.2020 г. е наложена възбрана на ½ ид.1 от ПИ с идентификатор ********.2556.264, както и на ½ ид. .ч на построения в имота от самостоятелен обект
Жилище/апартамент с идентификатор
********.2556.264.1.2 находящи се на адреса - в гр. Варна на ************ Видно от приложената справка от Служба по вписванията – Варна/ л. 21 том 3 от изпълнителното дело/, на 12.12.2022г. К. И. К. е дарил на П. К.ова К.а и Г. К.ов К. 1/2 ид. ч от описаните по горе имоти.
С молба от с вх. № 3406/26.02.2025г. взискателят Община Варна е поискала да се насрочи опис на процесните имоти.
На 14.03.2025г. съдебният изпълнител е извършил опис на ½ ид. ч от имот с идентификатор ********.2556.264 ведно със ½ ид. .ч от самостоятелен обект - Жилище/апартамент с идентификатор ********.2556.264.1.2 на адреса в гр. Варна на ************
На 24.03.2025г. в присъствието на К. И. К. е предявил пазарната оценка на имота.
С молба от 31.03.2025г. длъжникът К., чрез адв. Л. П. е оспорил заключението на вещото лице относно пазарната оценка.Моли да се назначи повторно заключение. Посочва, че в периода до 28.03.2025г – 07.04.2025 адв.
П. ще ползва отпуска.
С разпореждане от 01.04.2025г. ЧСИ – Николай Г.ев, изпратено и получено по имейл на 07.04.2025г., е отказано назначаване на повторна оценителна експертиза, поради това, че не са изпълнение изисквания на чл.
485, ал. 2 от ГПК.
На 04.04.2025г. публичната продан на ½ ид. ч идеални части от описания 3 по горе е насрочена за периода от 22.04.2025г. до 22.05.2025г., при първоначална цена от 133 960 лв.
По отношение на Жалба с вх.№ 5787/31.03.2025г.
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори От посочената разпоредба следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Поради тази причина лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот. Виж Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. тълкувателно дело № 4 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай с длъжникът е дарил на 12.12.2022г. своята 1/2 идеална част от имота, след като за същите е била наложена възбрана на 08.06.2020 г.. Поради което върху нея може да се насочи принудително изпълнение.
Забраната за осребряване по чл. 444, т. 7 ГПК отпада, когато след възбраната длъжникът се е разпоредил с несеквестируемото си жилище. Дори и дареният имот да е единствено жилище за дарителя с факта на разпореждане с този имот и то безвъзмездно, длъжникът сам се е лишава от привилегията на несекверуемостта и затова в такива случаи, кредиторовия интерес се поставя пред този на длъжника /Решение № 132 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 3781 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение Решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1294 / 2009 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, IV г. о., Определение № 227 от 09.05.2018 г. по т. д. № 3170 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.
Предвид изложено възражението, че изпълнението е насочено върху несеквестируем имот е неоснователно.
По тези съображения съдът намира, че жалба с вх.№ 5787/31.03.2025г. от К. И. К., е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение на искането с правно основание чл. 438 от ГПК:
Съгласно горната разпоредба, чието систематично място е в Глава XXXIX „Защита срещу изпълнението“, раздел I, „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 от ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, 4 образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия.
Преценката за основателността на искането за спиране се прави след предварителна преценка на допустимостта и вероятната основателност на подадената жалба против обжалваното действие на съдебния изпълнител. В конкретния случай съставът на ВОС установи, че жалбата подадена от К. И. К. е неоснователна, поради което и такова се явява и искането с правно основание чл. 438 от ГПК, отправено с жалбата и то следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на жалба с вх.№ 10379/10.04.2025г.
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разпечатката съдържа 60 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e234a564-4446-4b3a-b682-40deaca41a22