Решение № 414 от 08.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. П., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102884 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „А. Б. Б.“ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№81В, представлявано от управителя П. В. и Х. М. срещу А. Й. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№247, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 21.10.2019 г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит № 365418 със „С. К.“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски по 218.00 лв. в срок до 21.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.93 %.

Този договор бил сключен при Общи условия.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по процесния договор за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че горепосочения договор е сключен а по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето 1 на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори да не приеме, че договорът е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответницата не е изпълнила не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г.„С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ******.

Вземането срещу ответника по настоящото производство е индидуализирано в

Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съда приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответницата не е изпълнила задълженията си по процесния договор за кредит както до изтичане на срока на договора, така и към настоящи момент.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е било образувано ч.гр.д.№1510/2025г по описа на РС-П.. Била е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане №6220/09.07.2025г е било указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : главница в размер на 1 000лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 84.18лв. за периода от 21.10.2019г до 21.10.2020г, законна лихва върху главницата в размер на 378.89лв. за периода от 21.10.2020г до 26.03.2025г, и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1510/2025г по описа на РСП..Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата А. Б.,чрез особения и представител, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди се, че не е налице идентичност между вземането предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и вземането предмет на исковото производство.Не бил спазен срока за предявяване на установителелния иск . Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като липсва надлежно представителство на кредитора при 2 подписване на договора за кредит. Нямало данни договорът да е подписан от законен представител на дружеството или от надлежно упълномощено за това лице. Оспорва се наличието на валидно възникнало заемно правоотношение поради липса на съгласие за сключването на договор за кредит от страна на ответницата. Процесният договор е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.8 до чл.10 от ЗПФУР. Не са изпълнени също така изискванията на чл.8, ал.4 от ЗПФУР и не са спазени сроковете посочени в чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР.На следващо място нямало общи условия, подписани на всяка страница от ответницата и с които тя да ебила запозната предварително съгласно изискванията на чл.11, ал.2 от ЗПК.В изпратения на ответницата стандартен европейски формуляр липсват съществени уговорки от последващия договор за кредит, като в договора за кредит се съдържат различни условия спрямо тези по първоначално представената преддоговорна информация. Процесният договор бил недействителен поради липса на погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.Не било спазено изискването по чл.11, ал.1,т.20 от ЗПК договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден, което води до недействителност на целия договор. Твърди се, че клаузата регламентираща договорна, възнаградителна лихва е нищожна, тъй като лихвеният процент е определен над 30% в нарушение на добрите нрави.Прави се възражение за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли се предявения иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е подадено писмено становище, с което се поддържа иска и са развити доводи по същество.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното ч.гр.д.№1510/2025г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 10.04.2025г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №824 от 14.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. Й. Б. с ЕГН **********/ответник по делото/ да заплати на „А. Б. Б.“ЕООД / ищец по делото/ следните суми: сумата от 1000лв., представляваща главница, сумата от 84.18лв. представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 21.10.2019г.до 21.10.2020г., сумата 378.89лв., представляваща законна лихва за периода от 21.10.2020г. до 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 10.04.2025г.В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от заявление е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за потребителски кредит №365418, сключен на 21.10.2019г. между „С. К.“ООД с ЕИК 202531869 и длъжника и договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 13.01.2022г сключен между „С. К.“ООД и „А. Б. Б.“ЕООД.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане рег.№6220/09.07.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 16.07.2025г. и на 22.07.2025 в законовоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен 3 установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство. Ето защо инвокираното в писмения отговор възражение за недопустимост на иска се явява неоснователно.

По същество съдът намира следното:

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № 365418 от 21.10.2019г., в който е посочено, че същият е сключен между „С. К.“ ООД и ответницата. По силата на процесния договор дружеството се е задължило да предостави на кредитополучателя заем в размер на 1000 лева, срещу което заемателят е поел задължение да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на 218лв., като във всяка месечна вноска е включена и неустойка, общо в размер на 1 341.72 лева, при годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,93 %. Съгласно чл. 6. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал.

1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, а съгласно чл. 6. 2. от договора „При неизпълнение на т. 6. 1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341.72 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.“ Върху договора не са поставени подписи на страните по него, а според отразеното в чл. 8 договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към него, както и изискванията на действащото българско законодателство.