Решение № 45 от 23.06.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Вр., 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20251450200178 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В. Г. А. от град С чрез пълномощник адв. Б. С. от АК-Р. е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****, издаден от ОДМВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от същия закон, глоба в размер на 100 лева. Оплакванията са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш и неправилно прилагане на материалния закон. Основното възражение е, че в административния акт не е посочен регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, а е вписан номера на пътно превозно средство – полуремарке за товарен автомобил.

Полуремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство и е предназначено да бъде задвижвано от МПС.

Санкционирайки собственика на полуремаркето без да изясни въпроса кое е моторното превозно средство, към което то е било прикачено и чия собственост е, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон.

На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен. Претендират се разноски под формата на 1 адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.5 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 12.03.2024 година служебен автомобил и служители на ОДМВР Вр. се намирали в извън населено място на Главен път I-1 км. ***+**** /разклон село Р/ с посока на движение към град С. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа стационарно преносимото техническо средство за осъществяване контрол на пътното движение /СПУКС/ тип „ARH CAM S1“ с фабричен № 120сс8b. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 50 км/час, заснемало автоматично автомобила. В 09:52 часа полуремарке „**** **** ****“ с регистрационен № ***** попаднало в обсега на действие на техническото средство. Последното отчело скорост на движение на превозното средство над въведеното ограничение – 81 км/ч. Тъй като превозното средство се движело със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство била направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че полуремарке „**** **** ****“ с регистрационен № ***** е собственост на „Г Б“ ЕООД С. За констатираното нарушение на законният му представител В. Г. А. от град С бил издаден обжалвания в настоящето производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от В. А., приема, че същата е основателна по следните съображения:

2

Електронният фиш е издаден на жалбоподателят за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта 50 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Съгласно общата разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В“ е забранено да превишава в извън населено място 90 км./час.

Според ал.2 на чл.21 от същия закон, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. От наличното в обжалвания фиш описание на нарушението става ясно, че установената скорост на движение е била 78 км/ч /според приложената в административно-наказателната преписка снимка, измерената от техническото средство скорост на движение е била 81 км/ч, като в последствие са приспаднати 3 км/ч толеранс в полза на водача, съобразно изискванията на инструкцията за експлоатация и техническо описание на техническото средство СПУКС тип „ARH CAM S1“ с фабричен № 120сс8b/. В обстоятелствената част на административния акт е записано, че нарушението на правилата за движение е извършено с полуремарке „**** **** ****“ с регистрационен № *****. Полуремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Според легалната дефиниция на понятието „полуремарке“, съдържаща се в т.18 от §6 на Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, това е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство, така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. От друга страна, според дефиницията на понятието „МПС“ /т.11 от §6 на Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата/ това е пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Доколкото процесното полуремарке, както всяко подобно ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото не представлява моторно превозно средство по смисъла на цитираното по-горе понятие. При това положение са основателни възраженията на жалбоподателя, че процесното нарушение няма как да бъде осъществено посредством полуремарке, тъй като то не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка настоящият състав отчита и разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, където, 3 освен останалите задължителни реквизити на електронния фиш е вписано и изискването да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка се налага извода, че на административно наказване по реда на чл.189 ал.4 ЗДвП подлежат собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Събраните по делото доказателства не съдържат данни, позволяващи установяване на моторното превозно средство към което е било прикачено процесното полуремарке. Невъзможността да се установи въпросното моторно превозно средство е пречка за това да се изясни кой е неговият собственик, респ. същият да бъде санкциониран за описаното в електронния фиш нарушение. Наказвайки по административен ред собственика на полуремаркето, описано в обжалвания акт, наказващият орган е издал електронен фиш, който следва да бъде отменен като неправилен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно, както и списък по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на защитника за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от материалите по делото, жалбоподателят е ангажирал като процесуален представител адв. Б. С. от АК-Р. по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. Приложен е и списък по чл.80 ГПК. От документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на В. А. са направени разноски в размер на 300 лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата 4

/ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждение за адвокатска работа /Загл. изм. - ДВ бр.14/2025 година/.

Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева. Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 100 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема, че на В. А. следва да се присъдят в пълнота направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са под предвидения в наредбата минимум, платими от ОД МВР Вр..

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****, издаден от ОДМВР Вр., с който на В. Г. А. от град С е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата, административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от същия закон.

ОСЪЖДА, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, ОДМВР Вр. да заплати на В. Г. А. от град С ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Вр. в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 5